Данаил Кисов Най-класният роден тим през последните години „Левски“ има реален шанс да влезе в Г-14. На 13 и 14 ноември групировката ще проведе конференция в Брюксел, където ще бъде обсъждано именно разширението на формированието. Очаква се единственият български тим, играл в Шампионската лига, да стане част от него. Лично босът на формированието на най-богатите европейски клубове Жан-Мишел Олас, който е президент на френския шампион „Лион“ е отправил покана към „сините“. Още с встъпването си в длъжността Олас бе заявил, че една от целите на групировката е именно нейното разширение и увеличаването на нейното влияние. Успехите са в основата на участието Новите клубове са поканени най-вече на базата на успехите си. Така например заради постиженията на „Севиля“ в последните години от Г-14 са отправили официална покана за участие на представители на андалуския клуб на конференцията на формацията. Испания, Англия, Италия, Франция и Германия ще имат най-много представители - по 4, като на базата на успехите си на терена севилци добиват правото да се присъединят към „Барселона“, „Реал“ (Мадрид) и „Валенсия“ от испанска страна. Севилци ще имат право на 3 гласа от общо 103, колкото имат и „Арсенал“, „Бенфика“ и „Аякс“. Два гласа клубът получава заради титлите си в последните 2 сезона в турнира за Купата на УЕФА. Само за сравнение „Милан“, който спечели Шампионската лига има най-голямо право - 8 гласа, докато „Реал“ (Мадрид), „Барселона“ и „Валенсия“ са с по 4. В момента представители на Англия са „Арсенал“, „Манчестър Юнайтед“ и „Ливърпул“, като към тях ще се присъедини и „Челси“. Клубовете от италианското „калчо“ са „Интер“, „Милан“ и „Ювентус“ като ще бъде добавен и „Рома“, а от френска страна участват шампионът „Лион“, „Марсилия“, ПСЖ и четвъртият тим ще е „Монако“. Германските отбори в Г-14 са „Байерн“ (Мюнхен), „Байер“ (Леверкузен) и „Борусия“ (Дортмунд) като четвъртият представител ще е „Вердер“ (Бремен). Страните с двама представители са Португалия („Порто“ - настоящ член и „Бенфика“) и Холандия („Аякс“ и „ПСВ Айндховен“ - и двата членуват в момента). Листата ще допълнят „Левски“, „Селтик“, „Динамо“(К), „Андерлехт“ (Белгия), ,„Стяуа“ (Букурещ), ЦСКА (Москва), „Спарта“ (Прага), „Фенербахче“, „Олимпиакос“, „Базел“, „Макаби“ (Хайфа), „Роземборг“, „Цървена Звезда“, ФК „Копенхаген“, „Аустрия“ (Виена) и „Висла“ (Краков). Създаването на алтернативна лига Ако обединението на богатите се увеличи до 50 клуба, създаването на алтернативна лига изглежда неизбежно. И това може да доведе и до отцепване на Г-14 от УЕФА. Формированието на богатите ще се опита да основе собствена алтернативна лига така, както 22 английски клуба се отцепиха от Футболната лига през 1992 г. и основаха Висшата лига. Тя е икономически независима от Футболната асоциация на Англия и преговаря самостоятелно за продажбата на търговските си права и за спонсорските договори. Така клубовете от Висшата лига си осигуриха огромен дял от приходите, което задълбочи пропастта между богатите и бедните в английския футбол. Войната с Мишел Платини Разделението между свръхбогатите в европейския футбол и УЕФА се задълбочи още повече с отказа на най-влиятелните европейски клубове да приемат предложението на шефа на европейския футбол Мишел Платини за промяна на формата на най-елитния клубен турнир - Шампионската лига. Французинът, който оглави европейската централа в началото на годината, като обеща по-лесен достъп до най-комерсиалния турнир на планетата на клубове от малки футболни нации, предложи 16 носители на национални купи да се класират автоматично в квалификационния кръг на Шампионската лига, като 4 от тях да могат да участват в груповата фаза. Платини предлага те да се класират за сметка на много клубове от големите европейски шампионати (Англия, Испания, Италия), сред които са най-големите и богати клубове в Европа. Освен това желанието на Платини е сред 32-та отбора в групите на Шампионската лига да има 18 или 19 национални шампиони - досега броят на шампионите в груповата фаза варираше между 9 и 14. Това засяга пряко и България, тъй като в момента ние се намираме на 15-о място в 5-годишната ранглиста на УЕФА. Това означава, че ако реформата стане факт, два български клуба ще могат да играят в квалификациите за Шампионската лига - шампионът и носителят на купата. Против смяна на формата на Шампионската лига Всички тези проекторешения накараха обединението на най-влиятелните клубове Г-14, да се обяви против смяната на формата, защото тя би намалила качеството на Шампионската лига. Освен това, ако реформата се осъществи, 4 клуба от техните редици ще загубят достъп до машината за пари, в която се превърна Шампионската лига в последните години. Само миналия сезон турнирът донесе приходи над 600 млн. евро на 32-та клуба, участвали в груповата фаза. В сумата влизат премиите за участие, бонусите за постигнати победи и равенства и част от търговските права - без в нея да се включват приходите от продажба на билети. Всеки от клубовете имаше гарантирани 4,4 млн. евро. Най-малко успешният клуб „Левски“ (София) спечели 5,6 млн. евро. Всички четвъртфиналисти, спечелиха над 30 млн. евро. Победителят в турнира „Милан“ прибра 60 млн. евро.