След като спечели супертурнира в Линарес, бившият световен шампион и настоящ претендент за световната титла Веселин Топалов даде интервю за известния руски шахматен коментатор и журналист Юрий Василев. Интервюто, публикувано в chessdom.com и chessdom.bg, е съпроводено с твърде любопитен встъпителен коментар на Василев: “По-малко от два месеца остават до предстоящия мач за световната титла между Топалов и световния шампион Ананд. И ако предположим, че българинът искаше да предостави на аналитичния щаб на своя съперник откровена дезинформация – то това му се удаде напълно. Защото той игра съвършено удивително – безразсъдно, на места даже „хулигански”. Бързо вземаше решение в най-заплетените ситуации, без дори да се замисля, тръгваше на много опасни жертви и съмнителни форсирани варианти. Но независимо от това провеждаше изумително тънък анализ на очевидно равен топовен ендшпил – и го печелеше! А партията, изиграна от Топалов с черните срещу Левон Аронян, бе призната за най-красивата в целия турнир и беше отличена със специален приз: двамата гросмайстори получиха по 27 литра висококачествен зехтин от най-добрия испански сорт.”
Публикуваме интервюто с известни съкращения.

- Веселин, вашата игра на този турнир понякога изглеждаше излишно рискована, повечето експерти са единодушни в мнението си, че срещу Ананд вие няма да играете така. Каква беше целта на този начин на игра?
- Както всички отлично разбирате, преди мача за световната титла никой не би разкрил своята подготовка. Но трябва да отбележа, че да се спечели толкова силен турнир, не бе никак лесно. Разбира се, главната ми задача беше добре да потренирам. Аз играх за свое удоволствие и правех такива ходове, които ми харесваха. Например в партията от първия кръг с Гришчук аз прекрасно разбирах, че жертвата на фигура, която предприех, е много опасна, но… този ход ми хареса и аз го направих! Не съм много доволен от качеството на партиите, които изиграх. За нито една от четирите спечелени от мен партии не мога да кажа, че това е била напълно спечелена партия от първия до последния ход. Но пък затова аз играх интересно и най-важното - получавах удоволствие от играта.

- Всичко наред ли е около вашия мач в София?
- Може ли да има съмнения в това, след като председател на организационния комитет е премиерът на България г-н Бойко Борисов? Договорът с организационния комитет е подписан и от Ананд, и от мен. Първата партия ще се състои на 23 април.

- Къде ще се проведе мачът?
- В една от най-красивите зали в България – Военния клуб. Той се намира в самия център на града, срещу Руската църква. Когато България е била монархия, в залата, в която ще играем, са се провеждали царските балове и там са се събирали представители на аристокрацията от цяла Европа. Това е много красиво място!

- Както прочетох, наградният фонд ще бъде рекорден за мач за световно първенство, ако не се смята, разбира се, мачът реванш на XX век Фишер-Спаски през 1992 г. където се разиграха 5 милиона долара…
- Нашият награден фонд ще бъде 2 милиона евро, или около 3 милиона долара. Но ако Ананд беше проявил дори минимална активност, то наградният фонд можеше да бъде 5 милиона долара. Индия – това е огромен пазар и Ананд е много популярен там. Но световният шампион предпочете да дойде наготово и отгоре на всичко, присвоявайки си ореола на «жертва». Виждате ли, на него не му се иска много да играе в България, но… няма какво да се прави – това е най-доброто предложение. Ние бяхме готови да играем в Индия целия мач или половината от него, но Ананд не си мръдна дори пръста, за да направи нещо в това отношение. Разбира се, и три милиона долара не са никак лош награден фонд. Нека си спомним, че Каспаров беше готов да играе своите мачове с Широв, Пономарьов и Кисимджанов за един милион долара. Но... не бяха намерени средства за нито един от тези мачове.

- Наградният фонд за вашия мач – това държавни пари ли са?
- Не, това са частни, спонсорски средства, но гаранцията, която ни даде министър-председателят г-н Бойко Борисов, на когото съм много благодарен, изигра голяма роля, разбира се.

- Какво мислите за своя съперник?
- Ананд е един от най-великите таланти в историята на шахмата. Той сега е на четиридесет и половината от това време е един от най-силните играчи в света. Разбира се, трябва да отбележа, че в Мексико, където Виши спечели световната титла, аз не играх заради регламента на ФИДЕ. Що се отнася до престоящата среща, чисто психологически на Ананд в София ще му бъде много по-лесно, отколкото на мен. От мен всички очакват победа, а от него – нищо. Ако загуби, ще кажат: е, той игра на чужд терен. А ако спечели, той ще бъде герой!

- Излиза, че във вашето положение няма никакви плюсове?
- Моите плюсове са – „плюс една“ партиите по класически шах, които съм изиграл досега с Ананд, и „минус пет“ – във възрастта. Той е на 40, а аз на 35.

- Следихте ли играта на Ананд на турнира във Вайк-Аан-Зее в началото на годината?
-Разбира се, аз анализирах неговите партии. Той събра „плюс две“, но не се напрегна особено. Създаде се впечатление, че само да беше поискал, спокойно можеше да се включи в борбата за първото място.

- Да се отклоним за малко от мача. Кажете моля ви, вие популярен човек ли сте в България?
- Разбира се. Даже бях поканен на шоуто Dancing Stars.

- Чувствате ли се като суперзвезда?
- България е малка страна. В нея има хора, които могат да се гордеят с постиженията си, но звездите от международен мащаб са малко. Истинска суперзвезда е Христо Стоичков. Сега - Димитър Бербатов.

- Той има племенник – Киприян Бербатов, който вече е международен майстор, а е само на 13 години. Нямате ли намерение да го поканите в своя екип, както навремето направи Пономарьов, като покани 11-годишния тогава Сергей Карякин?
- Знам, че Киприян ще присъства на мача. А идеята да го поканя в своя отбор не ми е минавала през главата, но ще помисля върху нея.