Селекционерът на националния ни отбор по футбол Пламен Марков е една от най-коментираните личности през последните дни. Срамната игра и щастливото нулево равенство в квалификацията с аутсайдера Грузия предизвика масово негодувание срещу треньора и неговите футболисти. Интелигентният и много сдържан специалист беше подложен на унищожителна критика, като мнозина поискаха и оставката му. Сега топката е в ръцете на шефовете на БФС, които трябва да търсят спешно решение на очертаващия се пореден квалификационен провал на представителния ни тим. Ако бъде освободен сега от поста си, това ще е сериозен удар за Пламен Марков, чиято футболна биография е твърде богата. И тя си заслужава да бъде припомнена, преди Марков да бъде разпъван на кръст като най-удобния грешник въпреки треньорските си неудачи напоследък. Бившият изтъкнат футболист и настоящ национален селекционер е роден през 1957 г. в Севлиево. Дебютира в мъжкия отбор на местния “Раковски” (сега “Видима-Раковски”), ненавършил още 16 години. Само два сезона са достатъчни да бъде забелязан от гранда ЦСКА, където изкарва впоследствие 10 години като водещ играч. И той по примера на всеки голям талант от провинцията търси развитие в столицата. Въпреки футболните си качества и популярността си още оттогава той се отличава като много сдържан и скромен младеж. На пестеливост се научил още от дете. Семейството му не живеело в лукс и не правело големи харчове. „Чак когато станах в 7-ми клас, нашите купиха телевизор вкъщи", спомня си Пламен. Под ръководството на Аспарух Никодимов и Манол Манолов се превръща в един от най-силните халфове в родното първенство. Футболист с добра техника, точни подавания и конструкторско умение. Завършва с много добър успех Националната спортна академия. Като футболист на ЦСКА става пет пъти (1975, 1980, 1981, 1982 и 1983 г.) шампион на България, два пъти носител на Купата на страната през 1983 и 1985 г. Има 235 изиграни мача и 37 гола за „армейците“. Играе с “червените” полуфинал за КЕШ С екипа на ЦСКА Марков достига полуфинал за КЕШ, като преди това отборът отстранява колосите “Ливърпул” и “Нотингам”. За „червените“ има 27 мача и 2 гола в евротурнирите (17 мача за КЕШ и 10 мача с 2 гола за Купата на УЕФА). Естествено с постоянството си и изключителния си професионализъм намира място и в националния отбор. Има 38 мача и 6 гола за А тима на България, 11 мача с 2 гола за младежкия и 22 мача с 6 гола за юношеския национален отбор. Дебютира в А тима на 29 март 1978 г. срещу Аржентина (1:3 в Буенос Айрес). Последният му мач в националния отбор е на 10 юни 1986 г. отново срещу Аржентина (0:2 на Световното първенство в Мексико през 1986 г., с който двубой се изчерпва участието му и на Мондиала). През 1985 г. заминава за Франция. Първо играе в представящия се силно в елитната дивизия “Мец”, а след това и в “Гренобъл”. Носител е на Купата на френската професионална лига с “Мец” (1986 г.). След това завършва там реномираната местна треньорска школа. Дава път на световния шампион Юри Джоркаеф Треньорската му кариера започва през 1990 г. в “Гренобъл”. Там той дава път на бъдещия световен шампион с екипа на “петлите” от 1998 година Юри Джоркаеф. От работата му там остават изключително доволни, като и до днес говорят с добро за него феновете и хората от този клуб. Завръщайки се в България като треньор, Марков поема “Чардафон” (1994-1995 г.), после е за 6 месеца в ЦСКА, и се връща отново в Габрово. След това е треньор и в родния си “Видима-Раковски”, за кратко е начело и на “Миньор” (Пк). По малко странни стечения на обстоятелствата в един момент повече от изненадващо Пламен Марков се оказва национален селекционер. След неуспеха на “трикольорите’ в квалификациите за Световното първенство в Южна Корея и Япония предлагат на Марков да поеме младежката гарнитура на страната. Той поставя условие, че ще приеме, ако продължи да работи и в клубния си тим “Видима-Раковски”. От БФС обаче не са съгласни и му предлагат да води представителния тим. Оферта, на която трудно се отказва. В дългия квалификационен цикъл нашите се представят блестящо и се класират на европейските финали в Португалия през 2004 г. Събитието, че българският национален отбор намира място между 16-те най-силни на Стария континент, се случва точно в навечерието на 46-ия рожден ден на треньора. И с познатата си дипломатичност и скромност тогава той заяви: “За мен няма по-добър подарък от участието на финалите в Португалия. Човек не избира кога да се роди. За мен тази дата е щастлива. Надявам се, че бъдещето също ще ни донесе доста поводи за радост. Всички си свършиха перфектно работата, за което им благодаря. Успехът, който постигнахме, се дължи на целия отбор." В тези последни до този момент успешни квалификации за А тима ни България, водена от Пламен Марков, се класира за втори път на европейски финали след 1996 г. Успехът на тази генерация събуди спомените и надеждите за американското лято от 1994-та, когато дефилирахме по улиците щастливи, че България е четвърта футболна сила в света. "Има още време", скромно отбеляза селекционерът Пламен Марков В Португалия представянето на нашите обаче беше твърде разочароващо – последно място в групата с три загуби от три мача. Намеса на външни фактори и лица със собствени егоистични амбиции, създадоха непоносима атмосфера за националите по португалските терени. В крайна сметка веднага след европейското Марков не издържа и подаде оставка и беше заменен от Христо Стоичков. Естествено севлиевчанинът се завърна в родния “Видима- Раковски” . През април 2006 г. Марков стана треньор на ЦСКА, с който на 24 май 2006 г. печели финала за Купата на България срещу “Черно море” с 3:1. През юли 2006 г. печели с ЦСКА турнира Плейстейшън. На 30 юли 2006 г. триумфира и със Суперкупата на България, като побеждава на финала “Левски” след изпълнение на дузпи. След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 обаче ЦСКА изостава с 6 т. зад “сините” и ръководството на „червените“, поставило си за цел спечелването на шампионата, заменя Пламен Марков със Стойчо Младенов. През 2007 води замалко мароканския „Уидад“, но е освободен бързо и от там. След провала на А тима ни в квалификациите за Евро 2008 се разбра, че Пламен Марков ще наследи Димитър Пенев като национален селекционер. Въпреки че има обществено желание представителният ни отбор да бъде воден от чужденец, Марков е назначен повторно на този пост с мотива, че веднъж вече е успял да класира България на финалите на голям футболен форум. Сега обаче ситуацията, в която се намира, изглежда далеч по-трудна и невъодушевяваща в сравнение с тази при „първия му мандат“. Като говорим за неудачи, любопитен факт е, че най-голямата контузия на Марков не му се случва на терена, а в собствения му двор в Севлиево години след като е прекратил състезателната си кариера. Инцидентът с него става в средата на 2002 г. Тогава треньорът падна от стълба в къщата си. Веднага бе откаран в Правителствена болница, където докторите бяха единодушни, че въпреки нараняванията си, наставникът на националите ни е извадил голям късмет. В трудни като цитираните по-горе моменти Марков винаги търси и намира упование в семейството си. Селекционерът на „лъвовете" е женен от повече от 25 години. Съпругата му Кристина също е запалена по футбола. „Като ученичка много се интересувах от футбол. Пламен ме видял на един мач, харесал ме и казал на наш общ познат. Той ни свърза. Започнахме да излизаме, когато завърших гимназията. Пламен дори ми стана кавалер на абитуриентския бал. Оженихме се през септември 1984 г.", споделя госпожата. Тя е завършила френска филология и е майка на двете щерки на Марков - Ивелина и Мария. Голямото му хоби е театърът Пламен Марков е голям почитател на театъра. По това изкуство се запалил още като млад футболист. Днес рядко пропуска премиера, а някои спектакли ги е гледал по няколко пъти. Понякога дори води със себе си в салоните и националите ни. Музиката е другата страст на Марков. Предпочита класиката, но си пуска и латино или евъргрийни на Елтън Джон. Не е много ясно какво е отношението му към фолка, въпреки че точно певица от този жанр го възпя в свой хит. Преди 4 години Кали записа парчето „Фен 2004", главен лирически герой в което беше треньорът на националния ни отбор. „Пламен Марков, ти си Марков европейски в Португалия. Всичко дайте и играйте за България", гласеше рефренът на песента, написана по повод класирането на българския тим за шампионата на Стария континент през 2004-та. От 16 април 2008 Пламен Марков стана доктор на науките в Националната спортна академия. Той защити успешно докторската си дисертация на тема "Изследване и усъвършенстване на спортната подготовка на елитни футболисти". Спецът от Севлиево впечатли членовете на комисията на НСА, като получи 18 гласа "за" от 18 възможни. Засега обаче това му постижение не му помага в практиката и скоро той може да бъде принуден да помисли за далеч по-спокойна ...академична кариера.