Иван Вуцов е роден през 1939 г. в Габрово и започва да тренира в местния „Янтра“. В „Левски“ играе от 1960 до 1968 г. на поста защитник. Участвал е в 213 срещи за първенство с 4 отбелязани гола, 41 мача за купата на страната и 60 международни срещи. Шампион на България с „Левски“ през 1965 и 1968 г. Печели купата на страната през 1967 г. За „А“ националния тим има 24 участия. Участва на Световното първенство в Англия през 1966 г. Като старши треньор ръководи „Левски“ 5 сезона в края на 70-те години. През този период печели шампионската титла (сезон 1978/79) и 2 пъти купата на страната -1976 и 1979 г. Под негово ръководство „сините“ елиминират „Аякс“ (Амстердам) за Купата на УЕФА и достига до четвъртфинал с „Барселона“ през 1976 г., като успява да запише победа с 5:4. Като селекционер на националния отбор го класира на световните финали в Мексико през 1986 г., където стига до осминафинал. Дълги години е изпълнителен директор на БФС - Г-н Вуцов, националният отбор не върви добре, какво става според вас? - Факт е, че отборът пропусна прекрасен шанс да играе на европейското в Австрия и Швейцария. Анализи тепърва ще се правят, нека да се изиграят и последните мачове. - За себе си вече сигурно сте направили изводи? - Направил съм ги, но не е важно сега да ги кажа. Важно е хората, които ръководят футбола, да си направят изводите и да си дадат ясна сметка какви са нещата. Ако имат нужда от мен и от хора като мен, които са минали по този път, да попитат и ще им кажа всичко в очите. Имам и още един аргумент да си мълча за момента. Аз съм коректен човек, затова, докато не мине датата 17 ноември, не искам да приказвам. Не мога да приема, че мачът срещу румънците трябва да го изиграем колкото да мине, защото нямаме шансове за класиране. Напротив, трябва да играем максимално мобилизирани, защото имаме да доказваме много неща. Първо себе си, второ да спрем клюките и подигравките, които търпим от северните ни съседи, и то не само по отношение на футбола, ами към нацията ни. Естествено, ние бяхме подбудители за всички тия размени на реплики. - Имате предвид Христо Стоичков, който започна словесната война още преди първия мач. - Не искам да споменавам имена. Но ако сегашните играчи имат морал и отговорност, а аз мисля, че те ги имат, са задължени да играят пределно мобилизирани и да не подценяват мача. Нашият отбор и играчите ни са по-качествени от техните, в това съм убеден. За това, че не се класирахме, трябва да си търсим ние кривиците и да си изправяме гърбиците. Ако отборът бе вярно насочен и правилно организиран да не допуска някои грешки, нямаше да сме на това положение. Тази кампания я започнахме добре, като до тази пролет нямахме загубен мач. Равните с Румъния там и с Холандия тук са успех. - Грешка ли беше това, че трима треньори водеха националния през тези квалификации? - Това не е желателно, но не е причина за неуспеха. Не бива да търсим вината само там. Вината за некласирането на тима ни е във всички. Но ще дойде време, когато ще говорим по-конкретно. - Грешка ли беше назначаването на Христо Стоичков за селекционер, като нямаше никакъв треньорски опит? - На тази тема няма да говоря. Нищо, че вече си отиде. Не е хубаво да се говори, когато човека вече го няма на този пост. Трябваше тогава да му се говори. Нарочно пазя тази тема, макар да не е маловажна. Ще дойде време и ще кажа всичко по нея. - Трябва ли да поканим селекционер от чужбина? - Дилемата предстои да се решава. Едно ще кажа категорично: никога и за нищо на света няма да приема да се питат футболистите кой да им е треньор. Не знам дали е било наистина така, чета по вестниците, но ако е вярно, е недопустимо. Аз никога не съм позволявал подобно нещо. Вярно, винаги съм поддържал близка връзка с играчите, защото трябва ръководителите им да са близо до проблемите им. Трябва да има диалог, дори от спортно-техническо естество, да си кажат мнението. Но да им се угажда не мога да приема. Даже ако зависеше от мен, щях да взема точно този селекционер, който те не искат. За да проведе моята политика и да изпълни моите задачи. - Вас ви наричаха Сивия кардинал и ви бяха нарочили за човека, заради когото футболът ни не върви, и това бе използвано от сегашното ръководство, когато смениха старото начело с Иван Славков. Но няма никакво подобрение, пак се играе некачествено, пак съдиите грешат, всичко си е постарому. Защо? - Това за Сивия кардинал са глупости, плод на болни, злобни фантазии! Атакуваха мен, сега атакуват други, но това са оправдания на хора, които не са си свършили работата. Не съм съвършен, но не съм и този, за когото ме изкарваха. Минал съм целия път от играч през треньор, та до ръководител и имам богат опит, с който мога да бъда полезен, ако ме потърсят. Работих като кърт от тъмно до тъмно дълги години. Сега тия момченца бъркат някои работи и смятат, че само ако си бил добър футболист можеш да станеш и добър ръководител, макар да нямаш опит. Някои се вживяха прекалено и преди време Иван Славков не случайно им каза, че не са се наиграли. Но нещата не са толкова плачевни и може да се оправят, така че футболът ни да дръпне напред. - Боби Михайлов, Лечков и Емо Костадинов ли ще ги оправят? - Давай друг въпрос! Аз не съм като тях и няма да кажа „Те не стават“, както те твърдяха по адрес на мен и на Славков. Времето им наистина е сега, но как ще се справят с ръководството е друг въпрос. - Ревнувате ли от Радостин Кишишев, че неговият автогол срещу Албания може да бъде обявен за по-красив от вашия? - Не, но му съчувствам, защото знам какво е. Аз носих психически белег от автогола цяла година. На него пожелавам да го „преболедува“ по-бързо. Въпросите зададе Георги Иванов