Ръсел Хотън, в. „Дейли телеграф“ На пръв поглед изграждането на газопровод на дъното на Балтийско море не би трябвало да е проблем. Вярно - техническо и логистично предизвикателство, но все пак не е нещо ново. Само че е намесена петролната и газова индустрия, в която никога нищо не е просто и всичко крие политически риск. Добре дошли в „Северен поток“ - проектът, който може да е всичко или нищо: намиране на решение за задоволяване енергийните нужди на Европа, мултимилиардна черна дупка или конспирация на Кремъл. Сравниха го с пакта „Рибентроп-Молотов“ Руският държавен монополист „Газпром“ смята да построи 1000-километров газопровод на дъното на Балтийско море от пристанищния град Виборг до пристанищния Грайфсвалд в Северна Германия – начинание, което по първоначални изчисления трябваше да коства 3,7 млрд. евро. Целта е огромните руски газови ресурси да бъдат директно транспортирани до Западна Европа, като се заобиколят създаващите проблеми Украйна, Беларус и Полша. Противопоставящите се на проекта обаче се увеличават, а оттам – отлаганията и загубите. Шведското правителство сериозно се опитва да саботира проекта. Министърът по околната среда Андреас Карлгрен заяви, че молбата до шведското министерство за преминаването на газопровода в шведски води ще бъде отхвърлена – отчасти поради опасения, свързани с опазването на околната среда. Консорциумът „Северен поток“ се състои от влиятелни партньори. Освен „Газпром“, който държи 51% от акциите, в него участват германската E.On и BASF-Wintershall с по 20 на сто, а останалите 9 процента от акциите притежава холандската Gasunie. В борда на директорите е бившият германски канцлер Герхард Шрьодер. Враждебността към руско-германския пакт достигна такива размери, че един полски министър го сравни с позорния пакт Рибентроп-Молотов от Втората световна война. Северен поток започна сеизмичните си проучвания за определяна на най-удачния маршрут още през 2005 г. в широкия 2 км коридор. Един от проблемите е, че Финландският залив е бил миниран по времето на войната и мините са все още на дъното му. Мини по дъното Според плана първата фаза е изграждането на един газопровод, който да превозва около 27,5 млрд. куб. м природен газ на година. На втори етап трябва да бъде изграден паралелен газопровод, който да бъде пуснат в експлоатация през 2012 г. и който ще удвои годишния капацитет. Предвид увеличаващата се зависимост на Запада от руския газ през следващото десетилетие „Газпром“ намира отворен пазар, на който да пласира огромните си газови ресурси. Крайната цел на проекта е Северен поток да стигне до газовото поле „Щокман“ в Сибир, което е най-големият газов резервоар в света. Полша и Балтийските държави обаче се безпокоят, че с изграждането на газопровода под вода те ще бъдат подминати и съответно ще изгубят скъпите такси за транзит, които събират от „Газпром“, за да докара природния си газ в Европа. Полският премиер Доналд Туск упорито се опитва да убеди Русия, че сухоземен газопровод е много по-лесният и евтин вариант. Неф заяви: „Продължаващата опозиция на защитниците на околната среда явно поощрява лидерите на Полша и Балтийските страни да настояват по-решително за алтернативното им решение. Полското правителство продължава да се противопоставя на проекта Северен поток като обвинява Русия и Германия, че жертват енергийната осигуреност на Полша, за да си осигурят директен газопровод.“ От Северен поток не смятат, че наземният газопровод е по-лесното решение, тъй като ще трябва да минава около населени места, езера и т.н. Освен това по-евтино е да се транспортира газ под налягане под водната повърхност, за което не са необходими междинни компресори. Колко е „зелен“ проектът Освен икономическите тревоги, има и такива, които касаят околната среда. От лобито на зелените смятат, че конструкцията на дъното на Балтийско море ще застраши животински и растителни видове. Говорител на „Грийнпийс“ изтъкна, че планираният маршрут на газопровода минава през няколко защитени природни морски зони. Едно от най-големите опасения според критиците са свързани с покачването на разходите на проекта, чието финансиране урежда консорциум начело със Société Générale, ABN Amro и Dresdner Kleinwort. Шрьодер вече е споменавал, че разходите ще стигнат 8 млрд. евро. Според водещ експерт от европейската газова индустрия крайната сметка ще излезе още по-голяма. Проф. Алън Райли от „Сити юнивърсити“ в Лондон смята, че се обръща твърде голямо внимание на последиците за околната среда. Според него е време вниманието да се фокусира върху икономическите и пазарните последици, тъй реално разходите могат да скочат до 12 млрд. евро. Райли, който е специалист по конкурентно право и е автор на „Руския газов дефицит“ (The Russian Gas Deficit), заяви: „Перспективите за европейските потребители не са завидни: много високи цени на газа заради разходите по изграждането и експлоатирането на газопровода Северен поток.“ Той се опасява също, че Европа ще стане още по-зависима от руския газ, тъкмо когато Великобритания и други държави се опитват да разнообразят източниците си на енергия. Миналия месец британското правителство алармира за необходимостта от разнообразяване на енергийните източници и предложи изграждането на нови АЕЦ, първата от която обаче ще бъде построена и пусната в експлоатация най-рано през 2017 г. ЕС консумира 500 млрд. куб. м газ, а произвежда едва 200 млрд. от тях. Предвижда се до 2020 г. тези 300 млрд. куб. м, които не достигат, да са се увеличили на 400 млрд., тъй като собствените ресурси намаляват, а консумацията на природен газ се увеличава. Според проф. Райли Европа трябва спешно да придвижи плановете си за либерализиране на европейския пазар на природен газ, благодарение на които „ще е много по-лесно за алтернативните доставчици на газ да достигнат до потребителите“. Последната дума Европейската комисия явно е по-позитивна към Северен поток. Комисарят по енергийната политика Андрис Пибалгс каза наскоро, че опасенията относно намеренията на „Газпром“ и използването на природните си ресурси от Москва с политически цели са преувеличени. На въпроса дали Северен поток може да бъде използван с политически цели, той отговори: „Аз съм прагматик. Според мен можеш да изнудваш единствено някого, който е готов да бъде изнудван... Мисля, че „Газпром“ е решил да предлага по-голямата част от износа си на европейските потребители и че предпочита да не минава през куп страни заради това. Компанията иска да стига директно до потребителя. Така че той трябва да реши“.