До края на работния ден в сряда държавата и “Кремиковци” не се бяха споразумели дали държавните компании монополисти “Булгаргаз”, НЕК и БДЖ трябва да осигурят нормалните доставки за (почти) потопената от дългове частна фирма. Вчера се оказа, че договорка има – извън работния ден. Ако държавните фирми, хазната и всички ние ще субсидираме “Кремиковци”, като щедро му позволяваме да не се разплаща за задълженията си, по-добре да платим 1 долар на Прамод Митал и да си го вземем обратно. След което да го затворим. Защото твърде скъпо плащаме за тия близо 16% от износа, които комбинатът формира. Включително и с белите дробове на софиянци. Въпросът е какво убеди така бързо икономическия министър Петър Димитров, който допреди ден изглеждаше силно непреклонен? Едва ли Митал или Томов му са се обадили, че се е намерил по белия свят още някой кандидат да купи “Кремиковци”. Отговорът е семпъл – в петък синдикатите насрочиха протести, ако държавата не пусне кранчето... И “ако”-то отхвърча под гневния напор на металурзите, подлютени синдикално, както си му е редът. Въвеждането на валутния борд през 1997 г. ограничи банките откъм рефинансиране от страна на държавата, но, изглежда, трябваше да се приеме и специален борд за “Кремиковци”. И тогава през 1999-а нямаше да има приватизация, а съвсем здравословна ликвидация.