Боян Чуков На срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ за първи път в историята на организацията ще присъства и държавният глава на Русия. От друга страна, в румънската столица ще пристигнат и 6 президенти от страните на ОНД - на Грузия, Украйна, Азербайджан, Молдова, Туркменистан и Узбекистан. В три от тях след обявяването на независимостта на Косово тлеят горещи точки. Интригата се засилва и от факта, че веднага след срещата на високо равнище в Букурещ президентът Джордж Буш ще посети Сочи за среща на четири очи с руския президент Владимир Путин. В Букурещ основната тема ще бъде Афганистан. Още на 13 март във Варшава генералният секретар на Северноатлантическия съюз Яп де Хоп Схефер заяви: „Афганистан се явява и още дълго ще бъде оперативен приоритет на НАТО номер едно”. Основната цел на Москва ще бъде да блокира пътя на Грузия и Украйна към Плана за действие за членство в НАТО (ПДЧ). Обсъжданията ще бъдат канализирани по четири основни направления: разширяването, консолидацията на партньорите, операциите и способността на НАТО да посрещне предизвикателствата на новия век. Организация на две нива Както писа Робърт Каплан в „Ню Йорк таймс“, „...отказът на Германия и някои други членки на блока от по-голям принос в действията в Афганистан заплашва бъдещето на съюза”. Самото заглавие „Съюз на равни с неравни роли” на статията подсказва идеята на автора, че НАТО се е превърнала в организация на две нива. Според него войниците на страни, като САЩ, Великобритания, Канада и Холандия, воюват в Афганистан, а Германия, Италия, Испания и други си стоят в спокойни райони и отказват да излагат на рискове своите войници. Уес Митчел доста живописно представя в „Лос Анджелис таймс“ ролята на американския президент в Букурещ - Джордж Буш ще трябва да се преобрази и „държейки ковбойска шапка, буквално ще моли Европа да окаже помощ в Афганистан”. Очевидно е, че по време на срещите (17-18 март) в Москва във формат „две плюс две” са били постигнати определени договорености. Посещението на Кондолиза Райс и Робърт Гейтс в Кремъл и срещите им със Сергей Лавров и Анатолий Сердюков са допринесли за известно намаляване на напрежението между Москва и Вашингтон. Малко е вероятно да се разбере какво точно са се договорили двете страни, но се наблюдава известно омекотяване на руската позиция по ПРО (Противоракетна отбрана). На срещата с канцлера на Германия Ангела Меркел президентът на Русия Владимир Путин разкритикува желанието на НАТО да се разшири за сметка на Грузия и Украйна. Но не спомена и дума за ПРО. След срещата си в Москва Ангела Меркел заяви пред офицери от бундесвера, че „страни, които се раздират от регионални или вътрешни конфликти, не могат да бъдат членове на НАТО”. Само тези, дето ги мързи да мислят, няма да се досетят, че става въпрос за Грузия и Украйна. В действителност както за Владимир Путин, така и за Джордж Буш е необходимо да покажат на света, че тази година ще оставят на своите наследници прилични двустранни отношения. И двамата президенти трябва да покажат наличието на добри перспективи за постигане на компромис между двете най-големи ядрени сили в света. В Сочи на 6 април т.г. със сигурност ще видим усмивките на Владимир Путин и Джордж Буш, които си приказват приятелски пред телевизионните камери. Подарък за Загреб Срещата на високо равнище в Букурещ ще има и сериозно балканско измерение. Очевидно е, че в Северноатлантическия съюз ще бъдат поканени Хърватия, Македония и Албания. И трите страни са от Западните Балкани. Съществен момент ще бъде посещението на Джордж Буш в Загреб непосредствено след срещата в румънската столица. Той ще направи на Хърватия особен подарък: ескадрила от 12 до 20 самолета F-16. До края на тази година Загреб ще разполага с 40 бойни самолета от този тип. Така американците изместиха своя конкурент Швеция, която предлагаше самолети СААБ „Грипен”. От своя страна хърватското военно министерство предостави на НАТО безплатно своето летище Земуник до Задар. Подаръкът за Хърватия има не толкова военно, колкото политическо измерение. По този начин се оказва натиск върху Сърбия. Според ген. Нинослав Кръстич, член на Форума за демокрация и сигурност, през 2001 г. в Брюксел са планирали Сърбия да поеме лидерската роля на Балканите и да бъде основен съюзник на НАТО. Но концепцията се е провалила, след като САЩ са признали независимостта на Косово. Генералът добавя: „Ако Хърватия, Македония и Албания влязат в НАТО, то Сърбия ще се окаже обкръжена от страни - членки на съюза”. Деликатно е положението и на домакина на срещата. Руският в. „Правда” публикува информация, че Букурещ ще иска съдействие и съгласие от НАТО да анексира Молдова. Като се има предвид и тежкият проблем с Приднестровието, това не само усложнява отношенията между Румъния и Русия, но и между Румъния и Украйна. Контролираната от Тираспол територия е най-сериозната проблемна зона по границата на Европа. Масло в огъня наля и бившият президент на Румъния Емил Константинеску, който заяви: „Никога преди не е имало такива конфликтни отношения между Румъния и Русия.” Доста агресивен към Москва е и външният министър Адриан Чорояну. Той подчертава, че на срещата в Букурещ неговата страна ще подкрепи антиракетната система на НАТО, интегрирана с американската ПРО. Допълнителни проблеми създават и етническите унгарци в северната ни съседка, които се опитват да си извоюват автономия. Съветът за автономия се подготвя да поиска от страните на НАТО да подкрепят стремежа на унгарските малцинства в региона към автономия.