Творбите на Владимир Димитров – Майстора (1882-1960 г.) и до днес са едни от най-търсените и най-скъпо продаваните български картини у нас и в чужбина, но често стават обект на кражби и фалшифициране. И до ден днешен десетки шедьоври на "най-българския художник", както го определят изкуствоведите, са в неизвестност някъде по света.

Една от причините за това вероятно са недостатъчните усилия на българската държава и институции през годините, коментират пред БТА познавачи и изследователи на живота и творчеството на Майстора.

През 1924 г. Владимир Димитров сключва договор с тогавашния пълномощен министър (т.е. посланик) на САЩ в Чехословакия Джон Крейн. Срещу 40 хил. италиански лири, солидна сума за онова време, видният американски меценат предварително откупува всичко, което Майстора щял да нарисува през следващите четири години (над 200 картини), разказват в интервю за БТА от Кюстендилската художествена галерия.

Съдбата на повечето от тези картини се губи във времето и между границите на различни държави, но поне някаква част от тях са върнати на България от фамилия Крейн и към момента се намират в НХГ в София и в Кюстендилската галерия, коментират експертите.

"Вероятно има картини на Майстора, които все още са собственост на наследниците на Джон Крейн, но няма кой да каже. Може и вече да са продадени", разказва Анелия Николаева от Националната художествена галерия (НХГ).  Това е лоша сделка за България, но щастлив шанс за Майстора.  Сделката е много лоша, защото създаденото от Майстора не е наше притежание, не е в България, коментира Зоя Крутилин, изкуствовед от БАН и дъщеря на Донка Паприкова, племенница на Владимир Димитров. От друга страна точно това сътрудничество е дало възможност на Майстора да твори и да се развива, казва още Крутилин.

"Той е живял в много смутни времена, във времена на криза, преживял е две войни. Жалко е, че някой отвън, че чужденец е трябвало да се появи, за да може Майстора да продължи да рисува", разказва внучката на твореца.

От гледна точка на историята на българското изкуство този договор ни лишава от много ценни образци от ранното и модернистично творчество на Майстора, казва и Анелия Николаева от НХГ.

"Но от гледна точка на живота на художника благодарение именно на договора с Крейн между 1924 и 1928 г. той не е имал финансови затруднения, можел е да рисува свободно и да пътува до Италия, Цариград и САЩ.

Такъв е бил изборът на Владимир Димитров и тогава – в едни много бедни за него години – това е бил щастлив шанс, за да може да твори", допълва Анелия Николаева.

Защо фамилия Крейн се интересува от Майстора?

В колекцията на американската фамилия Крейн творбите на Майстора се нареждат до картини на Врубел, Репин, Верешчагин, Рьорих, Муха. Майстора се среща с щатския меценат със славянска жилка Джон Крейн през 1922 г. по време на участието си в годишната изложба на римските художници в Италия. Колекционерът откупува наведнъж 30-те му рисунки с туш и две години по-късно Владимир Димитров заминава за Ню Йорк.

През 1928 г. поради световната икономическа криза и финансовите затруднения на фамилия Крейн договорът се прекратява по инициатива на Крейн, тъй като повече не могат да си позволят меценатство, разказва Анелия Николаева.

През това време чак до 1930 г. американският ценител на изкуството е личен секретар на първия президент на Чехословакия Томаш Масарик, допълват от Кюстендилската художествена галерия.

Майстора е изпращал "американските творби" в Прага, затова и някои от тях се намират в Чехия,

сочат данни от книгата за художника на бившия уредник и директор на Художествената галерия в Кюстендил Недко Каблешков.

Джон Крейн обаче съвсем не е случаен човек, продължават разказа си от Кюстендилската галерия. Той е син на Чарлз Крейн, американски дипломат, промишлен магнат, славянофил и близък приятел на чехословашкия президент Масарик.

Чарлз Крейн подпомага политически и финансово Масарик по време на Първата световна война в политическата му борба за независима Чехословакия. Заради своята славянска жилка Чарлз Крейн основава славянско училище в Чикаго и спонсорира големия чешкия художник Алфонс Муха, който с негова помощ рисува монументалната "Славянска епопея".

Част от нея е и шедьовърът "Цар Симеон Български – Зорница на славянската писменост".

Нещо повече, допълват от Художествената галерия в Кюстендил, през 1930 г. фамилия Крейн спасява 18 масивни месингови камбани от най-стария московски манастир, продадени за скрап от Сталин, и ги дарява на Харвардския университет.

През 2008 г. Русия изработва специално за Харвард 18 копия и си връща камбаните.

Близо 30 картини на Майстора са собственост на световна филмова звезда, две са в Белия дом.

През 1980 г. в галерията на СБХ в София е открита изложба с 60 известни картини от колекцията на Крейн, които остават в България. Тогава е отбелязана и 100-годишнината от рождението на художника, която ЮНЕСКО включва в своя календар.

През 70-те и 80-те години на XX в. чрез Министерството на външните работи са връщани на няколко транша акварели и масла от Цариградския цикъл (1926 г.), тушове и акварели от Италия.

Общият им брой е близо стотина и те се намират в НХГ и в кюстендилската художествена галерия, обяснява Анелия Николаева. Тази информация е потвърдена и от галерията, но броят, който от там посочват, е по-малък.

Филмово проучване на документалиста Иван Войновски показва, че когато преди години по нареждане на Людмила Живкова се издирват картините на Майстора по света, други 30 негови творби са открити в колекцията на една от най-големите звезди в киното, италианския продуцент Дино де Лаурентис, работил с имена като Федерико Фелини, Ингмар Бергман, Милош Форман, Дейвид Линч и носител на рекордните 38 номинации за "Оскар".

Освен това по информация от художника Борис Елисеев, който дълги години живее и твори в Ню Йорк, Кюстендилската галерия научава, че две картини на Майстора са изложени в Белия дом във Вашингтон.

Предполага се, че в САЩ, освен в Белия дом, картини на Майстора има в музеи във Вашингтон, Ню Йорк и Филаделфия, допълват от Кюстендилската художествена галерия.

Над 500 творби от цялото творчество на Майстора са в частни колекции и в чужбина

Владимир Димитров – Майстора се превръща и в една от емблемите в кандидатурата на София и Югозападния регион за Европейска столица на културата.

Неговото творчество в цялото му разнообразие от техники, сюжети и формати, наброява около 2600 творби, казват изкуствоведите. Около 300 са собственост на частни колекции. Други близо 250 творби са в чужбина – Чехия, Италия, САЩ, Будапеща, Виена, Рим, Цариград.

Има негови картини в посолствата в Атина, Скопие, Москва и др.

Кюстендилската художествена галерия притежава най-голямата колекция от 1359 картини.

След нея по численост се нарежда колекцията на НХГ, 160 рисунки се съхраняват във Военноисторическия музей.

Още близо 600 произведения на големия български живописец са в галериите и обществените институции у нас.