Евгения Панчова До края на месеца столичната община ще даде формален старт на продажбата на "Топлофикация - София". Това ще стане с приемането на годишната програма за приватизация, което трябва да се случи заедно с одобрението на бюджета за 2008 г. Включването в списъка само по себе си не означава продажба веднага. Има доста фирми, които присъстват в листата от години, а все още са собственост на общината. В случая с парното обаче и държавата (тя държи 42% от акциите), и кметството (собственик на другите 58%) са решени дружеството да мине в частни ръце в най-кратки срокове. В медийното пространство вече се завъртяха имената на няколко мощни чужди компании, които проявявали интерес. Проблемът не е в приватизацията на фирмата. Проблемът е в това, че засега се предвижда тя да се продава като цяло дружество. А това ще означава създаването на частен монопол на мястото на общинско-държавен. Но тогава кой ще контролира дейността, която донякъде се приема за социална услуга? Истината е, че частната инициатива води до по-добри резултати за потребители и фирми единствено когато е поставена в конкурентна среда. При условие че притежаваш и производството, и преноса, реално няма да има с кого да се конкурираш. Пълна свобода Монополът, макар и регулиран от държавата чрез цената на продукта, дава пълна свобода на действие за собственика. А общината вече показа как може да контролира частен оператор, който е монополист в една област. Свидетели сме на постоянно надлъгване и заплахи между кметството и концесионерите по чистотата и ВиК, а резултатът е очевиден – лоша услуга на висока цена. При това положение как може да се очаква, че ще бъде гарантирана качествена топлофикационна услуга на приемлива цена, когато възможностите за контрол ще са единствено чрез регулацията на цената? Доста показателен е примерът със "Софийска вода". Оттам непрекъснато настояват за вдигане на цената с обяснението за повече инвестиции, макар че вече 9 години тези инвестиции са далеч от обещаните, а загубите са намалели едва с 3% при неколкократно по-високи първоначални заявки. За столичната „Топлофикация“ обясненията са, че с продажбата нацяло щял да дойде стратегически инвеститор. Надеждите очевидно са той да подобри събираемостта, като повиши доверието чрез името си, и да вложи значителни средства. Цената и сега е висока. А после? Въпросният инвеститор трябва да е сигурен във възвращаемостта на вложените от него пари. За момента основният начин да се осигури това е гарантирана цена. При положение че 80% от нея се определят от стойността на природния газ, а той ще поскъпва на всеки три месеца, ясно е как ще бъде гарантирана тя. Цената на парното и сега е висока за софиянци. В условията на лимитирана цена е възможен и вариант новият стопанин да се опита да намали производствените разходи. Това може да се случи, като се вкарат нови технологии, като се намали персоналът или като дори се съкратят производства. Необходимите средства основно отново ще се търсят чрез цената. "Топлофикация" има и алтернативни приходи от производство на електроенергия, но засега те не са значими. Разбира се, потребителят има право на отговор. Той може да изключи радиаторите си, макар това да не означава, че ще прекъсне навеки отношенията си с "Топлофикация". Може и просто да забрави да си плати парното и така да се влее в армията на нередовните платци, дължащи близо 200 млн. лв. на затъващото въпреки активността на ръководството си дружество.