Георги Иванов С третото място на турнира за Световната купа и спечелената олимпийска виза волейболът се настани на трона на Цар Футбол през отминаващата вече 2007 година. Националният ни футболен тим, който бе воден от трима треньори в последните девет месеца, не успя да се класира за европейското в Австрия и Швейцария догодина. По-лошото е, че единайсеторката ни изигра някои мачове, за които никой не иска да си спомня. Докато Пеневата чета се излагаше, то към върха, и то закономерно и не неочаквано, се устремиха избраниците на Мартин Стоев. От години волейболистите ни показват добри игри и класирания и радват нацията. В късната есен те направиха отново това, което през 1994 година сториха футболистите, а именно обединиха нацията. Две седмици почти никой не се вълнуваше от нищо, дори от вдигането на цените, а основната тема бяха мачовете в Япония и сметките на точковия баланс с отборите на Аржентина и САЩ, които ни бяха основните конкуренти за място в челната тройка, даваща визи за Пекин. Стоев и момчетата му си свършиха перфектно работата и заслужено треньорът бе избран за № 1 за 2007 година, а Матей Казийски и Пламен Константинов намериха места в десетката при спортистите. В предстоящата олимпийска година именно върху тях ще се стоварят големите надежди за медал, защото волейболът ще е май единственият колективен спорт, в който България ще бъде представена. Другите големи очаквания са насочени към борбата и ветерана в гимнастиката Йордан Йовчев. За съжаление на фона на представянето през изминаващата година за останалите спортове може да се каже, че каквото дойде, все ще е добре. Най-ярка според анкетата за спортист на годината бе световната и европейска шампионка в борбата Станка Златева. Възпитаничката на треньора Симеон Щерев дублира титлите си безапелационно и с пълна сила вече е устремена към титлата и от олимпиадата, а дай Боже да я спечели, няма да е изненада за никого. Пак в борбата тази година заблестя звездата на 22-годишния Явор Янакиев, който изненадващо за мнозина спечели световна титла при класиците в категория до 77 килограма. Но в Пекин за него ще е доста по-трудно, не само защото всеки от конкурентите му ще е максимално подготвен, но и защото той самият вече не е просто един от борците, а е световният шампион и всеки съперник ще бъде много внимателен и допълнително мотивиран за схватките. Еврошампионът Николай Гергов също е сред надеждите за медали, но не бива да се забравят още и Армен Назарян, Николай Паслар и другите им съотборници, които тази година не успяха да вземат титли, но са имена, с които другите се съобразяват. Приятно събитие бе и възходът на вдигането на тежести. Цели пет години този труден спорт, който в миналото носеше най-много титли и медали, бе в миманса и нямаше световна титла. А и годината започна бурно с борба за власт във федерацията, смяна на ръководството и треньора. Два месеца преди шампионата в китайския град Чангмай начело на отбора застана отново Пламен Аспарухов, който за това кратко време успя да подготви състезателите за добро представяне, и Иван Стоицов грабна титлата в категория до 77 килограма. А предишният национален наставник Нено Терзийски го бе изгонил от отбора. С бронзовите си медали от същия форум Демир Демирев и 20-годишният Ивайло Филев също дават надежди, че трибагреникът ни ще се вее в китайската столица. Ветеранът Алан Цагаев допълни комплекта от медали със сребро в категория до 105 кг. Успешна бе годината и за фигуристите Албена Денкова и Максим Стависки, които отново сътвориха сензация, като защитиха световната си титла. Това е уникално постижение, като се има предвид, че страната ни няма почти никакви традиции в този спорт, а те двамата разбиха, при това повторно, хегемонията на руснаци, канадци и други сили на леденото поле. Двамата може би щяха отново да бъдат избрани и за спортисти на годината, но за зла беда трагедията от лятото хвърли незаслужена сянка върху спортните им постижения. В списъка на успехите и надеждите за следващата година не бива в никакъв случай да се пропуска феноменалният ни гимнастик Йордан Йовчев. Данчо отново сам изми лицето на българската гимнастика, като спечели сребро в коронната си дисциплина халки на европейския подиум и бронз на световното в Щутгарт. За 34-годишния ветеран следващата олимпиада ще е пета поред и най-накрая на нея той се надява да вземе титла. Преди три години в Атина титлата на халки му бе престъпно отнета, но дано този път и съдиите бъдат благосклонни към него. Колежките му от художествената гимнастика сътвориха повече сеири, отколкото успехи. Олимпийски квоти взеха Симона Пейчева и Елизабет Паисиева, които се класираха съответно на 10-о и 15-о място в многобоя на световното в Гърция. Хегемонията на българките от миналото отново не бе възстановена, а лошото е, че няма и светлина в тунела засега. Ансамбълът, воден от Лили Игнатова, започна годината добре с няколко победи в турнири, но те бяха последвани от скандали в колектива, типично по нашенски, а бившето „златно момиче“ бе принудено да напусне. Голямо затъване отбеляза друг спорт, донесъл слава и титли на България – боксът. За пръв от много години насам на световното, което се проведе в Чикаго тази есен, трикольорът ни не бе издигнат. Грандиозна излагация сътвориха Детелин Далаклиев, Салим Салимов, Алексей Шайдулин и Кубрат Пулев, които бяха набити още в началото на турнира. Отново лицето на бокса бе измито от Борис Георгиев, и то за съжаление за втори път с доста мъки. Борето игра за влизане в полуфиналите, които носят олимпийска виза, тежко болен и с висока температура, но се справи повече от достойно. За жалост грипът го пребори и той не се яви на полуфинала. На предния мондиал той трябваше също да показва героизъм, като игра със счупена костица на ръката и със силни болки. Закономерно, малко след връщането от Щатите, треньорът Ангел Ангелов, който е най-успешният ни специалист в този спорт, бе сменен от помощника си и олимпийски шампион Петър Лесов.