Велико Димитров Наскоро Европейската комисия оповести, че икономиката на България за поредна година прегрява – нараства абсолютната стойност на отпуснатите кредити, разликата между платежоспособното търсене и произведения продукт се разширява; в резултат инфлацията расте, увеличават се външните дисбаланси и се влошава конкурентоспособността и перспективите за развитие. Мнението по принцип се споделя и от редица други частни и международни организации, включително и по отношение на почти всички останали икономики от Източна Европа – Латвия, Естония, в известен смисъл Литва, Румъния и Черна гора. Важният въпрос в случая обаче е дали зад тези относително мрачни очертания и прогнози стоят реални икономически дисбаланси в националното стопанство, съответно дали трябва да се предприемат конкретни мерки с цел директно въздействие върху посочените индикатори. Какви са дисбалансите Да, кредитите наистина нарастват, инфлацията особено за 2007 г. беше висока, а разликата между вноса и износа е все още значителна (за разлика например от Словакия, където предходните високи нива на инвестиции вече генерират износ, чието нарастване изпреварва по темпове това на вноса). Дали тези факти обаче са отражение единствено на вътрешните особености на икономиката и провежданата правителствена политика - съответно дали може да се противодейства бързо и ефективно, е друг въпрос. Промяната в изброените индикатори в никакъв случай не е продиктувана единствено от предизвикани или спомогнати развития в националното стопанство като много отпуснати кредити и нараснало платежоспособно търсене. За последните 15 месеца цената на петрола се покачи с над 50% - от около $65 за барел до над $100 днес (за сравнение към края на 2001 г. цената на барел петрол е под 20 долара). Освен това, през 2007 г. селскостопанската реколта в световен мащаб се оказа дори по-лоша от очакваното, което заедно с по-високите цени на енергийните ресурси нямаше как да не се отрази и на всички останали цени. Отлив на чужди инвеститори от БФБ Във финансовия сектор ипотечната криза в САЩ и последствията й по света намалиха ликвидността на инвестиционния пазар и доведоха до преоценка на съотношението риск-печалба в търсене на по-висока печалба или по-нисък риск. По-ниската международна ликвидност и по-голямата предпазливост на инвеститорите, при равни други условия би следвало да доведат и до намаляване на инвестициите и в България, съответно отслабване на натиска върху цените нагоре и по-малко генератори на внос и външен дисбаланс (в краткосрочен период). Въпреки че през последните 4 месеца се забеляза голям отлив на чуждестранни инвеститори от българската фондова борса (който продължава и в момента), в реалния сектор изглежда това не е така и очакванията са за нарастване на преките чуждестранни инвестиции и през 2008 г. Или с други думи, като цяло по-високите доходи и кредити не следва да се разглеждат като единствения или основен фактор за “по-рисковата” според много от анализаторите макроикономическа ситуация в България по отношение бързото нарастване на цените. По отношение на все още значимите дисбаланси между внос и износ, все пак трябва да се отдаде значимото и на факта, че България не произвежда най-голямата част от инвестиционните стоки, които използва и са необходими за постигането на по-висока производителност и условно изравняване на внос и износ в някакъв период в бъдещето (например това вече е факт в Словакия). Теоретично, другият възможен вариант за постигане на баланс по търговската сметка е изкуственото задушаване на вноса – коли, камиони, машини, компютри и т.н., което, разбира се, е крайно непрепоръчително, тъй като би влошило всички други индикатори, а хипотетично е възможно дори и допълнително влошаване на търговското салдо. Може ли да се свие вътрешното търсене Доколко е възможно вътрешното търсене да бъде ограничено ефективно с цел преодоляването на съществуващите диспропорции във външната търговия и постигането на по-ниска инфлация? След въвеждането на рестриктивни мерки от БНБ, включително и увеличаването на минималните задължителни резерви, темповете на растеж на отпуснатите кредити наистина се забавиха. За сметка на това обаче се увеличи кредитирането от небанкови финансови институции като лизингови къщи, както и от самите търговци, които са извън обхвата на регулациите на централната банка. Т.е. предприетите мерки за ограничаване ръста на потреблението чрез намаляване на банковите кредити няма как да се отразят по начина, по който са замислени. В същото време обаче, те намаляват ликвидността на банките и правят функционирането им по-неефективно. По отношение фискалното ограничаване на вътрешното търсене – формиране на големи бюджетни излишъци, това е по принцип възможно и неотменно се практикува през последните години. Това, че предприемането на подобна мярка е възможно, не означава и че е целесъобразно – въпреки постоянното подценяване на приходите в бюджета, съответно изземването на “неочакван” доход, диспропорциите, за които става въпрос – инфлация и външни дисбаланси, не са намалели, а точно обратното. Тоест прилагането на подобна мярка не може да се разглежда като ефективно по принцип. От друга страна, както се оказа и в края на 2007 г. с бързото изхарчване на над 1 милиард лева от бюджетния излишък, последният не е резерв, който със сигурност остава непокътнат и спестен, а по-скоро фонд, който може да се използва след правителствен консенсус - било то и след одобрение от страна на парламента. В този смисъл, да се говори за по-висок бюджетен излишък с цел ограничаване на вътрешното търсене е неуместно. По-скоро би могло да се говори за ограничаване на нечие търсене за сметка на друго, което в крайна сметка не ограничава съвкупното търсене като цяло и в степента, в която е иззет доход. Спешни реформи за социалната и образователната система Фактът, че „основните дисбаланси” в българската икономика са в най-голяма степен функция на международните условия и развития, както и все още ниската й капиталова осигуреност в сравнение със средната за ЕС, то основанията за притеснения в макроикономически план са неоснователни. Към това трябва да се има предвид, че валутните резерви на страната ни постоянно нарастват и за всяка от последните няколко години напълно покриват разликата между внос и износ. Ако правителството все пак има желание ефективно да подпомогне развитието на икономиката и благосъстоянието на заетите в нея, то поле за изява има в реформиране на социално-осигурителната, пенсионната и образователната системи.