Боян Чуков Косово продължава да вълнува българското обществено мнение. Както винаги палитрата от позиции е изключително широка. Просто изказващите се, фигуративно казано, стоят в различни сектори на стадиона. Най-лесно е от сектор Г. Там са най-буйните запалянковци, които се самооценяват с най-високи оценки, когато позициите им са възможно най-крайни. Едни са категорично за това, да признаем незабавно независимостта на Косово, защото сме членове на НАТО и ЕС. Други пък са категорично против, защото сърбите са православни, славяни и наши братя, а шиптърите са терористи, наркотрафиканти и търговци на плът. Има нещо марксистко в тези крайни и взаимоизключващи се позиции. Нещо като: Труд или Капитал, Добро или Зло, Ин или Ян. Когато въпросът се постави на чисто геополитическа основа, то тогава лъсват позициите незабавно. Тези, които защитават евроатлантическото лоби в лицето на САЩ, искат България да признае незабавно независимостта на Косово. И обратното, тези, които са за евразийското ядро, олицетворявано от Русия, са категорични, че не трябва да се признава независимостта на Прищина. Накратко, това са двете крайни позиции. Големият въпрос е дали българските национални интереси съвпадат изцяло с една от двете крайни становища. Отговорът е „не” не само защото България се намира в т.нар. Rimland, на чиято територия се сблъскват интересите на атлантическото и евразийското лоби. И в двете страни имаме българска диаспора, за която трябва да мислим. Ако в Сърбия тя се е самоидентифицирала, то не така стои въпросът с Косово. Поради това, че „нашенците”е трябвало десетилетия наред с цената на всичко да мимикрират, за да оцелеят, то в момента е изключително трудно да кажем колко е техният брой. Но е факт, че се появяват, включително и там, където не ги очакваме. Преди няколко дни се оказа, че има български села и по протежение на източната граница на Косово. Все пак не е възможно едни и същи хора в различни периоди да са сърби, после горани, после торбеши, после македонци, после босанци, после турци, а като пият по две ракии и се отпуснат и ги питаш откъде знаят български, да получиш отговор: „Аз знам албански, сръбски, английски, македонски, а българския, дето му викаме „нашенски”, си го знам още от дете на село!“ Когато душата на „нашенците” се окаже свободна, то тогава тяхното сърце ще им подскаже какви са! Тогава да седнем да ги броим! Въпросът е, че не една балканска страна се бори за влияние сред „нашенците” и не е необходимо днес ние да се питаме какъв е техният брой в Косово. Очевидно е, че т.нар. грантови интелектуалци защитават тезите и броят „нашенците” съгласно интересите на своите работодатели, но такъв е животът. Голямата политика е нещо цинично и ако някой търси в нея поезия, ще сбърка. Въпреки че много от нас се объркват от декларативно-патетичния стил на някои страни и политици. Мога само да припомня, че балкански страни, които днес са „категорично против независимостта на Косово”, преди няколко години откриха свои дипломатически бюра в Прищина преди нас. И това е начин да преследваш националните си интереси. Просто вдигаш мизата и... най-често печелиш. Българската позиция е коректна и последователна. София не се оказа в ролята на футболен запалянко от сектор Г, а държавнически подходи по въпроса. Президент и премиер рамкираха българската позиция и тя няма как да съвпада с американската или руската. Нека да видим как ще се прилага планът „Ахтисаари” който трябва да гарантира правата на „нашенците” в Косово. Нека се даде малко време да се изработи общонационална позиция по Косово. Нека малко стихнат страстите в Белград. Очевидно е, че сърбите ще „задържат” Северна Митровица. Това ще ги накара да се успокоят малко. Искри ще прехвърчат, но едва ли ще има нещо, което да напомня на кървавия хаос отпреди 8-9 години. Това, че ще има известно брожение в Македония, също няма да бъде някаква изключителна изненада. България на Балканите има ресурс да ускорява или забавя дадени тенденции. Но за съжаление е далеч от възможностите на „постоянните фактори” в глобалната политика, които пораждат въпросните тенденции. За нас е от изключително значение да предугаждаме зараждането на тенденциите с цел бързо да установим къде е точно нашият национален интерес. Въпросът е да не изостанем прекалено много с откриването на свое посолство в Прищина за разлика от тези наши балкански съседи, които в момента са категорично срещу независимостта на Косово.