Миналата седмица Съединените щати публикуваха доста мрачна статистика. От известно време аз съм песимистично настроен за развитието на най-голямата икономика в света. Тази колонка бе първата, която предупреди, че Америка е изправена пред рецесия през януари 2007 г. Дори аз обаче бях неприятно изненадан от протокола от последната среща за определяне на политиката на Федералния резерв, която се проведе миналия месец. Централната банка на Щатите не само снижи прогнозата за растежа през тази година, но в същото време завиши оценките си за инфрацията през 2008 г. Хората, които определят политиката на Фед, предричат, че тази година растежът на САЩ ще бъде едва 1,5% - много по-малко от прогнозата за 2,2%, която бе публикувана през октомври. Това определено не е съвместимо с принципите на рецесията, чиято дефиниция изисква поне две последователни тримесечия негативен ръст, по две причини. Първо, икономиката би могла да се свива в продължение на шест месеца, след което да се развие през второто шестмесечие, но в крайна сметка да отчете годишен ръст от 1,5%. Тези прогнози могат да означават и рецесия, тъй като в момент като този е невъзможно от Фед да не са колкото е възможно по-оптимистични. Представете си само Бен Бернанке, председателят на Федералния резерв, да бе заявил, че растежът ще се срине в пропастта. Пазарите щяха направо да се разпаднат – и това в годината на президентските избори. Не – това е възможно най-песимистичната прогноза, която Фед може да си позволи да направи, без да провокира дълбоката рецесия, която толкова държи да избегне. Истинските мащаби на тревогите на Фед обаче могат да бъдат доловени от текста на протокола, който зубъри като мен четат, но който рядко достига до вестниците. Както и във Великобритания, американските семейства теглиха огромни заеми, обезпечени с имуществото им. В Щатите обаче имотният пазар е изключително наситен откъм предлагане. И всред това пресищане с недвижимост, мъртвата хватка на кредитния крънч и отслабването на покупателната сила, цените започват да падат. В абзаца, отнасящ се до недвижимите имоти, Фед използват думите “западащи”, “срив”, “ограничение” и “спад”. Като вземем предвид евфемистичното изразяване в политиката, този начин на изразяване е просто апокалиптичен. Като цяло, по време на криза, всяка централна банка се старае да бъде колкото се може по-позитивна, но без да рискува да създава впечатлението, че съзнателно си затваря очите пред истината, тъй като това би убило доверието на всички. Сега обаче пълният ужас на състоянието на недвижимостта в САЩ е толкова очевиден, че дори от Фед не могат да се направят, че не съществува. Американският пазар за недвижима собственост е изправен пред спад на цените от около 15-20%. В западналите индустриални райони стойностите могат да паднат и повече. В някои от големите градове те ще продължат да се покачват леко. Но според мен като цяло американските домове ще изгубят около една пета от досегашната си стойност. Ето защо предстоят допълнителни спадове на растежа. През последните трийсетина дни Федералният резерв окастри 125 базови точки от стойността на заемите, което свали базовите котировки до 3%. Бернанке и компания обаче имат един голям проблем. Макар и растежът да се забавя, инфлацията надига глава. Както показват януарските протоколи, Фед е завишил прогнозата си за “основната инфлация”, която в момента е на средната стойност от 2,1%, като се има предвид, че през октомври оценките бяха за 1,8%. Терминът “основна инфлация” е почти смехотворен. Той изключва храната и енергията, така че е валиден само ако приемете, че американците не ядат, не карат коли и не отопляват жилищата си. Дори равнището на тази силно манипулирана инфлация обаче ще се повиши, сочат прогнозите. И тези оценки се правят публично, въпреки че от Фед биха били щастливи да заявят, че инфлацията ще падне. Въпреки това обаче доказателствата за противното са толкова много, че подобно изявление би предизвикало всеобщ присмех. В крайна сметка, новите цифри показват, че инфлацията на индекса на потребителските цени удари 4,3% в годината преди този февруари. Това е рекорд за последните 17 години. Индексът падна с 2% през август, а за последните шест месеца почти се удвои, въпреки факта, че щатската икономика е в застой и поема към дъното. Инфлацията на индекса на потребителските цени вероятно ще скочи и още – не на последно място заради факта, че миналата седмица петролът счупи всички рекорди, като затвори на 100 долара за барел. В Америка – най-големият потребител и вносител на петрол в света, това ще се усети болезнено. Така че в момента САЩ се борят със “стагфлацията” - стряскащата комбинация от стагнация на растежа и завишаване на ценовия натиск. Положението не е като онова в началото на седемдесетте години, когато окопалият се на мястото си президент Никсън бе принуден да се справя с инфлация от над 12% и страховита рецесия с драконовски контрол на цените и доходите. Въпреки това ситуацията е изключително сериозна за САЩ, които въпреки всички приказки за Китай и Индия, си остава световното икономическо машинно отделение. Consumer Price Index (CPI) е най-важният измерител на инфлацията. В САЩ е известен и като индекс на жизнения стандарт. Сравнява цените на фиксирана кошница от стоки и услуги с друг базисен период. На таблицата първата линия изразява нивото на индекса с всички цени, а втората линия – без цените на храните и енергията, тъй като според статистиците тези сектори са непостоянни и именно това е същинският индекс. Real Рersonal Spending – Лични разходи (средствата, които се отделят за удовлетворяване на личните разходи). Мичиганският индекс на потребителското доверие – изготвя се от университета в Мичиган, САЩ