Карл Маркс така и не можа да доживее мечтата си да види пролетариите от всички страни обединени в мощен юмрук срещу буржоазията. Опитите да се съставят работнически правителства и наемният труд да управлява обществото се провалиха с гръм и трясък. Диктатурите, прикрити под формата на "народни демокрации", не можаха да осигурят нито икономически просперитет, нито политическа свобода на народите. Но утопиите на Маркс може да не се окажат чак толкова безпочвени. Той считаше, че основните играчи в съвременния свят ще бъдат трудът и капиталът, а недолюбваното от него трето „съсловие" ще бъде само балансьор в епичната битка с предизвестен край. Но ето че в дигиталната ера масите се превърнаха в юзъри. Виртуалното пространство роди нова класа, която не принадлежи нито към експлоататорите, нито към експлоатираните. А това трето съсловие може да се окаже по-мощно и от най-нахъсения пролетариат. Първата глобална стачка, която набира сили в Еbay, може да пренапише историята с потенциалните 276 милиона бойкотиращи потребители. За такива цифри само биха могли да мечтаят Карл Либкнехт и Роза Люксембург. Но в старата икономика нещата бяха лесни. Трудът отвоюваше права от капитала и нещата си отиваха на мястото. В зараждащите се днес уебреволюции нещата ще бъдат доста по-трудни. Глобалната класа на юзърите просто няма с кого да преговаря. Човечеството недопустимо изостава и е крайно време да си състави и един световен уебкартел, което би върнало усмивката на Дядо Маркс.