Боян Чуков След президентските избори в Русия и избирането на Дмитрий Медведев за държавен глава отново в световните медии се наблюдава „взрив” от анализи. Какви промени ще въведе новият стопанин на Кремъл? Ще стане ли по-либерална Русия? Ще има ли пренареждане във висшите ешелони на властта? Какво наследство остави Путин на Медведев? Ще има ли подобрения в отношенията между Русия и Запада? В общи линии очакванията, че Дмитрий Медведев ще нанесе корекции във вътрешната и външната руска политика, преобладават. Естествено, има и лавина коментари на отявлени русофоби и яростни противници на Владимир Путин. Не липсват и куриози. В статия на сайта АРИ на Михаил Салтан и Глеб Шчербатов новият президент на Русия се нарича Лжедмитрий и според авторите той е получил не повече от 20% от подадените гласове в урните. Според тях електоралната активност на 2 март е била 30%, а Зюганов е получил 35-40%, Жириновски - 25-30%, Богданов – 1-3%, и повредени бюлетини - 10-15%. А някои твърдят, че в Русия няма свобода на словото! Оказва се, че резултатите от президентските избори се тълкуват по различен начин по света. В редакционна статия японският вестник “Майничи” иска първо да поздрави Медведев с победата и смята, че на юлската среща на високо равнище в Токио ще се състои неговият дипломатически дебют. Японците се надяват и за едно предстоящо разрешаване на споровете около т.нар. Северни територии. Японската медия е убедена, че „и този път последен ще се смее само този човек (Путин)”. Нито мужик, нито шпионин Мари Жего от италианския всекидневник “Стампа” смята, че младият преподавател е избран да смени твърдия кагебеец. Според него Борис Елцин се е славил с това, че е „мужик”, способен да се разгневи не на шега. Владимир Путин е бил обичан от руснаците заради „стила КГБ”. Мари Жего не намира в Дмитрий Медведев нищо шпионско, нито нещо на мужик. Даже се цитират думите на една продавачка на вестници: „Вие виждали ли сте неговите ръце? Това са ръце на 14-годишно момче. Как ще управлява страната с такива ръце?” Едва ли на Дмитрий Медведев му трябват огромни юмруци. Той няма да се бие с боксьора Владимир Кличко. Вечерта на изборите, когато вече бе ясно, че новият стопанин на Кремъл е Дмитрий Медведев, на Червения площад пред огромна младежка аудитория вървеше импозантен рок концерт. Телевизията показа как от Кремъл излязоха пеша новият и старият президенти на РФ. Дмитрий Медведев бе облечен в черно кожено яке и джинси. Владимир Путин уверен водеше своя „приемник” на трибуната, на която пееше известният състав ЛЮБЭ, воден от идола на милиони руснаци Николай Расторгуев. Дмитрий Медведев, леко напрегнат, поздрави младежите и след него думата взе Владимир Путин. Последният с лекота възпламени аудиторията, която започна да скандира: „Путин! Путин!” „Той е той, аз съм аз“ Ливанският вестник “Л’ориен-льо жур” е доловил атмосферата на Червения площад. Кристиан Мервил е озаглавил своята статия „Царевич Дмитрий”. Според него „главните действащи лица си остават същите, всичко се връща в предишните кръгове”. Ливанският журналист много сполучливо прави паралел между Дмитрий Медведев и Лоран Фабиус. Последният бе най-младият премиер на Франция през 1984 г. Тогава той бе на 38 години. Цялата политическа кариера на Лоран Фабиус премина под покровителството на Франсоа Митеран. Това обаче не попречи на младия премиер да каже: „Той - това е той, а аз - това съм аз.” Иносказателно още на първата своя пресконференция новият стопанин на Кремъл повтори тезата на Лоран Фабиус. Според Чжао Цзялин от китайската медия “Синхуанет” „Медведев стана новата руска матрьошка”. Китайският журналист не е съгласен с някои западни колеги, които, усмихвайки се, твърдят, че Медведев е „герой, роден от Кремъл”. В края на своята статия представителят на Поднебесната цитира свой 19-годишен събеседник от Русия, който му казва, че е гласувал за Медведев, защото „се надява да продължи сегашния курс на правителството и се надява на укрепване на стабилността”. Според Чжао Цзялин това мнение съвпада с мнението на мнозинството от руснаците. Новият държавен глава с младенеца в ръце Любопитно е да се отбележи, че в навечерието на изборите руската „Экспресс-газета” проведе конкурс за детска рисунка на тема „Аз рисувам президента на своята мечта”. На всички получени детски рисунки образите по един или друг начин са напомняли на Владимир Путин и Дмитрий Медведев. Имало е картинка с Медведев, държащ младенец в своите ръце, или Медведев, който помага на Путин да държи Русия. Швейцарският професор Жорж Нива е озаглавил своята статия в “Тан”„Русия: загадъчното предаване на властта”. Той смята, че „заради днешната стабилност може да се примирим с авторитарната власт”. Даже дефинира формулата - „две трети авторитаризъм и една трета демокрация”. Жорж Нива охарактеризира осемгодишния период на управление на Владимир Путин така: „Руснаците отново се оказаха стопани на своята съдба, те пак почувстваха гордост за себе си и за страната след много години на унижения и поучения от страна на Запада.” Той твърди: „Да, днешна Русия взима „реванш” – икономически, културен, но не империалистически.”. Западът предпочита Путиновата демокрация пред хаоса Особено интересна е статията „Самозваните охранители на демокрацията й правят лоша услуга” на Саймон Дженкинс в британския “Гардиън”. В неговия тон се усеща типичният за британците високоинтелигентен вътрешен хумор. Той започва статията си с „ Изборите, които минаха в Русия тази неделя, западните наблюдатели нарекоха „ограничени”, т.е. „не напълно свободни и справедливи”. При това последните избори в Ирак бяха, както помним, „триумф на демокрацията”. Предстоящите избори в Зимбабве и Иран предварително се обявяват за фарс, но изборите в Пакистан - и с това, разбира се, са съгласни всички на света - са поредното „завоевание на свободата”. Според английския журналист „Демокрацията се е превърнала в новото християнство. Тя е станала новата вяра на западната цивилизация и пренос на зърната на демокрацията в чужди земи, не е нищо друго освен новото общоприето лице на духа на кръстоносните походи”. Саймон Дженкинс твърди, че „днес Русия е неизмеримо по-свободна, отколкото при комунизма, а създадената там версия на монополния капитализъм - имам предвид Путиновата „управляема демокрация”- дотолкова контрастира с хаоса на 90-те, че... най-изкушените на Запад, ако ги попиташ какво мислят, говорят, че с радост сменят перспективата да играят още веднъж на рулетка със стабилността и дисциплината”. Двете глави на герба В действителност разнобоят в анализите си има и обяснение. Както и множеството очаквания, че съвсем скоро ще станем наблюдатели на схватка между Владимир Путин и Дмитрий Медведев. Както и битка между клановете, които гравитират около Кремъл . Наистина Сталин бе анти-Ленин, Хрушчов бе анти-Сталин, Брежнев бе анти-Хрушчов, Андропов бе анти-Брежнев, Черненко бе за малко, Горбачов бе анти-Андропов, Елцин бе анти-Горбачов, а Путин бе анти-Елцин. Дотук всичко е ясно, но днес логиката е съвсем друга. Даже в метрото на Санкт Петербург обикновен пътник е доловил интуитивно новата ситуация: „Двуглавият орел на руския герб олицетворява Путин и Медведев.” И децата в началното училище знаят, че при размяна на местата на събираемите сумата не се променя. Стратегическата линия за възстановяване на Русия като велика сила е една и няма да зависи от това кой е президент. Ще има промяна на стил, но не и на съдържание. Външната политика на Русия ще си остане приложна геополитика както през последните осем години, а екипите ще се сменят както при хокея. Един и същи човек ще играе на различни постове, но целта ще бъде една и съща - победа. Подобна схема виждаме и в САЩ, но механизмът за избиране на президент е различен... донякъде. Все пак има и доста анализи в световните медии, в които се твърди, че реалният стопанин на Белия дом е Дик Чейни, а Джордж Буш е само фасадата на един определен екип. Америка е силна, защото безкомпромисно преследва своите геополитически цели.