Емилия Милчева Ако политиците ни бяха фараони, в България вече щяха да са готови няколко големи проекта. В древния Египет, когато фараон седнел на престола, почвал да си строи пирамидата, а целта на следващия била неговата пирамида да е по-висока. Изглежда че българските политици са лишени от “грандоманията” да мерят управлението си по сбъднатите проекти. За сметка на това с удоволствие ги преписват (един от друг) в програмите си. Затова и мостът Видин-Калафат – вместо да прехвърли Дунава, прехвърля две правителства и, както е тръгнало, и трето. Идеята се роди при кабинета “Костов”, Муравей Радев склони координатора на Пакта за стабилност Бодо Хомбах, влезе и в проектите на Пакта (онази структура, създадена през 1999 г. след ударите по бивша Югославия), някъде се позамете при Симеон, първата копка се случи миналия май при Станишев, а рязането на лентата ще се падне на следващите. (Дори няма да се взираме в Пакта за стабилност, в който имаше и проекти за хай-тек зони в България – едната в Родопите, плюс изграждането на регионална интегрирана митническа система, така че на Балканите да има една обща митница!!!) Новият пътнически терминал на летище София, който също е от люпилнята проекти на Пакта, се появи в (полу)готов вид миналата 2007-а и непрекъснато се появяват дефекти, които трябва да се отстраняват. Дано поне не падне за втори път таванът. Ако вярвахме на коравата дума на властта, австрийската “Щрабаг” трябваше да го завърши през август 2005 г., а пистата – даже година по-рано. За реконструкцията и електрификацията на високоскоростната жп линия Пловдив- Свиленград и “нейното оптимизиране за скорост до 160 км/час” са написани килограми дописки, блицове, проблемни материали. А самият проект също фигурира в програмните обещания на три правителства. Ако вярва(х)ме на управляващите, догодина “Тракия” ще е готова и София - Бургас ще се пътува за има-няма два часа и половина. Между другото, за толкова ще се пътува Цюрих - Милано, когато Швейцария пусне през 2015 г. 60-километровия тунел “Готард”. Нищо чудно, докато се ширне родният голям бял път, в Европа да пуснат въздушни таксита. Навлизаме в трета година с “Тракия” на уста и което е още по-лошо, с основателни съмнения за скъпо кредитиране. А високите лихви ще означават само едно – скъпи винетки и ТОЛ-такси. Така че километър от “Тракия” може да ни излезе малко по-евтино от километър под Ламанша. (Така както неосигуреното финансиране за АЕЦ “Белене” - проект, за който през 2002 г. се реши да продължи, ни кара да питаме колко все пак ще струва токът? Властта тръгна да “наддава” от 2,5 евроцента, качи се през годините на 3,2 – 3,7 евроцента, за да стигне до едни около 4,5 евроцента на киловатчас. В същия план се движеше и сметката за проекта, днес вече доста различна от първоначалните 3,9 млрд. евро....) Не само по тракийската хоризонтала, но България трудно се свързва и по вертикала. За 3-километровия тунел под Шипка в района на Габрово и Стара Загора се говори от близо век, а идеята скача като бълха от правителство на правителство. И пак седи “в центъра на общественото внимание”. Военните – вместо да ринат две години Царичинската дупка, да бяха прокопали трите километра под Шипка. Така и така ни таласъм, ни атлант извадиха от костинбродските подземия, сега вече и за езотеричен туризъм не можем да оферираме дупката... И тъй като е годината преди избори, крайно време е властта да опресни пирамидалните обещания с някой друг грандиозен проект. Например да обърне течението на река Места и оттокът на водите да си идва у нас. Бездруго през 1995 г. кабинетът го даде на Гърция срещу обещанието за три ГКПП-та. България влезе в ЕС, от пунктовете само Драма - Гоце Делчев се видя, и станаха безсмислени. Обаче Места си тече. Да вземат пример от Китай – там смятат да обърнат на запад реките на Тибет. Вярно, че вече има лош прецедент, когато в бившия СССР обърнаха течението на двете реки, които се вливаха в Аралско море и направо го унищожиха. Но пък Места се излива в Бяло море, така че какво ни интересува?! Иначе, скъпи сънародници, ще си останем с печалния рекорд да строим най-бързо гробници – като мавзолея на Георги Димитров, който бил вдигнат за пет денонощия.