Станка Динева От началото на прехода досега в България са закрити близо 3000 училища - предимно в малките села и градове с намаляващо население. Освен тривиалната причина – липсата на достатъчно средства, намалява и броят на децата. Механичното прилагане на критерии като брой ученици и отдалеченост от друго образователно заведение се оказа недалновидна мярка, заради която властите са на път да нарушат българската конституция, която гарантира свободен достъп до образование. Насеченият релеф на България и разпръснатостта на махалите в планинските райони изправи някои от тях пред перспективата да останат без училище. Достъп до образование – до 20 км „отстояние“ Така се роди идеята за „защитените училища“. Те трябва да дават равен достъп до качествено образование и да не натоварват повече от нормативно определеното децата. Изчислено бе, че тези школа не бива да са по-отдалечени от 20 км от мястото, където живеят учениците, и пътуването да не трае повече от 30 минути. Всяко школо, което е по-далеч от посоченото, но отговаря на няколко изисквания, може да получи статут на защитено. В планинските и полупланинските райони разстоянието може да е и по-малко заради лошите пътища и начупения релеф. За определянето му ще се прилагат коефициенти, които са от 1,1 до 1,5. Така отдалечеността на училището може и да падне под 20 км. Възможно е да има селища, които да са примерно на 10 км, и училищата им да бъдат спасени. Неприложим към всички учебни заведения у нас се оказва и принципът за брой ученици в съответния клас. Затова в „защитените“ няма да се прилага правилото за най-малко 16 деца в паралелките от първи до четвърти клас и 18 ученици - за тези от пети до осми клас. Критерият да се затварят школа при под 64 ученици в началните школа и под 136 – в основните, няма да важи. По-малкият брой деца обаче създава проблеми с финансирането на учебните заведения. Докъде стигат 1151 лева за издръжка Определените с бюджета за тази година 1151 лв. за издръжката на един ученик в защитените учебни заведения не стигат. Причината е, че не може да се съберат необходимите пари, за да работи без проблеми школото. Изчисленията сочат, че ако децата в едно основно училище са 100, на него могат да бъдат отпуснати 80% от средствата, необходими за минималния брой ученици по норматив. Тоест, за липсващите 36 ученици държавата ще доплаща около 33 000 лева - по 920 лв. на дете. Ето и един пример за едно подобно хипотетично училище. Ако в него учат 100 деца, за подготовката им държавата официално може да отпусне максимум 115 хил. лв. Към тях евентуално ще се прибавят посочените допълнителни средства. Така бюджетът на такова школо може да достигне около 140-15 хил. лв. Същото правило ще важи за началните школа – най-големият проблем в малките селища. Изглежда немислимо да се събудят в 5-6 часа 7-годишни деца, които да пътуват още 30-40 минути и след това да участват адекватно в учебния процес, категорични са преподаватели и психолози. По изработената от просветното министерство формула държавата вече е определила около 80 защитени школа. Списъкът не е затворен и броят им до края на годината се очаква да стигне до 100, а през следващата – 200. Правителството даде възможност на общините също да допълват списъка. В повечето проблемни региони вече са изпратени предложенията за присъединяване към списъка на училища, за които общинските съвети са дали съгласие. Без лимит при „защитата“ Няма горна граница за броя на защитените учебни заведения. В Пловдивско вече е взето решение училищата в градовете Лъки и Клисура, в селата Буково и Искра, Първомайско и в Наречен да продължат да работят. Почти всички действащи школа в Кърджалийски район (извън областния център) ще получат статут „защитено училище“. Например в Чернооченско (след като за 10 години бяха закрити 11 начални и 3 основни училища) ще продължат да работят учебните заведения в Житница, Бели вир, Паничково, Минзухар. В община Кирково защита получават школата в Драганово, Горски извор, Старово, Пловка и други. Във Видинско вече е поискана защита за седем училища – в Грамада, Арчар, Раковица, Бойница, Рабиша, Чупрене и Горни Лом. Областният управител на Перник Иван Димитров е поискал съхраняване на образователните структури в Дрен, Извор, Трън, Земен, Ковачевци. По-малко ощетени са Ямболско, където от защита се нуждаят общообразователното училище в Болярово и в Гранитово. В Русенско със специален статут ще е школото в Сваленик. Нормата е под условие Държавата сама обяви за защитени училищата в районите с ниска гъстота на населението – Трън, Трекляно, Маджарово, Невестино. Такива ще са и тези в Чипровци и в село Красен, община Генерал Тошево, както и в софийското село Осеновлаг, чепеларското Забърдо, смолянското Смилян. Защитените училища са спасителният пояс за някакво спазване на конституционните норми в българското образование. Те са и начинът да се научат на „четмо и писмо“ хиляди деца, които не живеят например в София, където според доклад на Световната банка училищата са твърде много. Но освен това са и средство за правене на политика. Засега у нас най-далновидно я води ДПС – партията на Ахмед Доган е на път да вкара в списъка на защитените почти всички села, в които живеят нейни симпатизанти. Говорейки за достъпа до образование обаче, държавата, изглежда, пак забрави за качеството му. В последния си доклад миналата есен Световната банка констатира, че 40% от децата на 15 години у нас са на минималното и дори под него равнище на грамотност при четене (два пъти под средните нива за Европа и 2,6 пъти под изискванията на Лисабонската стратегия). А ако през 1995-а все още сме имали някаква слава по математически познания на българските ученици, по темпове на понижение на този тип знания сега сме най-зле. Така че освен достъпът, трябва най-сетне да се гарантира и качеството...