Адриана Младенова, ИПИ Тази седмица Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе със становище, в което препоръчва отмяна на Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги, защото тази методика “всъщност регламентира минимални цени на услугите”. А опитите за фиксиране и ограничаване на цените противоречат на принципите на конкуренцията. От съсловните организации на проектантите, разбира се, се възпротивиха на становището на КЗК с довода, че тази методика е предвидена в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. От КЗК обаче са категорични. Според тях съответният текст в закона противоречи, от една страна, на българското законодателство в лицето на Закона за защита на конкуренцията, който забранява пряко или косвено определяне на цени в страната. От друга страна, противоречи и на един от основополагащите принципи в Договора за създаване на Европейска общност - свобода за предоставяне на услуги. За водещите мотиви Според самата методика целта на минималните цени е да гарантира качеството на предоставяните услуги. Личи си, че чрез нормативните актове архитектите и проектантите се опитват да прокарат собствени интереси, защото изказаният аргумент не е валиден и няма връзка с действителността. Качеството на услугата се гарантира с наличието на свободна конкуренция, при която добрите архитекти и проектанти привличат повече клиенти, а лошото качество се наказва с отдръпване на клиентела. Цената на всяка стока и услуга в пазарната икономика зависи от търсенето и предлагането – не от себестойността, нито от нечии представи за “справедливо” възнаграждение. Създаването на ценови прагове изкривява пазарните сили и води до свръхпредлагане и до поява на сив пазар. Това е основен принцип в икономиката, при който няма изключения от правилото. В повечето страни в ЕС архитектите и проектантите се договарят свободно с клиентите си за цената на предоставяните от тях услуги. Само в три страни - членки на ЕС, се прилагат минимални цени – в Кипър за публични проекти, в Италия за специфични услуги, определени със закон, и в Германия, където се водят дискусии доколко законосъобразна е тази практика. Във всички останали държави действат принципите на свободна инициатива и свобода на упражняването на професията. Къде другаде в икономиката има фиксирани цени? Проектантите съвсем не са прецедент в българската действителност. Повечето от т.нар. свободни професии в страната имат регулирани цени. Например тарифата за нотариалните такси определя фиксирани цени за услугите на нотариусите. Съществуват минимални цени на услугите на одиторите и счетоводителите, записани в професионално-етичния им кодекс. Още по-фрапираща е липсата на прозрачност, тъй като този етичен кодекс не се публикува в интернет, а се печата в точно определени бройки. Което допълнително затруднява в немалка степен достъпа до информация. Минимални цени има и при адвокатите. В наредбата на Висшия адвокатски съвет се определя минимално възнаграждение за различни видове работа. Подбудите при определянето на минимални цени при всички тези професии съвсем не са свързани с желанието за поддържането на високо качество на услугите. Водещият мотив е печалбата. В което няма нищо лошо, но когато се използват непазарни методи за увеличаването на приходите, това ощетява най-вече потребителите. Получаването на привилегии е вид монополно положение, което може да бъде създадено единствено с помощта на държавата. Привилегиите опорочават стимулите, които действат на пазара, а именно - увеличаване на качеството и намаляване на цената на услугите в опитите за привличане на клиенти. Бариерите пред конкуренцията Регулирането на цените от своя страна далеч не е единствената бариера пред развитието на конкуренцията при свободните професии. Ограниченията при достъпа до упражняване на професия (като членство в монополни сдружения, стаж, професионална квалификация и др.), забраните за реклама и правилата за вида, организацията и дейността на фирмите, които предлагат дадена услуга, също представляват грубо потъпкване на свободата на инициативата. Задължителното членство в определени съсловни организации, установено със закон, нарушава правото на сдружаване и създава на условия за монопол на тези организации чрез струпване на голяма дискреционна власт в техните ръце. В свой доклад Европейската комисия също излезе със становище, че този вид бариери при свободните професии пречат на развитието на бизнеса и представляват пречки пред конкуренцията в страните, в които се практикуват. Емпиричните изследвания показват, че ограниченията при свободните професии: 1) имат негативни последици върху потребителите; 2) ограничават конкуренцията между предлагащите услугите; 3) стимулират хората, които упражняват тези професии, да бъдат по-малко ефективни. България се характеризира с едно от най-високите нива на регулации на свободните професии в ЕС. В повечето случаи бариерите противоречат на принципите на свободно движение на работна ръка, стоки и капитали. Крайно време е привилегиите да отпаднат и упражняващите свободни професии да се конкурират помежду си на равни начала като всички останали професии, без минимални цени и протекции. Защото в противен случай икономистите, търговците, журналистите, художниците, музикантите и т.н. също трябва да имат право да установят минимален доход за труда си и да създават браншови организации, които да налагат правила за упражняване на професия. Но в тези сметки потребителите нямат думата. И се загърбва правото на предприемчивост. Как се загърбва предприемчивостта Единствено чрез конкуренцията и реализиране на практика на принципа на свободната стопанска инициатива се гарантира, че цените следват покупателната способност на населението и в същото време качеството на продуктите отговаря на изискванията на потребителите.