Яна Добрева През тази седмица се навършиха 135 години от обесването на Васил Левски. На 19 февруари новините от България бяха следните - подготвя се много сериозна охрана за предстоящото гласуване на вот на недоверие. Ами правилно - депутатите са национално богатство, парите на данъкоплатците щедро се харчат за опазването и съхранението им. Софиянски е невинен. Прокуратурата оттеглила обвиненията си. А ние сме уверени, че съдилищата у нас никога не грешат. Щом те казват, че Софиянски не е корумпиран, трябва да вярваме в българското правосъдие. Най-сетне имаме доказано некорумпиран политик. Лекарка в училище в град Левски (каква ирония на имената!) издърпала ухото на един ученик, шамаросала го здраво, после креснала на децата, че ще им бие инжекции и който оцелее – оцелее, а който не оцелее – отива в ада. На тази училищна л е к а р к а не й било за първи път вместо да лекува учениците, да ги бие. Освен това имала и последно предупреждение за злоупотреба с алкохол. Но продължава да си е лекарка в училище. Тя споделя: „Може да е правилно да им дърпам ушите, може да не е правилно. И да ги удрям може би не е правилно... Аз сега не знам...”. Докато училищната лекарка, която някога е изричала Хипократова клетва, в момента е съвсем объркана и пред очите й от алкохола или от нещо друго границите между правилното и неправилното се размиват, намериха трупа на двегодишно дете, което пияният му баща зарязал в полето и хукнал след овцете. После съвсем забравил къде е оставил сина си. Може би е правилно... знаем ли вече... овцете в днешно време са по-съществени от децата – ново дете можеш и безплатно да си направиш, но нова овца безплатно не става. Друг баща на друго място така ударил малкото си дете, че то починало от черепномозъчна травма. „Съжалявам, че стана така, но аз не съм убиец” – споделя мъжът. – Каквото станало – станало”. Той някак си не е виновен, просто щом така се е случило, значи и в тази работа има нещо правилно. Лекар не къде да е, а в „Пирогов“, от години вземал рушвети от майките, за да лекува децата им. Майките години мълчали и всеки на тяхно място би постъпил така, щом става дума за детето му. Той не сподели пред камерите мотивите си за правилността да се вземат подкупи. Може би такова е времето - всеки краде от каквото може, а човекът това може - да оперира деца. Имаше и още подобни новини. Слушаш и се чудиш какво е останало от нас през вековете. Дотам ли ослепяхме, че вече няма бариера между доброто и лошото. Крадем, бием, убиваме и „амиии... аз не знам сега, може и да не е съвсем правилно, но всъщност защо не, много даже си е правилно”. Сред срутването на ценностните ни системи все още имаме два велики дара – способността да разграничаваме нещата и свободната си воля. А ние седим пред ракиите и пред телевизорите и мърморим срещу правителствата. Все не ги харесваме (те не са и за харесване де!) и все сме недоволни от живота, който някой друг ни прави непоносим. Къде сме ние в този живот? Какви са нашите всекидневни решения, какъв е нашият избор между моралното и неморалното? Като се замислиш, и Левски е можел да си стои някъде на топло и да роптае срещу султана. Само че е тръгнал да се бори за чиста и свята република и да записва в тефтерчето си няколкото изядени маслинки. Дали щеше да го направи отново, ако знаеше какви ще са новините от България почти век и половина след смъртта му? Вероятно да. Чистият човек си е идеалист във всички времена. Идеалът е идея, която минава през сърцето, а оттам във волята за реализация. До волята не знам кога ще я докараме. Но поне сърца останаха ли? Всеки ден бесим Васил Левски. Отново и отново. С това, че притихнахме, съгласихме се и дори престанахме да различаваме доброто от злото.