Стефано Бенацо, посланик на Република Италия в България

Данните за стокообмена между България и Италия за първите шест месеца на тази година показват, че Италия е на трето място сред страните инвеститори. Но има друга съществена разлика, която отличава италианския бизнес – ръстът на стокообмена е цели 17%, с което изпреварваме дори държавите, класирани на първите места.
Пример за добрите отношения между италианския и българския бизнес е и традиционното участие на фирми от Апенините на Пловдивския панаир. Тази година нашият щанд отново получи много похвали не само заради изложения ексклузивен автомобил Maserati. Броят на фирмите участници бе едва 20, като предишни години сме имали по 40 или 80 компании, но смятам, че това е дъното като брой на участниците. Оттук нататък очаквам италианският бизнес да засилва интереса си.

„Девня цимент“ влага 250 млн. евро в следващите 2 години

Нека дам и друг пример за успешното партньорство между двете страни. „Девня цимент“, където инвеститор е "Италчименте груп", наскоро обяви, че ще налее 250 млн. евро в изграждането на нова линия за производство на цимент и клинкер. Строителството трябва да приключи до 2012 година, като целта е дневното производство на цимент да се увеличи с 3000 тона. Тази значима инвестиция също показва, че компаниите са оптимисти, че след 2 години ще могат да реализират подобен обем цимент и на българския пазар, което е едно добро послание.
Смятам също, че италианските инвеститори тук са „вибриращи“, не чакат събитията да се случат, а реагират превантивно. А в този контекст България остава в изгодна позиция.
Освен това не липсват и прилики в манталитета на предприемачите между двете държави. Една от тях е, че както и българите, така и италианците, предпочитат да си вършат работата сами и не са много склонни да се обединяват.
Но ето, че създаването на Конфиндустрия Балкани - организация на най-големите италиански компании в региона, доказва, че фирмите трябва да обединяват усилията си за по-добра бизнес среда, за да стават по-силни. Министър-председателят Бойко Борисов също показа, че взема присърце нашите инициативи. Убеден съм, че българските власти гледат с доверие на Италия, защото ни свързва вековна култура и натрупан общ опит в отношенията, в политически и икономически смисъл.

Дълъг и труден е пътят на синхронизиране на законодателството и процесите с тези в ЕС

Тръгвайки от стартовата позиция, че за всяка държава е трудно синхронизирането на законодателството и процесите с тези на ЕС при влизане в съюза, това, което можем да откроим като най-сериозен проблем за България, е бавният ритъм на усвояване на еврофондовете. Именно тези евросредства са базата, фундаментът, на които може да се опре бъдещото устойчиво икономическо развитие на страната. Усилията на правителството трябва да бъдат още по-силни и настойчиви, за да се постигне този ефект.
Другият негативен ефект е забавянето на реформата в правосъдието. Там все още не са постигнати достатъчно задоволителни резултати въпреки огромните усилия на управляващи. Факт са всички положителни сигнали, които идват от бързото съставяне на законите, акциите, но явно трябва още време, за да се достигнат добрите резултати. Но едно нещо трябва да е ясно – докато не се изгладят нещата в съдебната реформа и правосъдието, ще витаят съмнения сред инвеститорите за сигурността и законодателството. И не на последно място, искам да откроя проблема с представата и имиджа на България в чужбина. Убеден съм, че българите струват много повече от това, което хората в Западна Европа знаят за тях от прочетеното във вестника или новините. Но това не може да се изисква само от правителството - усилията трябва да дойдат от малките и големите фирми, от самите граждани. Наблягам именно на това, че управляващите не могат сами да променят имиджа на страната, те все пак превъплъщават волята на народа.
Затова искам да ви приканя за малко повече инициативност, по-голям стимул от страна на различните организации и представители на неправителствения сектор, за да се подобри образът на страната, за да се изпревари възникването на проблемите, за да се стимулира интересът на чуждите инвеститори.