Валерия Жекова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ)

След едно горещо лято в сектора „Текстил и облекло“ можем да кажем, че резултатите на компаниите и поръчките, които те получиха, са доста добри. Нещо повече - за месеците юни, юли и август има и фирми, които са толкова натоварени, че не могат да поемат още поръчки поради липсата на капацитетни възможности.
Така че изводите са, че потреблението в Европа, което по една или друга причина расте, е знак за оптимизъм. Или по друг начин казано - ако Европа излиза от кризата, значи и текстилният бранш тръгва нагоре. Да не забравяме, че след критичната 2008 г. имаше едно задържане на поръчките на по-големи количества облекла заради страха, че те няма да могат да бъдат реализирани. Сега всичко, натрупано през годините, е изчистено и дори се налага по-сериозно ново зареждане. Това води повече поръчки именно към България.

Китай губи привлекателността си за европейски компании

Друга причина да сме оптимисти е, че заради по-малките обеми на производство за европейските компании и поскъпването на долара Китай започва да става неизгоден за част от западните ни партньори. Там обемите, които трябва да се поръчват и купуват, са големи, а самите европейски възложители не са интересни за китайските компании със своите малки поръчки. От друга страна, времето, в което те искат да задържат парите, е много малко. Логичен е въпросът, какво печели или губи България от подобна ситуация.
2009 г. беше изключително тежка за текстилния бранш - поръчките намаляха, цените също тръгнаха надолу, а спадът средно бе около 30%. Днес при нас се очертава почти да няма прекъсване между двата активни сезона или поне за част от фирмите. В сектора се работи с 6-10 месеца преди съответния сезон, т.е. поръчките вървят с половин година напред. Това означава, че сделките с европейски контрагенти са концентрирани в 3 месеца – такива бяха юни, юли и август, и очакваме силният период да продължи и октомври, ноември и декември. Което е поредната индикация за спора ни с правителството и синдикатите дали да има, или няма „сумарно работно време“ в текстилния бранш. Ние искаме да можем да работим повече, когато имаме много работа, и да имаме възможност да компенсираме служителите в отпуските в по-слабите месеци. И така да спазваме сезоните на поръчки в сектора. Основният аргумент „против“ се оказва 50-годишният Кодекс на труда. Той е създаван в едно друго общество, напълно различно като начин на съществуване и отношения от пазарната икономика. А всякакви промени в кодекса се оказват болезнено чувствителни теми най-вече за представителите на националните синдикати. И те отхвърлят всяко предложение в тази посока, независимо дали е рационално или не. Доводите на компаниите от „Текстил и облекло“ са много прости: имаме работа, но няма как да я разпределим равномерно през цялата година. Тя е концентрирана в 6, максимум 7 месеца. Така че - дайте ни шанс да работим 2-3-4 часа допълнително в силните периоди, а след това служителите ще бъдат компенсирани с тези часове. Така и държавата ще си спестява социалните помощи за хората, които в слабите периоди се налага да отиват на трудовите борси.
Едно трябва да бъде ясно: не искаме пари, а просто промяна в условията на работа за сектора производство на облекло. Освен това да не забравяме, че бавният и мъчителен процес на изчистване на бранша от некоректни работодатели е в ход. Макар че дали да има сив сектор или не, зависи не само от усилията на съответния сектор и организациите, свързани с него, но и от здравата ръка на държавната администрация. В законите и уредбата за съжаление са оставени вратички за некоректни практики. Най-простият пример: ако в един град има 100 предприятия – от тях 20 плащат на служителите си по 600-700 лв, а в останалите средното възнаграждение е 250 лв. - това е ясен сигнал за наличието на сивота в трудовоправните отношения.
Защо са все още малко наложилите се български фирми у нас? За съжаление манталитетът на българина е все още „чуждопоклоннически“. Това е една от причините фирмите да разчитат преди всичко на западни партньори, вместо да се обръщат към родния пазар. Кризата принуди българина да търси евтини стоки, които у нас няма как да бъдат произведени с толкова ниска себестойност. А китайските и турските артикули свободно заливат магазините, влизат със занижени мита и ДДС и се търгуват и на черно.