- Господин Попангелов, какво ви е мнението за проведената благотворителна проява под егидата на принц Албер II в Банско?
- Аз смятам, че това е една добра идея. Тя е насочена към младите хора, за да обръщат повече внимание на зимните спортове. Знаете, че напоследък светът много се политизира, децата от малки се пристрастяват към компютрите и доста важни неща като спорта отидоха на втори план. Затова тази хубава проява в Банско освен един стимул за младите се явява и положителна реклама за България.

- Каква е рецептата да се представяте толкова добре и на тези години?
Аз карах доста свободно на писта “Алберто Томба”. С течение на времето човек губи своя тренинг. Именно затова не се спускам на врати, защото съм го правил, когато е било необходимо. Имах малки проблеми с кръста преди второто спускане и избягвах да рискувам. За мен обаче състезанията в Банско бяха едно шоу и едва ли някой от участниците е карал на 100 процента от възможностите си в момента.

- От години се занимавате с хотелиерството, как върви бизнесът през този сезон?
- Подобно на всички дейности туризмът има лек спад. Нашето хотелче е семейно и ние сме нещо като клуб–хотел. Някъде 70 процента от посетителите в него са ни постоянни клиенти. С годините разбрах, че да менажираш хотел е много отговорна задача. Това не е като да управляваш магазин, където на практика отваряш вратата и чакаш някой да ти купи нещо. Хотелиерството е един доста труден бизнес, свързан с много всекидневни ангажименти и безброй много срещи. На мен и жена ми ни прави удоволствие това и смея да твърдя, че се справяме със задачата. Реално през този сезон специално при нас няма разлика при посещаемостта в сравнение с миналата година. Ако има минимален спад, той е от порядъка от 5 до 10 процента, но трябва да се има предвид и фактът, че винаги в средата на януари има спад, който февруари достига нормалното ниво на туристите.

- Има ли нещо, което трябва да направи държавата, за да подпомогне туристическия бизнес?
- Държавата прекалено много се бюрократизира през последните години. Изключително е тромава процедурата по вадене на документи, много са неясни функциите за това кой какво трябва да прави. Така че държавата, колкото и помага, толкова и пречи. Вярно е, че по целия свят се дават лицензи в туризма, но принципите у нас са доста неясни. Предприемачите започват да получават стрес от голямата документация, мудната работа на администрацията и постоянните проверки. Всичко това създава в хората комплекси и затормозява тяхната работа. Лично аз съм имал четири години проблеми с едни документи за имот в нашия двор. Едно ходене по мъките беше, но вече му се вижда краят на този проблем. Представете си щом аз срещнах такива трудности какви проблеми имат обикновените хора. Според мен нещата занапред в България ще стават все по-трудни. В много дейности спадна процентът на приходите и доста бизнеси фалираха у нас.

- Считате ли, че името ви работи за вас в това бизнес начинание?
- Аз, като се отказах от ските, си бях поставил за цел заедно с баща ми да си направим хотел. Почти всички мои колеги, след като се откажат от спорта, се насочват или към този бизнес, или го комплектуват със ски училище. Вярно нашето хотелче е малко, но е според възможностите ни. Ние имаме леглова база за 25 човека заедно с вилата. През 3-4 години освежаваме и гледаме да модернизираме базата.

- Не смятате ли, че е дошло време да направите ски училище в Боровец?
- Да, предвиждаме да разширим базата и да направим ски училище. За целта обаче се иска да се извади годишен лиценз за практикуването на тази дейност. Планували сме го, но засега даваме само ски под наем и разполагаме със сервиз за ски. Имаме двама учители, които обучават наши гости. Понякога и аз давам уроци на ВИП клиенти, които ме търсят.

- Какви известни имена от ските са ви гостували в Боровец?
- Известни имена не са гостували. В Боровец понеже не е имало големи първенства, не са идвали големи състезатели от ските. Ако сме се виждали с някои от тях, то това е било в Банско, където се канят световноизвестни скиори при откриването на ски сезона. На мен ми е гостувал вицепрезидентът на световноизвестната фирма “Атомик” Руди Хубер, който е мой добър стар приятел. От моето време съм канил скиори, но те са изключително ангажирани и все са ми отказвали. Все пак предполагам с времето някои от тях ще ми дойдат на гости.

- Каква е разликата между ски спорта по ваше време и сега?
- Разликата е, че в ските прекалено много се промени техниката, скоростта също се вдигна поне с 25 процента и въобще комерсиализирането на този спорт. Екипировката се усъвършенства постоянно. Пистите се изграждат, така че да бъдат все по-атрактивни. С тези изкуствени инсталации отрано се прави основа примерно 60 см и ако вали после естествен сняг, да не е суха пистата и да е подготвена отрано за състезанията. А истината е, че курорти без изкуствен сняг няма как да се развиват. Комерсиализира се всичко, приходите от реклама се вдигнаха многократно. Самото преминаване на вратите с пречупените колони изигра огромна роля за увеличаване на скоростта. Виждате какви падания стават напоследък за Световната купа, като поне трима се контузват сериозно на сезон. В тази връзка швейцарски учени са направили изследване и са установили, че спускането в ските е два пъти по-опасен спорт, отколкото Формула 1. Това показва колко рискован спорт е в действителност.

- Може ли да похвалим Българската федерация по ски със спечелването на домакинство за Световната купа при мъжете и жените в Банско, както и за Европейската купа при жените в Пампорово?
- Определено от родната федерация положиха много усилия. За да спечелиш доверието на ФИС при такава бясна конкуренция и да вземеш два старта за Световната купа и при мъжете, и при жените, е голямо постижение. Освен това е една солидна реклама за България, която ще бъде в обектива на целия свят.

- Защо толкова години България няма достоен ваш заместник? И каква според вас е причината младите ни скиори да не могат да пробият в големите състезания?
- Мисля, че на първо място нямат талант до такава степен. Сега младите са разглезени, облечени с хубави екипи, карат лъскави автомобили, боравят с нови компютри и мобилни телефони. Навремето ги нямаше тези екстри и моето поколение се трудеше здраво. Имаше дисциплина и режим, които се спазваха. Ските са много тежък и доста скъп спорт. Клубовете трудно връзват бюджета за годината. При младите нещата опират до това, че софтуерът не им работи на пълни обороти, а и нямат мерак да направят нещо значимо. Аз понеже безкрайно обичам ските и това ми даваше стимул постоянно да търся начини да се усъвършенствам. Затова постигах резултати. В първите години като юноша вече биех мъжете на републиканските първенства. Може би само два пъти са ме побеждавали в кариерата - в слалома.

- Бихте ли направили една оценка на родните ски писти?
- Пистите в Банско и Боровец като подготовка и обработка на снега са почти на едно ниво. В Пампорово скоро не съм ходил, но чувам добри отзиви. Преди 10 дни бях на Чепеларе и останах приятно изненадан, че такова малко провинциално градче е направило толкова много. Местните направиха нова писта, нов лифт и при това ги поддържат много добре. Там ходят предимно хора от Пловдив, Бургас и Варна. Така че, когато човек има желание и сърце, нещата се получават, не всичко опира до пари.

- Вярно ли е, че се е засилил интересът на българите към ски спорта?
- Определено се вдигна процентът на новите скиори. Преди 20 години в България имаше 50 000 скиори, а сега са близо 150 000. Много хора, които не са свързани със ските, се запалиха по този спорт. Има сериозно присъствие по зимните ни курорти и на чужденци. Примерно в Банско идват много македонци, гърци, сърби и англичани. Боровец го посещават сърби, македонци, руснаци и англичани. Повечето от тях остават доволни от услугите у нас и идват после пак, въпреки че цените в България не са толкова ниски в сравнение с европейските. Аз имам познат германец, които посещава Боровец от 1963 година, без да пропуска сезон. Издействах му от кмета на Самоков специална диплома преди две години “Най-дългият турист - 47 години Боровец”. Няма такъв рекорд в България.

---

Визитка:

Петър Попангелов е роден на 31 януари 1959 г. в Самоков. Най-големите си успехи постига в състезанията за Световната купа по ски-алпийски дисциплини, в които участва в продължение на 11 години – от 1977 г. до 1988 г., като в 37 състезания се класира между първите десет. Той е 6-и в слалома на две зимни Олимпиади – в Лейк Плесид през 1980 г. и в Сараево през 1984 г. Попангелов е трикратен световен студентски шампион по слалом – в Испания през 1981 г., в България през 1983 г. и в Чехословакия през 1987 г. Сега е член на ФИС. Удостояван е два пъти със званието „Почетен гражданин на Самоков". В момента се занимава с хотелиерство в родния си град.