Иван Леков е роден е през 1955 г. в гр. София. Завършил е Националната спортна академия - треньорски профил, и Висшия инженерно-строителен институт. Има специализации по строително инженерство в „Уей колидж“ - Лондон, и по футболно съдийство в Академията на ФИФА „Лилесхол спорт център“ в Бирмингам. Той е дългогодишен международен съдия по футбол, ръководил е 1250 мача, в това число и 300 професионални. Носител е на златна значка на ФИФА, има участие като международен рефер на европейските първенства в Англия през 1996 г., в Белгия и Холандия през 2000 г. и на европейското първенство за младежи в Румъния през 1998 г. Делегат е на ФИФА и на УЕФА и е инструктор на ФИФА от 2001 г., както е и член в Комисията по лицензирането на стадионите в УЕФА и Изпълнителния комитет на БФС. От януари 2006 година е заместник- председател на ДАМС. - Господин Леков, как ще коментирате проектозакона за отдаването на спортните имоти на клубовете? - Мисля, че това е нещо много положително от страна на държавата и местната власт. Доколкото знам, той е включен в дневния ред в близката седмица и се надявам да бъде приет. В него се предвижда спортната база да бъде давана на концесия до 35 години, като, естествено, има редица изисквания това да стане факт. А по сега действащия закон една база може да бъде взета под наем до 5 години, докато в новия проектозакон вече е до 10 години. Така желаещите да инвестират сериозно във футбола вече няма да имат оправдание. За мен и по сега действащите закони бизнесмените биха имали възможност да правят инвестиции в спортната база. И в това отношение има няколко отлични примера в страната. Аз самият не виждам за един сериозен инвеститор какви бяха пречките досега да си купи едно петно земя и да си направи стадион, спортна зала, възстановителен център и там да развива спортна дейност. - Какъв е чуждестранният опит в това отношение? - Той е много различен в отделните страни. Аз не искам да влизам в детайли, защото всяка една от държавите има собствен начин и форма на отдаване на спортните си съоръжения. В повечето от богатите европейски страни клубовете нямат собствена спортна база. Там безспорно общините са много богати и те инвестират заедно със спонсори в стадионите, а клубовете ги използват. Разбира се, тренировъчните бази на повечето отбори са си тяхна частна собственост. - Кои са положителните примери в България? - Мога да дам пример с Данчо Лечков в Сливен. В Ловеч Гриша Ганчев също прави доста добри неща за желаещите да се развиват. Той изгради преди две години една детско-юношеска академия по западен образец за обучение на млади таланти. Направи отлична тренировъчна база с изкуствени терени. Хубави бази се изградиха и във Варна, както и в Севлиево. „Левски“ също направиха хубави тренировъчни терени, а и сега изграждат общежитие за децата. И мисля, че това е едно добро начало, като очаквам от бизнесмените, които имат сериозни намерения да се занимават с футбол, да тръгнат по този път. - Какво става с прословутата база на националния отбор по футбол? - Решаването на този проблем беше доста бавно. Последните месеци нещата се раздвижиха доста бързо и вече имаме обещанието на премиера Сергей Станишев, че по законосъобразен начин ще ни бъде разрешено да изградим такава база на територията на Националната спортна академия. Там на практика земята е държавна собственост и направеното ще бъде използвано не само от националния отбор по футбол, защото той се събира в годината за много кратко време. Спортните съоръжения ще бъдат на разположение на студентите от НСА, специалистите от треньорската школа и отборите на академията. Вече сме направили един проект и се очаква неговото одобрение. Аз лично съм оптимист и очаквам максимално бързо, когато бъде предоставена земята, да стартираме с изграждането на базата. Строителството ще бъде на два етапа. Първият ще бъде изграждането на тренировъчните игрища, на които ще се готвят нашите национални гарнитури. Във втория етап ще се направи една хубава хотелска база, на която състезателите ни да се чувстват като в собствения си дом. - Вие сте член на Комисията по лицензирането на стадионите в УЕФА. През следващия сезон как стои въпросът с лицензирането на стадиони без добро тревно покритие и хубави съблекални у нас? - В Изпълнителния комитет към БФС има една работна група, в която освен мен влизат Йордан Лечков и Валентин Михов. През лятото ние ще извършим един оглед на всички терени и съблекални, за да видим къде в действителност може да се играе нормален футбол и къде не. А що са касае до лицензирането на един футболен клуб, това е един много сериозен въпрос. Той не касае само терените и съблекалните, а и финансовото състояние на клуба, благоприятната инфраструктура на самия стадион – дали има пластмасови седалки, паркинг, няколко входа. Ако трябва да бъда откровен, освен терените на софийските отбори мога да отлича и тези в Ловеч, Сливен, Бургас и Севлиево. За съжаление тимът на „Видима“ от следващия сезон няма да е в елитния футбол и отборите ни от А група няма да могат да играят на този отличен терен. Много се надявам, че и другите клубове ще направят всичко възможно през лятната пауза да си подобрят базата. В противен случай дори и да получат лиценз за участие в елитната група, ще се наложи да играят на лицензирани футболни терени в други градове. Искам да кажа, че няма пречки даден отбор да си изгради терен с изкуствено покритие и да играе своите мачове на него. От Изпълнителния комитет на БФС взехме решение ПФК „Черноморец“ от новия сезон да играе своите мачове на „Лазур“ на такъв терен. Това е с разрешението на ФИФА, която дава право на последната генерация изкуствени терени, които не отстъпват по нищо на затревените, да се използват за професионален футбол. Мога да ви дам пример и със стадион „Лужники“ в Москва, където играе редовният участник в Шампионската лига „Спартак“. - Може ли да коментирате съдийството в родния шампионат? - Имам принципи, според които представянето на арбитрите е редно да се коментира от Съдийската комисия и нейния председател Борислав Александров. Аз имам собствено мнение по този въпрос и си го запазвам за себе си. - Според Вас правилно ли през следващия шампионат няма да се дава право на чужди съдии да свирят мачове? - Ако трябва да бъда откровен, каненето на чужди съдии в България на практика не дава голяма възможност на растеж на българските рефери. Собствениците на футболни клубове са много чувствителни на тема съдийство и Изпълкомът остави една вратичка при желание на двата клуба да се кани съдия от чужбина за конкретен мач. Не съм в течение как ще продължи през следващия сезон тази практика, но аз мисля, че колкото е по-голямо доверието в българските съдии, толкова по-добре за българския футбол. - Трябва ли ДАМС отново да стане с ранг на министерство? - Това вече е политическо решение и то трябва да бъде много добре оценено в коалицията. Лично за мен всяка една промяна създава ред трудности в бъдеще. Така че едва ли е необходимо година и половина преди края на мандата на това коалиционно правителство ДАМС да бъде превърната в министерство. Според мен всяко едно ведомство е редно да си стартира в началото след изборите. - Според Вас може ли да приема България първенства от висок ранг, като европейски и световни, и трябва ли пак да кандидатстваме за зимна олимпиада? - Що се отнася дали трябва да кандидатстваме за зимна олимпиада, отговорът ми е да. За световни и европейски първенства няма пречка да се провеждат у нас, защото ние сме страна с традиции в спорта. И колкото повече е гласувано доверие за България, толкова по-добре за българския спорт. Единствено във футбола нямаме шансове да вземем домакинство, защото там изискванията са много сериозни. Нашата страна все още няма необходимата инфраструктура да приема състезания от подобен ранг. В Изпълнителния комитет на БФС сме дискутирали въпроса и евентуално ние бихме могли да кандидатстваме за европейско първенство някъде около 2020 година. И то при една съвместна кандидатура на България с Румъния. - А властимащите предвиждат ли данъчни преференции за бизнесмените, влагащи своите средства в спорта? - Има предложение в проектозакона за спорта да се въведат преференции за влагащите пари в спорта. Това е въпрос на политическа воля да бъде прието. Във всички случаи според мен за влагащите средства в спорта е много важно това да стане факт. А и това ще подпомогне значително и неговото развитие. Този проблем в отделните страни е решен индивидуално, но, естествено, със специална законова постановка. И в много от белите държави част от парите, влагащи се в спорта и културата, се приемат като разходи. - Какво Ви е мнението за развитието на детско-юношеския спорт у нас? - Това е една обширна тема, с която доста често се и злоупотребява. Истината е, че според мен на първо място трябва да се обърне внимание на спорта в училищата. Спомням си като ученик ние играехме физическо три пъти седмично и изпитвахме огромна радост от този час. Ходехме стриктно облечени с шорти и потници, а сега това нещо го няма. Така че трябва да се тръгне от основата на пирамидата - детско-юношеският спорт трябва да бъде както едно време масовия спорт. България има много добра практика в това отношение и най-големите ни таланти, олимпийски, световни и европейски шампиони са тръгнали именно от тези училища. Не е само професионалният спорт базата, от която трябва да гледаме нещата. Важно е да гледаме долу ниско как се развиват децата в училищата и кварталите. Нещо, което напоследък е само един спомен от миналото. Напоследък обаче се опитваме да изграждаме спортни паралелки в училищата, да запазим спортните училища, които са действителната люпилня на нашите таланти. Въпросите зададе Данаил Кисов