Нора Стоичкова Невероятно, но факт: корупцията няма легално определение в българското законодателство. Няма и едно единствено определение, което може да бъде използвано, за да включи разбиранията на всички хора за това явление. Това обяснение дава Министерството на правосъдието на официалния си сайт. И нощта заспива пак. Защото като нямаме понятие срещу какво се борим, как ще го надвием? Защо още няма понятие в Наказателния кодекс за това явление? И кои са в затвора? Дребните измамници. Ако питаш сегашното ръководство на МВР това е така, защото те най-много дразнели хората. Защото малката корупция удряла обикновените хора. На вниманието на министъра: в Конвенцията за борба с корупцията на ЕС, която и България е подписала, корупцията не се дели на малка, средна и голяма. А на активна – когато взимаш подкуп, и пасивна – когато даваш. В същия този документ, държавата ни се задължава да синхронизира наказателните текстове в нашето законодателство според европейските. Така, че място за чики-рики, ау!, няма. Големите риби плащат на всички по веригата – от полицая, през прокурора, до съдията. И се измъкват, ако изобщо някога, по някакъв начин, някой би дръзнал да ги притесни. Към днешна дата най-податливи на корупция са тези сфери от обществено-политическия живот, в които има останал икономически и финансов ресурс. На първо място това е земеделската земя и т.нар. „заменки” с нея. Печели се от разликата в цените, ако се взима само за финансова спекулация: купува се от общината за по 20 ст. декара и се продава на пазарни цени след някоя и друга година. Или се заменя срещу апетитни терени. Друга сочна далавера са обществените поръчки или т.нар. „хранилка” за някои наши хора и фирми. От 18 години няма държавен конкурс за каквото и да било, в който случаен човек или фирма да е победил. Срещу което депутати и министри взимат сериозни подкупи. Ефектите от тези далавери са за сметка на хазната, на всички нас. Както казва посланикът на САЩ г-н Байърли – корупцията е скритият данък, който плаща всеки български гражданин. Държавата все пак има оръжия за бой с взятките. Наскоро правителството реши да затвори безмитната търговия по сухопътната ни граница. Не са решили, не са изкормили някой мафиот. За назидание на останалите. Въпросът е, че не могат много да шават. По данни на неправителствени организации в местните избори мафията е наляла около 220 млн. лева. Ама не от патриотизъм, а за да може да сложи хора на ключови места в местната власт, за да си върти далаверите. На същия принцип се дирижират и парламентарните избори. Вече 18 години. Там лъвския пай пак обират партиите. За това свидетелстват не само собствените ни очи, но и официални статистики на Прозрачност без граници, например. Според едно тяхно изследване, обявено неотдавна, партиите вече надминават митниците по корумпираност. Дори здравеопазването, правосъдието и полицията им дишат праха. Е, как тогава да се спечели битката срещу подкупите, злоупотребата със служебно положение, като корумпирани партии са на кормилото на държавата. Какво да направи Министерският съвет, горкият? За съда и прокуратурата дори не ни се отваря дума. Тая власт толкова независима стана, че вече нищо не зависи от нея. Напълно необезпокоявано си действа като нелегална касичка на организирата престъпност, пък и на всякаква престъпност въобще. Ако не си плати човек, и правото става криво. Затова е почти невъзможно държавата да се пребори с каквото и да било, камо ли с корупцията. Голяма или малка, активна или пасивна, корупцията не просто дразни. Корупцията ни краде от бъдещето, защото благодарение на нея по върховете в държавата цари пълно безхаберие и некомпетентност. Корупция* - от латински corruptio – поквара, подкуп