Андрей Райчев, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ Българското обществено мнение като цяло дава позитивна оценка на подписаните споразумения с Русия за участие в съвместни проекти за транзитиране на газ. Това сочат данните от националното социологическо допитване по темата на „Галъп интернешънъл“ по поръчка на в. „Класа“. Почти всеки втори (43% ) от анкетираните смята, че постигнатите договорености са изгодни за България (Графика 1). Доста са и тези, които заявяват, че трудно се ориентират за какво точно се разбраха президентът Путин и българската страна неотдавна, и поради това се въздържат от мнение. Въпреки това позитивните оценки и към визитата на президента Путин, и към постигнатото в отношенията с Русия преобладават в българското обществено мнение. И то не само сред привържениците на БСП, но и сред значима група привърженици на опозиционните партии в парламента и извън него. Ако някой би се опитал да разложи на съставните фактори отношението на българите към Русия, той би трябвало да изпише томове и томове. Русия е страната, която е извоювала свободата на България. Но веднага след това е попречила на Съединението ни. Много по-късно е внесла тук комунизма. А още по-нататък е направила така, че той да си отиде. И т.н., и т.н. може да редим подобни изречения с часове и ще се убеждаваме единствено в нарастващата сложност на проблема. И въпреки това всички тези хиляди фактори, факторчета и съображения се сливат най-накрая в едно просто питане: „Положително нещо ли е Русия или не?” И най-интересното е, че повечето българи веднага и лесно отговарят на въпроса (наистина по различен начин, но доста убедено). Множеството социологически проучвания по проблема не само сега, но и въобще през последните 6-7 години очертават сравнително стабилна картина - грубо казано, всеки втори българин има положителна нагласа към голямата северна страна. Всеки седми е с обратната нагласа. Останалите се колебаят или нямат мнение. Тази нагласа няма нищо общо със сладникавия мит за „любовта” на българите към Русия (мит, който имаше официален статут по време на социализма). Оттогава не само е изтекла много вода. И пак оттогава досега действат два мощни фактора: Първо. Българите масово са изслушали и осмислили огромна по обема и значимостта си негативна информация за „мечката”. От сталинските лагери, през вноса на комунизъм, до легендите за икономическата експлоатация, на която България била подложена и е „подложена” и до днес. Второ. Години наред масовият българин е откъснат от руски извори на информация за Русия. Дотам, че той сравнително слабо си представя конкретиката на ситуацията в тази страна. Виждаме, че масовата позитивна нагласа към Русия съществува противно на посочените фактори. И без действието на някакви преки и очевидни „обратни” фактори. А следователно е трайна и дълбочинна. Какво можем да разчетем в дълбочина на въпросната нагласа? Кои са нейните реални особености (щом сме се отказали от мита за народната ирационална „любов”)? Първо и главно. Нашите схващат Русия като вечен фактор, като нещо, което независимо от временните трудности рано или късно ще играе огромна роля. А следователно като нещо, с което не можеш да не се съобразяваш в дългосрочен план. Второ. Българинът не мисли Русия в противоположност на Европа (та дори и не в противоположност на САЩ!), известният от далечното минало лозунг „Винаги с Европа, никога против Русия!” е напълно актуален и изразява същността на политическия инстинкт на нашата нация по въпроса. Трето. Въпреки десните политологически щампи масовият българин е убеден, че за България Русия е безопасен партньор, че връзките с нея не ни застрашават. Това е пряко следствие от „историческата рекапитулация”, която масовият човек у нас (може би неосъзнато) е направил. Всичко това се наслагва върху едно базово задоволство на българите от международното положение на страната. Това е може би единственият пункт, по който нашите нямат сериозни бележки към елита на България в широкия смисъл на думата. И действително последователната и приемствена българска външна политика през последните 18 години даде възможност страната да бъде посетена в една година от трима наши приятели, които може да са всичко, но не и приятели помежду си - президентите Буш, Саркози и Путин. Тази наглед еклектика (да държиш войска в Ирак и Афганистан, френският президент да работи за либийските ти затворници и да имаш специални и активни икономически връзки с Русия) се схваща от общественото мнение като максимална възможна геополитическа класация за една малка страна. Затова именно проучването на „Галъп интернешънъл“ днес показва, че българите схващат отношенията с ЕС, Русия и САЩ като отлични или добри (съответно 75 на сто, 67 на сто, 62 на сто). Изследването е проведено в периода 7- 17 февруари, национално представително е и обхваща 1008 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.