ЕС иска да ни дисциплинира, а не да ни санкционира
Ситуацията, в която попадна България, след като Европейската комисия временно спря финансирането на проектите по ФАР, ИСПА и САПАРД, не би била приятна за нито една държава - членка на ЕС, нито пък за нейното управление.
Кристиян Вигенин,
евродепутат от БСП
Ситуацията, в която попадна България, след като Европейската комисия временно спря финансирането на проектите по ФАР, ИСПА и САПАРД, не би била приятна за нито една държава - членка на ЕС, нито пък за нейното управление. Тя е изключително неприятна и за българското правителство. Трябва обаче да се отчете, че в случая става дума за нормални механизми, които се прилагат от комисията винаги, когато прецени, че са възникнали проблеми с изразходването на средствата на европейските данъкоплатци. Това са превантивни мерки и действия, чиято крайна цел е да се постигне дисциплиниращ ефект. Държа да подчертая, че в случая не става дума за отказ от отпускането на средства от врокомисията, а само временно спиране на предоставянето им. И това ще продължи до момента, в който се изяснят спорните въпроси.
Мярката, приложена по отношение на България, не е изненадваща. Подобни процедури са въведени още преди нашата страна да стане член на Европейския съюз. Очевидно в случая става дума за прилагането на защитни механизми, действащи отдавна. Независимо от това действията на комисията трябва да се възприемат като предупреждение, за да не се случи същото със средствата от структурните и кохезионния фонд, които оттук нататък ще можем да ползваме.
Според мен сигналите, които Европейската комисия подава към България, са ясно разчетени. Основание да мисля така ми дава реакцията на министър-председателя Сергей Станишев и на цялото правителство. Никой от тези, които са отговорни за случващото се, не си е заровил главата в пясъка. Напротив, сигналът се възприема достатъчно адекватно в България и се вземат необходимите мерки, за да не се повтори това отново.
Напоследък се изнася информация, че проектите, заради които нашата страна беше санкционирана, са били одобрени от предишното правителство. Не мисля, че можем да търсим умисъл в това. Естествено е сега да излизат резултатите от проверки, свързани с използването на средства, отпускани по време на предишния мандат.
Нужно е да отчетем, че в такива случаи има известен лаг във времето, който трябва да се има предвид. Като пример бих могъл да посоча ефекта от доклада за изразходването на средства от Европейския парламент в периода 2004–2005 г. Ние, българските, и румънските депутати бяхме вкарани в интригата с използването на парите, независимо че тогава не е имало представители на нашите две страни в Европарламента.
Въпросът за временното спиране на средствата от предприсъединителните фондове дори не е толкова политически, колкото организационен и технологичен. Независимо от това вярвам, че ако някой трябва да понесе отговорността за извършени нарушения, то няма да му се размине. Защото в ЕС някои неща могат да се забавят, но не могат да се избегнат. За мен обаче са по-важни изводите, които българското общество трябва да си направи от събитията през последните дни. Безспорно е, че те ще имат дисциплиниращ ефект не само върху управляващите, но и върху бенефициентите на средствата от ЕК. Парите стигат до ползвателите – българските фирми, без за тях да се полага извънреден труд.
Може би затова ми се струва, че на тях се гледа не като на собствени, а като на чужди средства. Сигурен съм, че ако бяха изкарани с много усилия, нямаше да се изразходват по този начин.
Според мен позицията на ЕК е важен знак не само към политиците, но и към цялото общество, към всички нас. Сега ни се подава сигнал, че към средствата на европейските данъкоплатци трябва да се отнасяме отговорно. Изводът, който трябва да си направим, е, че както внимателно харчим парите на ЕС, така отговорно трябва да подхождаме и към средствата на българските данъкоплатци.
Напоследък се правят внушения от името на Европейския съюз за присъди на всяка цена и час по-скоро. Не мисля, че в действията на комисията трябва да се търси подобна връзка. Естествено ЕК и службата за борба с измамите ОЛАФ да искат да видят, че такъв тип поведение не остава ненаказано.
Но задължително в рамките на закона. За мен случващото се с България е сигнал както към правителството, така и към цялото общество, че трябва да изградим нетърпимост към подобни явления.
Има и други фактори, които трябва да ги отчитаме, независимо че се развиват на европейско равнище. Няма начин те да не дадат отражение и в България. В момента ЕК е под много силен натиск от страна на Европейската сметна палата. Там смятат, че една огромна сума от средствата, с които комисията разполага, не са използвани по най-добрия начин. В резултат на това върху ЕК се оказва много силен натиск, който се прехвърля върху страните - членки на ЕС. Затова смятам, че в друга ситуация тези строги мерки, които се предприемат по отношение на България, нямаше да бъдат наложени. Факт е обаче, че това са обстоятелства, от които не можем да избягаме. И че се намираме в среда, която не зависи само от нас.
Очевидно е, че когато са допуснати грешки, те трябва да бъдат наказвани. И ако не го направим навреме, последствията ще се понесат от всички.
Не бих искал обществото да остане с впечатлението, че ограниченията, наложени на България, се прилагат за първи път. По подобен начин са спирани средства и на други страни. От т.нар. нови държави членки това са Унгария и Словения. Това се е случвало и на Германия. Разбира се, поводите за налагане на мерките са различни за всяка страна. Но само спрямо България са замразени средствата и по трите предприсъединителни програми. Затова нещата изглеждат по-сериозни, отколкото са реално.
Българските правителства са под непрекъснат натиск да усвояваме колкото се може повече средства от ЕК. Вероятно в резултат на това понякога се правят компромиси. Смятам, че ние не трябва да жертваме качеството за сметка на количеството. Защото ако трябва да мислим в перспектива и за ефекта, който тези средства оказват върху икономиката и развитието на страната, трябва да се наблегне повече на качеството, а количеството ще дойде с времето. Налице са всички условия и възможности България да използва изцяло средствата, с които може да разполага в периода до 2013 г.