Двама от най-изявените футболисти на „Левски“ и на националния отбор от 80-те и началото на 90-те години Божидар Искренов и Николай Илиев бяха гости в Дискусионно студио „Дерби“. Името на легендарния Искренов, наричан още Гибона и Радостта на народа, напоследък присъстваше много в медиите, тъй като бе поканен за нов спортно-технически директор на „Левски“. Под силния натиск на новия старши треньор на сините Велислав Вуцов кандидатурата на Искренов бе бламирана, поста зае Даниел Боримиров, а Гибона бе назначен за шеф на детско-юношеската школа на „Левски“. Ники Илиев пък разкри, че от една година не стъпва на стадиона на любимия си отбор. - Г-н Искренов, много се изговори за вашето връщане в „Левски“. Стана известно, че имахте оферта за поста на спортно-технически директор, след това се появи опозиция срещу вас и в крайна сметка бяхте назначен за шеф на ДЮШ на синия клуб. Имаше ли нужда от всички тези колизии в управлението на „Левски“ и до какво доведоха те? - Много се коментираше моето назначаване – като изпълнителен директор, като спортно-технически директор и т.н. Сега мисля да не влизам в подробности по простота причина, че аз никога не съм искал да сменям някого, не съм искал и не съм се борил да ставам някакъв шеф в „Левски“. Просто предложението дойде изненадващо и за самия мен, но по ред причини после не се осъществи. След това г-н Батков ми предложи да стана, заедно с Руси Гочев, директор на детско-юношеската школа и аз го приех с удоволствие, защото става дума за „Левски“, където съм израснал. И сега ще се опитам да направя каквото мога за клуба. Най-ценното за един отбор са децата, а за „Левски“ това е да създаваме футболисти от нашата си школа, от нашите си деца. Това е голямо предизвикателство за мен. Има много неща, които да се желаят. Но с много усърдие и амбиция може да се постигнат. Аз съм от няколко дни на тази работа, затова няма да се връщам върху това какво е било преди мен. Всичко знаем какви футболисти са излезли от „Левски“. Време е да започнат да излизат все повече играчи, за които да се заговори не само в България, но и в чужбина. Имаме идея да пратим треньори от школата ни във водещите футболни страни, за видят как се правят нещата там. Целта е „Левски“ да изгради свои футболисти, а не да дава милиони за чужденци, които, ако са толкова добри, няма да идват да играят в България. - Вашето назначение в „Левски“ доведе до много разпалени спорове и крайни мнения. Може би сегашните фенове не си спомнят, че вие бяхте един от тези, които вдигаха на крака техните бащи, чичовци и дядовци. И като добавка: съжалявате ли, че името ви се свързва с политическата сила ДПС? - Има много хора, които са срещу мен, не знам защо – те никога не са излезли очи в очи да кажат причината, за да не ме харесват. Но аз не се сърдя на никого. Това е само излишно напрежение, което не е в полза на „Левски“. Когато се кандидатирах за изборите, казах, че няма значение от коя политическа сила съм подкрепен, защото аз се кандидатирам за кмет на Подуяне по една-единствена причина: там съм израснал, това е моят квартал. И съм го направил с една цел – нещо да се промени. Защото в България вместо да излизаме от блатото, ние копаем надолу в него. А колкото до това дали ме помнят – сигурно не. Това са млади хора, които, когато аз съм играл преди 24-25 години, те не са били раждани. Тези 17-18-годишни ултраси ме обвиняват политически, обвиняват ме, че съм играл в други отбори, и т.н. Но аз не съм единственият. А и мисля, че съм бил коректен спрямо „Левски“ през всичките тези години. Но най-добре е да проверят каква точно е истината, защото рано или късно тя ще излезе. - Живяхте дълго време в Щатите. Смятате ли, че публиката на „Левски“, а и на други наши отбори демонстрира расистко отношение. Сега например кандидат за президент на САЩ е Барак Обама. Бихте ли направил сравнение между тук и там по отношение на проявите на расизъм? - В САЩ има една много тежа дума – дискриминация. Заради нея може да имаш големи проблеми. Дали си черен, бял или каква религия изповядваш не е важно. Това са отживелици. Важното е каква личност си. И ти гласуват доверие заради личността ти. - Все пак кажете каква беше причината да преминете навремето в ЦСКА? - Вие не я ли знаете?!... Историята с няколко думи е такава: 91-ва година, след като се върнах от Швейцария, естествено беше да се прибера при Майката, тоест на „Герена“. И тогавашният президент на „Левски“ г-н Томас Лафчис каза, че трябвало две седмици да ме пробват дали ставам или не ставам. Тогава дойде предложението от „Ботев“ (Пд). Там играх година и половина. Тогава беше и прословутият мач в Пловдив между „Левски“ и „Ботев“. Имаше мъжка уговорка между играчите от двата отбора мачът да завърши наравно. И след като изпусна „Левски“ дузпа, аз си поех кръста и фаулирах Гетов за нова дузпа. Мачът завърши 2:2. Декември месец трябваше да се върна в „Левски“, вече имаше място за мен, имах предварителен договор. Прибрах се на „Герена“, но се оказа, че никой не ме е искал и не ме е търсил. Останах изумен. На 29 декември участвахме в предаване по БНТ аз, г-н Лафчис и г-н Желязков. Те преди това казаха, че аз съм искал 2 милиона, а истината е, че те ми предлагаха 3-4 милиона. Чест му прави на г-н Желязков обаче, че по БНТ все пак си призна, че те са ми предлагали да се върна в „Левски“. Но се оказа, че аз няма къде да играя. И единственият човек, който ми предложи, беше Вальо Михов, като ме покани в ЦСКА, където тогава беше президент.