Откакто се разрази така нареченият „съдийски скандал“ и дори бяха арестувани ръководители в БФС, шефът на Парламентарната комисия за децата, младежта и спорта и бивш ресорен министър Васил Иванов-Лучано очаква да получи обяснения от футболните началници. Също така очаква и доклад от ДАМС за представянето на спортистите ни на олимпиадата в Пекин, но нещата все се проточват. По тези поводи „Класа“ потърси г-н Иванов за разговор и за състоянието и перспективите пред спорта ни. - Г-н Иванов, срещата ви в четвъртък с шефовете на БФС и ПФЛ Борислав Михайлов и Валентин Михов пак не се състоя. Предната седмица не стана и срещата с тях и с председателя на ДАМС Весела Лечева и този на БОК Стефка Костадинова по кризата във футбола и в спорта, защо? - Получих писмо и Михайлов и Михов, че в четвъртък са заети със съдийската среща и молят нашата да се отложи за другата седмица. А миналата седмица г-жа Лечева също помоли да отложим виждането си заради нейни ангажименти. В сряда другата седмица мисля, че вече ще се видим. - Защо според вас се стигна до този грандиозен скандал в БФС, арести и оставки? - Аз лично нямам обяснение. Това е нещо много странно, което и с тези изявления за „черна каса“ и за събирани пари под масата може да повлече не само целия български футбол, но и европейския. Все пак става дума за нерегламентирани средства за чужди лектори и преподаватели. Нещата са доста объркани и аз не съм съвсем навътре в тях, но мисля, че в сряда всичко ще се изясни. - Новият председател на съдийската комисия е Димо Момиров, човекът създал „съдийския скандал“ Христо Ристосков е върнат в листата, това според вас ще потуши ли напрежението? - Не мога да преценя, често казано. С Димо Момиров съм работил четири години, защото докато бях министър на младежта и спорта, той беше областен координатор за Варна. Мнението ми е, че е много нормален и коректен човек. А за Христосков и Димитър Димитров-Каубоя нищо не мога да кажа. Но ако аз бях шеф в БФС, нямаше да ги върна в съдийството след всички тези скандали. - Връщането им не е ли начин да им се запуши устата? - Не, това повече изглежда като изнудване. От тяхна страна, да бъдат върнати в съдийството. А дали ще ги направят международни рефери, думата е на Димо Момиров и БФС. - Преди срещата част от водещите ни съдии изказаха пред „Класа“ мнение, че шефът на реферите не трябва да се назначава от Изпълкома, защото така става слуга на много господари. Този въпрос не бе повдигнат в „Царско село“, вашето мнение какво е? - Съдиите нали сами си избраха шеф! Но по правилника на БФС в момента шефът на съдиите се назначава от Изпълкома. Що се отнася до това, че от БФС им дадоха шанс сами да избират, е правилно, защото това е най-демократичният начин. - След като стана ясно, че ще има конгрес на БФС до края на годината, се появиха мнения, че в Изпълкома не трябва да има хора от клубовете, а прокурор, човек от МВР и други, които няма да „натискат“ реферите, добра ли е такава идея? - Това е нож с две остриета. От една страна е хубаво да има такива хора. Но все пак трябва да има администратори в Изпълкома, хора, които разбират от футбол и имат времето да работят за футбола. Не може да има в този орган хора, които не са гледали мач в живота си. - Кризата във футбола и недоброто представяне на отборите ни е част от картината на целия спорт – ето и резултатите на олимпиадата не са добри. Предстои ли да се обсъждат мерки за подобряването на нещата по-глобално за целия ни спорт? - Чакаме ДАМС да направи изводите си и тогава ще ги поканим на среща. Да дадат отчет пред парламентарната комисия какво са правили и защо са толкова ниски резултатите на олимпиадата в Пекин. Все пак са харчени държавни пари. - Много хора в спортните среди са недоволни от Закона за спорта, обсъждат ли се промени в него? - Когато бях спортен министър, този закон бе приет, а наскоро на второ четене бяха приети промени. Най-важното бе решението на проблема със спортните бази, за което се изприказваха толкова много приказки. Развързахме ръцете на собствениците на клубове, които вече могат да вземат базите за 25 плюс 10 години. Досега всеки се оплакваше, че не може да влага пари, защото концесиите бяха за по три години. Сега, когато те са по 35 години, спокойно може да се инвестира и да се чака възвращаемост. - Има ли кандидати да вземат спортни бази – стадиони, зали и други съоръжения? - Досега аз не съм чул да има кандидат. Това е най-интересното и е невероятно, че докато всички искаха да ги вземат и чакаха да бъде удължен драстично срокът, много говореха, а сега изведнъж се каза, че няма кандидати. - Не е ли пречка, че доста от базите са собственост и на общини, и на други ведомства? - Спортният закон отвързва ръцете на всички, които са собственици на съоръженията, независимо дали са общини, министерства или други учреждения. Пречки няма! - Много се говори и за преференциите за спонсорите, без тях не можело клубове и федерации да получават средства от частни лица и фирми, прави ли се нещо за разрешаването на този проблем? - При десет процента плосък данък не мисля, че трябва да се търсят още преференции. Но все пак трябва да се водят разговори с финансовото министерство. Но сега се преразпределя излишъкът в бюджета, прави се Сребърният фонд, така че до Нова година ще им бъде много напрегнато. Разговорите могат реално да започнат след януари месец догодина. - Какви са перспективите пред спорта ни? Ето, Стефка Костадинова сама каза, че трябва първо да се обърне внимание на треньорите на децата, които взимат по 300 лева и не могат да се съсредоточат в тази работа. - Това е така, тя е права. Самата тя е станала състезателка при едни други условия преди 1990 година. Що се отнася до треньорите, то федерациите получават пари от държавата и могат от тях да заделят и за треньорите. Отделно да си им плащат и клубовете. За постигнати успехи и държавата дава премии. Пак казвам, със Закона на спорта вече са развързани ръцете и на клубове, и на инвеститори, на спонсори. - „Съдийският скандал“ във футбола измести малко интереса от допинг скандала в щангите, какво е развитието по него? - В момента тече вътрешно разследване в щангите и се надявам скоро да има яснота. - Според хора в щангите проблемите са в безпаричието и невъзможността да се води възстановителен процес с най-модерни медикаменти, а се ползват морално остарели такива, къде е истината? - Сигурно е така, но проблемът на българския спорт е друг. Няма спортист, който да не ползва медикаменти за възстановяване – иначе няма да е спортист, а ще бяга за здраве. Проблемът е, че ние нямаме допинг лаборатория. Когато аз си тръгнах от поста министър в бюджета за 2006 година бяха заложени три милиона лева изрично за допинг лабораторията. Никой не потърси тези пари. Защо – нямам обяснение. С три милиона лева, тогава похарчени, сега щяхме да имаме една добра допинг лаборатория. Плюс това имаше една идея, всички медикаменти, които се дават на спортистите, да бъдат изследвани в Правителствена болница, за да няма недоразумения като случая на Игрите в Сидни. Щангистите осъдиха „Софарма“, но това бе само морално удовлетворение – никой не им върна медалите. - С какво се занимава сега Комисията за децата, младежта и спорта? - Гледахме Семейния кодекс, който мина на първо четене. Смело мога да заявя, че откакто аз съм неин председател, е имало много повече заседания, отколкото в предния парламент. Привлекли сме перфектни специалисти, които вършат наистина много работа. - Навремето топспортистите се военизираха, система, която си отиде с комунизма, но тя бе „открадната“ и още действа в САЩ и Западна Европа. Не може ли да се мисли за връщане на тази система? - Преди дни тук бе конференцията на СИЗМ (организацията на военните спортисти). Присъства и нейният председател, с когото се срещнахме, той се видя и с министър Цонев. Разбрахме се да вкараме законодателни норми, така че да можем да военизираме част от спортистите така, както се прави в МВР. Но не е само това, което ще помогне. Когато говорим за високо спортно майсторство, надали може да се събере на едно място всичко. Има например предолимпийска подготовка, за която федерациите получават допълнително средства и всяка една от тях си гледа нейните спортисти. - Да оставим професионалня спорт, какво става в спорта в училище, в махалата? - Аз бях човекът, който инициира вместо два часа физическо седмично в училищата да има по три. В ЮНЕСКО похвалиха България за това. За жалост в момента много малко деца могат да покрият физическите нормативи – има доста с наднормено тегло, много са с очила от висене пред компютрите. Вече не се виждат много деца, които да ритат по площадките, там където има такива. С масовия спорт първо трябва да се ангажира образователното министерство - с физкултурните салони в училище и спортните площадки в дворовете, защото те се ползват не само от учениците. Общините също трябва да погледнат по-сериозно на проблема и да построят на свободните терени игрища – има пустеещи места, парковете също могат бъдат използвани за спортни терени. Интервюто взе Георги Иванов