Симона Пейчева напуска спортния килим, ще става звезда в телевизията

Най-добрата ни гимнастичка в последните години Симона Пейчева официално ще сложи край на спортната си кариера на церемония утре, 17 декември, от 15,00 часа в Музея на спорта на Националния стадион „Васил Левски“. Възпитаничката на треньорката Мариета Дукова ще направи дарение на музея, след което ще събере свои приятели и почитатели на коктейл.
„Класа“ Симона Пейчева е състезателка по художествена гимнастика. Родена е на 14 май 1985 г. Завършила е през 2004 година 8-о СОУ „Васил Левски“ в София. Двукратна световна шампионка, шеста в многобоя на XXVIII летни олимпийски игри в Гърция през 2004 г. и десета в многобоя на XXIX летни олимпийски игри в Китай през 2008 г. Деветкратна шампионка на България. Състезателка на „Академик“ София. Най-добрата ни гимнастичка в последните години Симона Пейчева официално ще сложи край на спортната си кариера на церемония утре, 17 декември, от 15,00 часа в Музея на спорта на Националния стадион „Васил Левски“. Възпитаничката на треньорката Мариета Дукова ще направи дарение на музея, след което ще събере свои приятели и почитатели на коктейл. Това, което оттук нататък иска да прави грацията е да стане телевизионна журналистка, признава самата тя. „Професията на телевизионна водеща определено ме съблазнява. Би ми било интересно, независимо дали ще е спортна журналистика или водеща на шоу програма. Ако ми предложат от някоя телевизия, определено бих се замислила“, заявява Пейчева, която вече събира оферти. В залата по художествена гимнастика Симона влиза седемгодишна. Гледала по телевизията състезание, много й харесало и поискала и тя да тренира. И го прави повече от 15 години под ръководството все на Мариета Дукова. В националния отбор за жени влиза през 2000 г. и от следващата година започват успехите й, макар и те да не са така ярки както на предшественичките й от „златното поколение“ и на Мария Петрова. Но все пак не липсват златни, сребърни и бронзови медали, макар и от отделни уреди, а в състезания с многобой и мястото й в челната шестица изглежда запазено. През 1994 г. традиционният турнир „Цветята на България“, организиран от „Академик“, носи първата награда на Симона и момичето започва да мечтае за нещо голямо. А когато на следващата година печели бронзов медал от международния турнир „Академик“, вече започва и да вярва, че е способна за повече. На следващата година грабва всичките пет златни медала от детската олимпиада в Реджо Емилия и пътят й вече е предопределен. Как може лаконично да бъде охарактеризирана Симона Пейчева? Състезателката е категорична: „Думата е една –инат!“ Треньорката й Мариета Дукова допълва: „Голямо желание за изява“. Симона признава, че през първите десет години в художествената гимнастика не й е идвало наум да се отказва. После, когато вече е националка и идват големите състезания, се е отказвала не веднъж „за по...15 минути“, обяснява тя. Дукова добавя: „Максимум за три часа“. Може би и затова Пейчева никога досега не е била категоричана по въпроса докога ще се състезава. „Със сигурност до олимпийските игри в Пекин, пък след това ще му мисля“, казваше доскоро най-изявената ни през последните години грация. И ето, че вече е решила. 2001 и 2002 години са най-силните за българската гимнастичка не само в спортно, но и финансово отношение. През 2002 г. грацията спечели два от общо осемте турнира от веригата Гран при, класира се на четвърто място в европейския елит и зае трета позиция по приходи от наградните фондове в този спорт. В предишните години тази верига не бе сред приоритетите на федерацията ни по художествена гимнастика, защото битуваше мнението, че турнирът е опорочен априори, тъй като винаги се толерират участничките от Русия и бившите съветски страни. Участията в различните състезания от веригата Гран при през този сезон донесоха на гимнастичката и българската федерация общо 18 900 евро. При разпределението на наградите за състезателката обаче остават около 8500 евро. Още при получаването на всяка премия от отделните турнири от Гран при сумата се облага с данък от 10%, който остава в съответната страна, домакин на турнира. Освен това според правилника на Българската федерация по художествена гимнастика (БФХГ) 20% се полагат на личната треньорка на Пейчева Мариета Дукова, 15% на федерацията и други 15% на спортния клуб „Академик“, от чието име се състезава. Така за Пейчева през въпросната година остават 8505 евро. Сумата може да изглежда нищожна с оглед на размера на премиите, получавани в други индивидуални спортове от такъв ранг, но определено е допълнителна мотивация за българските гимнастички. По онова време за Пейчева именитата руска треньорка Ирина Винер казва, че е взела най-доброто от българската художествена гимнастика –перфектната техниката с уредите. Българката е считана за еталон при изпълнения на скоковете и пируетите, твърдят специалистите. Общото им мнение е, че възпитаничката на Мариета Дукова се е доближила до изгубените върхове на българската художествена гимнастика. При това в доста по-комерсиализирани условия от времето, когато основният въпрос пред „златните момичета“ бе дали ще победят отбора на СССР. Пейчева играе гимнастика, в която съчетава изключителната трудност на елементите, перфекционизъм в техниката и динамика. А това се харесва както на публиката, така и на съдийския състав, въпреки че не е рядкост българската състезателка да е ощетявана от реферките, фаворизиращи рускините. След олимпиадата в Пекин Симона стана едно от лицата на кампанията „Ателието на Леонардо" в помощ на децата с дислексия. „Удовлетворена съм от постигнатите си резултати и пълна с нови мечти за бъдещето. „Виновни” за това са мама и татко, че са ме създали, треньорката ми Мариета Дукова, че ме изгради като гимнастичка и човек със силна психика и мъжът, който е до мен и ме подкрепя във всяко едно отношение. Майка ми и баща ми все ме караха да не изоставям ученето за сметка на гимнастиката“, твърди гимнастичката в посланието си към децата. Освен с благотворителната си дейност и желанието си да стане журналистка след игрите в Пекин Симона се занимава и с... активен отдих. „Рядко съм имала време да си почивам. По две седмици през лятото на морето, по няколко дни след състезание и за жалост, когато съм била контузена. От лятото съм в почивка, но мисля, че след празниците тя трябва да свърши и да се заема сериозно с нещото, към което се стремя в момента“, признава Пейчева. Освен към медиите, гимнастичката имала афинитет и към дрехите, така че нищо чудно след време да направи и собствена линия, твърдят нейни съотборнички. Симона винаги е елегантно облечена – извън залата и когато не й се налага да носи анцуг и трико. „Не съм привърженичка на някоя конкретна марка и не робувам на снобарията. В София могат да се намерят много интересни дрехи. Когато пътувам на състезания из Европа, имам повече време да разглеждам бутиците. Ако нещо ми стои добре, ако ме е грабнало, купувам го“, признава грацията. Представителката на зодия Телец също е фен на златото. Носи елегантни обеци от жълто злато, а на лявото си ухо и две малки от бяло злато, подарък от баща й. Носи синджирче от жълто, бяло и червено злато, подарък от нейния приятел. Часовниците са другата закачка за Симона. Освен металния за всеки ден специално си е подбрала аристократичен с черна кожена каишка и изчистен циферблат. За модата в художествената гимнастика обаче има друго мнение. Според нея най-елегантните състезателки са украинките. „Всичко им е премерено, за разлика от рускините или израелките, при които триката избиват на кич. Напоследък по триката на състезателките се слагат много пайети и камъни, самият плат е лъскав и блестящ. Едно трико тежи около 700-800 г с всичките му „екстри“. Има забити около 5-6 хиляди камъка, което е ужасно много. Но на осветлението в залите стоят много ефектно“, твърди Пейчева.

Станете почитател на Класа