Андрей Райчев Провинциалността не е липса на култура. Обратно: тя е в наличието на определен вид култура, на един кръг виждания. За съжаление, последните няколко дни дадоха великолепни илюстрации по този въпрос. Първо откраднаха две картини, едната от които бе обявена за „национална светиня”. Въпросната провинциалност потече веднага по две линии: Първо. Възпяха светинята. Изведнъж се оказа, че достатъчно посредственото произведение „На Шипка всичко е спокойно” е свръхценно за всеки от нас поотделно и за всички заедно. Без него, разбрахме, не може да живеем. „Егати държавата! – възклицаваха медиите – която една светиня не може да опази”. При което някак си в страни остана фактът, че картината е частно притежание на г-н Васил Божков и че, следователно, държавата отдавна вече не я е опазила! Второ. Заговори се за колекционер-маниак. Който тайно, по късна доба и потривайки зловещо ръце, от тук до края на живота си ще съзерцава в самотно наслаждение шедьовъра... Оказа се, обратно – глупак крадец. При това тройно препечен: /1/ Краде две картини и ги залага за 50 лева, /2/ Залага ги на няма и двеста метра от местопрестъплението, /3/ Краде от споменатия колекционер г-н Васил Божков... Абе, таранкоолу! Абе кради от Райчев, който е роден да му откраднеш нещо. Да крадеш от г-н Божков се препоръчва само ако си любител на силните усещания... То асъл, какво да очакваш от проявено лице, което една „На Шипка всичко е спокойно” не мож разпозна... Шедьовъра наш национален... Та в този случай се проявява първото свойство на всяка провинциалност: да объркаш малкото с голямото, да смяташ нещо маловажно за огромен фактор. Втората фундаментална черта на провинциализма е „обратната грешка”: да сметнеш нещо изключително значимо за несъществена, дребна подробност. И буквално на следващия ден след излагацията с картината – получихме и тази илюстрация. Само чуйте: Депутат сезирал председателя на парламента, че друг колега депутат идвал на работа в неопрятен вид! Сякаш говорим за 7-мо ЕСПУ от 60-те години! Абе, аланкоолу, твоят колега е д е п у т а т. Човек за четири години натоварен с пълна, неподлежаща на корекция власт. Той и гол може да влезе в парламента и никой, абсолютно никой, освен избирателят през 2009-та година не може да го накаже. 121 от тези депутати могат, ако искат, да разделят България на две. Могат да конфискуват всяка собственост, да закрият всяко министерство, да обявят война! Този човек е почти половин процент от най-голямата сила в страната... Не. Да идва опрятен, да сложи сако, да не се излагаме пред чужденците. То без това носителите на пълната власт в държавата непрекъснато и с удоволствие биват тормозени. Примерно да седят в залата като гласуват (сякаш говорим за събрание на кооперация). Защо да не гласува с SMS от Варна? Не. Да седи на работа, заплата получава. Какъв провинциализъм, наистина. Та той не е наемен работник! Той е властта! Така че, любезни сънародници, за седмица напреднахме в самопознанието на народната си психология. Остава да въведем правило, че депутат не може да влиза в парламента по фанелка, освен ако на нея не е изографисана „На Шипка всичко е спокойно”... Тази публикация на вестник „Класа” е съвместна с Радио „Дойче Веле” Други текстове от същия автор: www.raichev.org За отзиви и коментари: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.