Марчела Абрашева, специално за „Класа“ Според икономистите, у нас се случва нещо като данъчна революция. Първо бе въведен един от най-ниските в Европа данък печалба за фирмите, а от 2008 - и плосък данък от 10% върху доходите на населението. Общо-взето, нито един сериозен експерт не оспори по принцип положителния икономически ефект от подобни мерки за страна като България. Ниските данъци целят поддържане на висок икономически растеж, от една страна, и на нарастването на разполагаемите доходи на хората, от друга. И по двата пункта има обществен консенсус, че ни се налага не просто ускорено да вървим напред, а направо да тичаме, за да догонваме Европа. Ползите от намаления корпоративен данък вече са налице: и държавата е доволна, защото събира повече пари, и фирмите са доволни като цяло. Какви са обаче очакванията и оценките на пълнолетните българи за намаления до 10% данък върху доходите от труд ? Ще ни сближи ли това намаление до Европа като цяло ? Въобще: в чия полза е сравнението на данъчното бреме у нас с, условно казано, средното ниво в ЕС – според българското обществено мнение? Данните от специалното социологическо проучване, проведено от „Галъп Интернешънъл“ и в. „Класа“, са категорични: в обществените нагласи данъчната реформа все още не е започнала. В оценките си за данъците българите поддържат мнението, че това, което се случва у нас, каквото и да е то, е лошо, а онова, което е в Европа – хубаво. Въведеният у нас десятък върху доходите не е пречупил традиционните опасения, че икономиката и доходите вървят на зле, а данъците – на повишение. Дори когато фактите сочат точно обратното. Каква част от фактите обаче са известни на редовия българския данъкоплатец? Според резултатите от изследването, около 70% от анкетираните пълнолетни граждани знаят, че от 2008 г. е направена промяна в данък общ доход; сред работещите този дял стига до 90%. Едва половината от запитаните обаче знаят, че новият данък всъщност е 10 %. Сред реалните данъкоплатци, тоест работещите българи, процентът осведомени за ставката от 10% е все пак по-висок - стига до 70%. Графика 2 & 3. Невероятно, но факт : останалите 30% от работещите все още не знаят за десятъка, който ще плащат от 2008 г., след всичко, което се изговори и изписа по въпроса в последните 8-9 месеца! Натъкнахме се и на друг удивителен резултат: мнозинството българи всъщност не знаят съвсем какво са плащали досега като процент от дохода си. Около 70% от работещите не могат да посочат ставките за съществувалия до края на 2007 г. прогресивен данък. Останалите смятат, че данък общ доход е бил средно около 22-25%. Окуражаващото в случая е, че за новия данък все пак се знае повече, отколкото за досегашния. Общественото мнение обаче още не е напълно убедено, че новият данък е намаление. По-нататък, изследването регистрира почти пълна липса на осведоменост по въпроса за нивото на данъци в Европа. Почти всеки втори от анкетираните пълнолетни гласоподаватели не може да прецени дали данъците за фирмите и населението в развитите европейски страни са по-високи или по-ниски. Останалите категорично смятат, че европейските данъци са по-ниски от тези у нас. Фактите за данъците в Европа са точно обратните. Дори една повърхностна справка в „Евростат“ за равнищата на данъците в страните - членки на ЕС, сочи, че те са много по-високи, отколкото у нас. Очевидно, поне половината български граждани си представят ЕС като място, в което данъците са ниски, а социалното благоденствие, осигурявано от държавата въз основа на същите тези данъци, : високо. За данъците у нас оценките са с обратен знак : хем ги считаме за високи, дори ако те реално падат, хем критикуваме държавата , че не харчи повече, за да осигурява социално благоденствие. Нещо повече, у нас данъците все още се оценяват не прагматично - по размера си, а по това, кой ги въвежда. Данните сочат, че тъкмо привържениците на десните партии са най-негативно настроени към новия данък, не защото им е висок, а защото го въвеждат сегашните управляващи. Левите симпатизанти са по-слабо информирани и по-умерени в оценките си. В крайна сметка, и пред настоящото, и пред следващите правителства у нас се очертава следният избор: или да отменят веднага всички данъци, за да заслужат народното признание, или да намерят трайно реален общ език с българските избиратели по данъчните въпроси. Иначе масовите илюзии в данъчната област ще станат проблем за всяко управление в следващите поне 10 години. Изследването е проведено през първите две седмици на февруари, национално-представително е и обхваща 1002 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп Интернешънъл” в България от 1992 година.