Дълговете между фирмите са се увеличи с близо 20% и до края на 2006 г. са достигнали 81 млрд. лева, сочат данните на БСК. Прогнозите за 2007 г. сочат вече 100 милиарда лева – почти колкото е брутният ни вътрешен продукт. Ако българските компании продължават да се развиват така главоломно, със сигурност накрая някой ще си строши главата... Разбира се, това е обратната страна на „медала“, който носи правителството – за бурния ни икономически растеж. На тази сенчеста страна ясно се виждат хиляди непродадени апартаменти в презастроени курорти и дълга повече от екватора верига на задължения, които носят мириса на газ – дълговете към „Булгаргаз“. От проучването на Българската стопанска камара изскача един нелицеприятен факт – държавата чрез държавните фирми монополисти си остава основният кредитор на индустрията в страната. Типичен пример: „Кремиковци“. Ако НЕК, „Булгаргаз“ и БДЖ не бяха „благосклонни“, комбинатът да е затворил още през 1999 г. Крайно време е пазарът на дълговете у нас да се раздвижи (не по примера на онази цесия на „Химко“ и „Мултигруп“ по времето на кабинета Виденов). Има и други начини – например клирингова къща. Защото „хранителната верига“ трябва да се скъса. Ако банките имат възможност да си приберат задълженията, държавните монополисти се командват от политически лица/кръгове. За тях е по-лесно да отвъртят бушона за 7 лева неплатена сметка, отколкото за 70 милиона. Но и без референдум е ясно, че никой български гражданин не иска да плаща за неплатения ток на „Кремиковци“.