Шампионът от Australian open Новак Джокович: Исусе, и моето име ще е върху купата!

Новак Джокович стана първият сръбски тенисист, спечелил титла от турнирите от Големия шлем на сингъл. С победата му в Австралия трофеите на младока, който се появи с гръм и трясък на световната сцена през миналата година, станаха общо 8 (2006 - Амерсфоорт, Мец; 2007 - Аделаида, Маями, Ещорил, Торонто, Виена; 2008 - Открито първенство на Австралия).
Новак Джокович стана първият сръбски тенисист, спечелил титла от турнирите от Големия шлем на сингъл. С победата му в Австралия трофеите на младока, който се появи с гръм и трясък на световната сцена през миналата година, станаха общо 8 (2006 - Амерсфоорт, Мец; 2007 - Аделаида, Маями, Ещорил, Торонто, Виена; 2008 - Открито първенство на Австралия). Новак е роден на 22 май 1987 година в Белград. Понастоящем живее в Монте Карло. Високият е 187 см тенисист е сред професионалистите от 2003 година, в момента е № 3 в света. Предлагаме ви интервю с Джокович, в което той споделя чувствата и амбициите си след триумфа на Australian open. - Новак, какво е чувството да сте шампион от турнир от Големия шлем? - Това е неописуемо чувство. Но е нещо, за което, разбира се, винаги съм мечтал. Мисля, че всеки играч мечтае да спечели турнир от Големия шлем. Това е специално състезание, което трае цели две седмици, и накрая ти ставаш шампион... Искам да кажа, че още не мога да осъзная колко голям успех постигнах. В началото на финалния мач бях може би малко нервен, защото се озовах в странна ситуация – аз да съм фаворит във финал от Големия шлем, което е необичайно за мен. - Преди финала казахте, че достигането ви заедно с Цонга до него може да се окаже нещо като смяна на караула на върха на световния тенис – смятате ли, че вие с Цонга сте новата смяна? - Сигурен съм, че Цонга ще се навре между големите шамари. Той игра фантастично на този турнир и достигна до място, което абсолютно заслужаваше. Финалният ни мач с него бе много оспорван и можеше да има друг развой. Буквално само няколко удара, няколко точки се оказаха решаващи. Това е първата ми титла от Големия шлем. Аз съм много щастлив и смятам да продължа спокойно напред. Нямам намерение точно сега да мисля какви още по-високи цели трябва да постигна. Няма за къде да бързам. Сега искам да се насладя на този успех и да го отпразнувам с любимите ми хора. След това вече ще видим какво ще се получи. - Смятате ли, че това бе краят на доминацията на Роджър Федерер? - Не, не мисля така. Не смятам, че един турнир може да промени историята. Разбира се, в Мелбърн аз играх страхотен тенис и абсолютно заслужавах да спечеля, дори и срещу Федерер, което направих на полуфинала. И той самият прие това по достойнство. Разбира се, сигурен съм, че той ще се завърне с голяма сила. Той все още има намерение да бъде най-добрият играч в света, а и ние всички знаем колко е добър. И, разбира се, ще видим от него много потвърждения за това през тази година. - Купата, която получихте, изглежда доста тежка. Когато я вдигнахте, как я усетихте – лека или тежка? - Не усетих нищо в този момент – нито дали е тежка, нито дали е лека. Просто гледах този трофей и виждах всички тези имена, изписани върху него, и си мислех: „Исусе, и моето име ще бъде изписано тук.“ Бях горд със себе си. - Бихте ли искали да играете през цялата година на твърда настилка, без да трябва да се състезавате на червени кортове? - Може би, да. Ще говоря с шефа на ATP да направи всички турнири да се играят на твърда настилка (усмихва се). Не, вижте. Една от целите на всеки професионален играч е да постига резултати на всички настилки. И смятам, че успях да направя това през последната година и половина. - По времето, когато сте били малко дете в една малка опустушена от война страна, представяли ли сте си ден като този - когато сте настоящ носител на титла от турнир от Големия шлем? - Мечтал съм много пъти за това. Гледах как много спортни легенди вдигат трофеите от Големия шлем и исках и аз да направя това един ден. И сега мечтата стана действителност. Но винаги съм вярвал, че това е възможно. Не обичам негативното мислене. Винаги съм имал и голямата подкрепа на родителите ми, на баща ми. Той винаги е вярвал в мен повече, отколкото аз самият. Истина е, че Сърбия няма големи традиции в тениса. И като се имат предвид всички трудности в страната ми по времето, когато пораствах и тренирах – поглеждайки нещата от тази страна, наистина изглежда невъзможно да направиш нещо такова. Но аз вярвах през цялото време.

Станете почитател на Класа