Стоя бос в средата на дизайнерското студио на Aston Martin и гледам през малък отвор към една тъмна капсула. Заобиколен съм от старши членовете на дизайнерския екип, като до лявото ми рамо е ръководителят Марек Райхман. Всички са притихнали в очакване на това как ще се сгъна, за да се побера в шофьорската седалка. решавам да вляза с краката напред, като се възползвам от малкото оголени карбонови издатъци, като в същото време заемам позиция, каквато за последно усетих, когато ми правеха зъбите – стъпала над бедрата, свалена облегалка, отворена уста. Valkyrie не е кола за обикновения път, която прилича на болид от F1, а по-скоро е истински болид от Формула 1, легализиран за обикновения път.
Не бихме очаквали нещо друго, когато говорим за проект на най-великия дизайнер в историята на F1. В момента съм в неговия офис, намиращ се в базата на Red Bull Racing. Стъклена стена разделя неговото бюро от голяма дъска за чертане, пълна с на пръв поглед случайни изчисления и драскотини. Ейдриън Нюи, облечен в карирана риза и дънки, докато налива чаша вода, ме пита дали искам да ми разкаже история.
''Идеята за проекта се роди през 2014. реших, че ми трябва ново предизвикателство, по-голямо от Формула 1. Откакто бях дете, мечтая да проектирам автомобил за обикновения път. По време на преговорите за подновяване на договора с Red Bull убедих собственика Дитрих Матешиц да ми дадe шанс. Използвах почивката през август, за да начертая предварителни скици. Възползвах се, че пред мен има лист хартия и мога да развинтя въображението си.''
Нюи веднага се фокусира върху нещо екстремно, което обаче е използваемо на пътя. ''Ако продуктът е просто спортна кола, която на пътя се усеща като такава, бих приел това за провал.'' Моделът е трябвало да бъде по-малък и лек от обичайното и да прилича на най-бързите мотоциклети. Неслучайно Нюи нарича McLaren, LaFerrari и Porsche 918 ''тромави, нескопосани и тежки''. Нюи твърди, че новият автомобил трябва да е и ''произведение на изкуството''. Той ми разказва за американска дама, която е сред клиентите: тя е организирала дизайна на цялата си къща около Valkyrie.
През зимата между 2014 и 2015 Нюи започва да прекарва все повече време в своя гараж. ''Проектът бе хоби за уикенда, тъй като вкъщи разработвах скици, базирани на основните принципи на модела.'' В същото време той събира екип от доверени колеги от Red Bull F1, с които превръща скиците в компютърен модел и започва работа по по-сложните технически елементи.
Така се пренасяме към есента на 2015. Нюи вече разполага с кола, чрез която да провежда ранния етап на развойната дейност. ''Разполагахме с пакет, който изглеждаше, че работи и чието тегло бе изчислено от нас, че е около 1000 кг. Следващото решение бе дали да намерим частен инвеститор, или да заложим на голям производител. При втората опция нямаше големи възможности, за нас беше ясно, че от гледна точка на имидж и история Aston е единственият реален кандидат.''
Оказва се, че в Aston вече са започнали работа по тяхна хиперкола. ''Тя беше много по-голяма, с размерите на LaFerrari, докато нашата беше по-тясна и по-ниска.'', разказва ни Нюи. Предложението му е одобрено, като от Aston добавят стилови елементи, но оставят недокоснати аеродинамичните повърхности и формата на купето, което е било желанието на Нюи. ''Ако погледнете първия модел, който показахме на публиката, зелените части са на Aston, а останалите са наши. По този начин събрахме нашите идеи в едно цяло и оттам започнахме с реалната развойна дейност. '' Кодовото наименование е Nebula - абревиатура на Нюи, Red Bull и Aston. Името не живее дълго, тъй като от Aston обичат всичко да започва с ''V''.
Все още няма конкретна спецификация. Всъщност все още няма и прототип с реални размери, тъй като той ще бъде създаден в началото на следващата година, а първите доставки към клиентите ще бъдат направени в началото на 2019. Ето какво научихме от разговорите с Нюи, Райхман и изпълнителния директор Анди Палмър. Ще започнем с аеродинамиката, защото... нали виждате този звяр?
В предницата се вижда, че активно крило ''виси'' под плоския нос. То е направлявано от дупки в корпуса, намиращи се зад предните колела, за да освобождават налягането. Клапите за спирачно охлаждане са в стил F1 и се намират отвътре в колелото. ''Трябва да прекараме въздуха от вътрешните спирачни клапани навън, затова трябва да има как въздухът да излезе през колелата'', обяснява Нюи.
Първоначално покривът беше с традиционен спортен отвор, но сега е с нещо като черпак, който отхвърля въздуха към двигателя. Повечето биха спрели дотук, но Нюи е бил притеснен от въздуха, който бяга от черпака при вдигане на педала на газта. Внимателно оформени канали от двете страни на акулската опашка гарантират, че този изпуснат въздух тръгва по пътя си максимално гладко. Така той става по-полезен, когато достигне задното крило. Вероятно ви прави впечатление, че отзад има единична LED светлина, която е на върха на акулската опашка.
В задвижването все още са заровени големи тайни, като например къде ще бъде ограничителят на оборотите и каква ще бъде максималната мощност. Но все пак може да поспекулираме. 6,5-литровият V12 е с нов дизайн, частично заимстван от способния на 18 000 оборота CA2010, чиято V8 версия с обем 2,4 литра бе използвана от Williams в F1 болида от 2010. Ясно е, че моторът ще бъде с извънземни обороти и голяма мощност. Но колко голяма? Оригиналната цел на Нюи за теглото беше 1000 кг, но той признава, че леко е надскочил тази стойност и все пак остава верен на твърдението, че съотношението мощ към тегло ще бъде дори повече от 1 към 1. Това означава, че общата мощност от V12 двигателя и електромотора ще бъде чувствително над 1000 к.с.
Не трябва да забравяме, че това е кола за обикновения път и съответно има задачи, които трябва да изпълнява. Моментално впечатление прави чистачката, макар че Нюи смята, че собствениците веднага ще я махнат. Поставянето на регистрационен номер няма да е лесно – той ще виси някъде под ауспуха, макар че това може да се промени. Емблемата е лазерно изрязана и е с дебелина от 0,07 мм. С други думи, тя е с 99,4% по-лека от обикновената емблема на Aston Martin.
Нюи признава, че влизането в колата няма да бъде бляскаво за нито една жена в пола. Големината на отвора обаче е била неизбежна, ''защото шасито е доста тясно и няма място за стъпало, а е задължително страничните бордове да са високи''. Вратите тип ''крило на чайка'' също са били задължителни, за да могат шофьорът и пътникът по-лесно да се изправят при излизане от колата. Както бихте очаквали, интериорът е безмилостно икономичен, но е и сравнително удобен, щом веднъж сте влезли. Пред вас е волан в стил F1, отрупан с бутони, централен тъч скрийн и още два екрана от двете ви страни. Това са ''огледалата", които показват кадрите от камерите за задно виждане. Самите камери са скрити от въздушния поток в страничните хриле, зад предните колела, като така Нюи се възползва от новоприетите правни норми, според които дигиталните огледала за задно виждане са легални. Има две възможности за седалките – омекотяване, поставено директно към карбоновата седалка за по-високи клиенти, или подвижна карбонова ''черупка'', която е леко отделена от основата, спомагаща на ощетените от височината като мен. Също като във Ford GT можете да променяте позицията на волана и позицията на педалите. И елементите на интериора приключват дотук.
Динамика? Не бих искал да прогнозирам, но моля Нюи да постави колата срещу P1, LaFerrari и 918. ''Направихме няколко симулации и видяхме, че нашият автомобил ще бъде значително по-бърз от тези съперници.'' Нюи бързо зачерква всички шансове за рекорд на Нюрбургринг: ''Тази писта е опасна за MINI, камо ли за Valkyrie. Ако някой клиент иска да атакува рекорда на пистата, трябва да се справи сам''. Нюи загатва, че постигането на добри времена на модерни F1 писти като Силвърстоун е много по-привлекателна цел за него.
Явно е, че на Нюи не му пука за т.нар. конкуренти, за общественото отношение към проекта и за традициите на демонстриране на невероятните автомобилни способности. Той не се интересува от измерване на височината на летвата и от отбелязване на точки. За Нюи просто е най-важно да не изневерява на принципите си и да направи най-бързия и най-силно задоволяващия шофьорските изисквания автомобил.
Джак Рикс, ВВС Топ Гиър