Предишният рекордьор –SCP-0401 е малко по-млад – възрастта на свръхновата е 9,84 млрд. години.
SN UDS10Wil вероятно се отнася към тип Ia, тоест свръхновата се е взривила в двойна система от бели джуджета или в система от бяло джудже и червен гигант, отбелязва http://www.spacetelescope.org/news/heic1306/.
Доскоро това би позволило тя да бъде използвана като „маяк” при определяне на този район от Вселената от земния наблюдател. Но скорошни открития показват, че взривът на такава свръхнова може да се случи не само при превишаването на определена фиксирана маса (граница на Чандрасекар), но и при по-големи или по-малки маси. Отчитайки, че условията за формирането на свръхновите в ранната Вселена не са си много ясни, учените се въздържат да кажат категорично, че това е „стандартна” свръхнова от тип Ia.
Все пак астрономите предполагат, че механизмът на появата на свръхновата по-скоро е бил свързан със сливането на две бели джуджета, пише "Мегавселена". Става дума за това, че преди по-малко 7,5 млрд. години се забелязва рязък спад в честотата на възникването на свръхнови от подобен тип. Ако свръхновите в младата Вселена, когато се раждали много повече звезди, отколкото сега, са се образували по сценария на единично бяло джудже, постепенно крадящо масата на съседна нормална звезда, то взривовете в този период щяха да се случват доста по-често. Но на практика се е обратното.
В сценария на сливането на двойка бели джуджета като причина за взрива малката честота на такива взривове е обяснима. Бялото джудже е фактически „труп” на нормална звезда и за да може да се образува, звездата трябва да е преминала целия си цикъл. Но ситуациите, в които едновременно две звезди в една система са успеели да преминат всички стадии и са станали бели джуджета, са се случвали доста по-рядко в зората на Вселената.