В бъдеще Европа ще се нуждае от мозъци, а не от мускули
Най-голям ръст по отношение на заетостта в Европа ще отбележи секторът на услугите, сочи прогноза на Европейския център за развитие и професионално обучение (Cedefop) относно квалификациите, които ще се търсят до 2015 г. В проучването са включени страните - членки на ЕС, без България и Румъния плюс Норвегия и Швейцария.
Най-голям ръст по отношение на заетостта в Европа ще отбележи секторът на услугите, сочи прогноза на Европейския център за развитие и професионално обучение (Cedefop) относно квалификациите, които ще се търсят до 2015 г. В проучването са включени страните - членки на ЕС, без България и Румъния плюс Норвегия и Швейцария.
Като цяло европейската икономика ще генерира над 13 млн. нови работни места до 2015 г. въпреки загубата на места в добивния сектор и в производството. Транспортът и дистрибуцията, включително туризмът, ще създадат 3,5 млн. допълнителни работни места, докато секторът на бизнес и други услуги предлага най-добрите перспективи за заетост в средносрочен план, генерирайки 9 млн. нови места до 2015 г. Други 3 милиона работни места ще бъдат създадени в образованието, здравеопазването и социалните дейности. На новата сцена в Европа ще се появи нужда от 2,67 млн. нови мениджъри, законодатели и високопоставени държавни служители, близо 1 млн. нови инженери, още 1 млн. учители и стотици хиляди работници в сектора на здравеопазването.
Висока квалификация – търсен специалист
До 2015 г. първичният сектор се очаква да дава работа на 10 милиона души в Европа спрямо 12 млн. през 2006 г. (15 млн. през 1996 г.), докато в производството ще са заети 34,5 млн. души спрямо 35 милиона през 2006 г. и 38 милиона души през 1996 г.
Още по-силно ще се усети ефектът от растящото изискване за умения и квалификации на всички нива. Търсенето на висококвалифицирани служители все още не е достигнало връхната си точка. Към момента 80 млн. от общо 210 млн. работници в Европа са висококвалифицирани и не извършват ръчен труд, като се очаква техният дял да расте още. Тези осемдесет милиона заемат и по-високи позиции, като мениджърски постове, определени професионални длъжности или се занимават с техническата поддръжка на тези дейности.
Броят на работните места в сферата на бизнеса и услуги, като например дистрибуцията, транспорта, хотелиерството и кетъринга, ще нараства най-бързо, прибавяйки 9 млн. нови места през следващите 8 години. Перспективите за кариера в областта на финансите са мрачни.
Между 2006 г. и 2015 г. Европа ще създаде 12,5 млн. работни места на най-високото квалификационно ниво и 9,5 милиона - на средно ниво. Местата за работници с ниска квалификация ще намалеят с 8,5 млн. Дори работата за неквалифицирани работници, които извършват ръчен труд, ще изисква повече умения. Всичко това ще има сериозни последици за наемането на работа. Намаляващото население предполага непрекъсната необходимост от заменяне на служители дори в секторите с намаляваща заетост. Новите служители обаче ще трябва да имат по-високи квалификации, за да вършат същата работа.
Все по-малко фермери и рибари
Фермерите, рибарите и чиновниците ще се превърнат в рядка
порода в Европа за разлика от висококвалифицираните и образовани кадри. През 1996 г. квалифицираните работници в областта на земеделието и риболова все още са наброявали близо 10 милиона души, броят им обаче постоянно намалява и вероятно до 2015 г. ще бъде не много повече от половината от броя им в момента. Броят на занаятчиите също ще продължи да спада на фона на навлизането на новите технологии - тенденция, която ще доведе до намаляване на работните места в производствения сектор с 500 000 до 33 431 000 през 2015 г.
Чиновниците са друга група, където технологиите най-после
започнаха да навлизат, поради което броят на чиновническите работни места ще спадне с 1,85 млн. до 16,94 милиона до 2015 г.
Трудовият пазар все още не е твърде гъвкав, мобилността е слаба
Непосредствено преди членството на България и Румъния в ЕС от 1 януари 2007 г. Европейската комисия публикува доклад за нивото на образование на емигрантите от новите ЕС-10 в Стара Европа. Резултатите показват, че преобладават хората със завършена гимназия и допълнително професионално обучение, тоест точно такива, каквито липсват на пазара на труд в ЕС-15. Броят на нискоквалифицираните работници емигранти е значително по-малък от този на местните – 21% срещу 31%, като проучването не отчита дела на тези, които работят “на черно”. В една част от страните от общността все още съществуват силни регулации по отношение гъвкавостта на трудовия пазар. В Европейския съюз има близо 18 млн. безработни и пет пъти по-малко незаети работни места.
Стремежът към търсене на по-висококвалифицирани кадри обаче може да обърне тенденцията, установена в изследване от 2006 г. Според него мобилността в старите страни членки е по-голяма - 5% от жителите им са сменили страната, в която работят. В същото време само 1% от гражданите на 10-те нови членки на общността са заминали зад граница. При изследване на желанията тенденцията е обратната - средно 5% от гражданите на новите членки изявяват намерение да сменят страната срещу 3% от старите държави в Европейския съюз. В Полша например 7 на сто от 40-милионното население са изявили желание през 2006 г. да се преместят в западноевропейска страна.
България не представлява заплаха за трудовия пазар на общността поради няколко причини: населението в трудоспособна възраст е под 3 милиона, демографският фактор е силно негативен, а както стана и ясно – се налага и внос на работна ръка предимно от Азия.