След като за четвърти път получи приза за футболист № 1 на България, Димитър Бербатов си позволи да отправи своеобразен „завет“ към младата генерация български футболисти. След като с чувство за самоирония 27-годишният нападател на „Тотнъм“ подхвърли, че вече е към края на кариерата си, продължи с думите: „Които ме познават, знаят, че не обичам да говоря много. Но сега ще си позволя да кажа няколко думи най-вече към по-младите момчета: важно е човек да знае какво иска от живота и как да го постигне. Защото доста хора се целят в нищото и го уцелват. Не бъдете такива, имайте цели, имайте амбиции. Препятствия винаги ще има, но ще ги виждате, когато не сваляте очи от целта си. Аз се опитвам да го правя, надявам се, че давам някакъв пример по този начин. И се надявам по-младите момчета да го следват, а и колегите ми от националния отбор също." След това Бербатов отговори търпеливо и на журналистическите въпроси. - Митко, как се чувстваш след поредния ти избор за футболист № 1 на България? - Поласкан, ентусиазиран, притеснен – нормалните чувства, които изпитва човек при такова награждаване. Въпреки че съм бил доста пъти в тази роля, все още се чувствам нервен, като че ли ми е за първи път. Надявам се да го изпитам още няколко пъти, докато играя. - Стоичков има пет първи места в анкетата, значи смяташ да го надминеш? - Ще се опитам. Надявам се, че няма да се разсърди, ако го направя. Всички играем за това – някой ден, като свършим, да бъдем признати за добри футболисти. - А коя от четирите първи награди ти е най-сладка? - Може би първото отличие. Когато за първи път получаваш такъв трофей, се чувстваш наистина доволен и щастлив. - При пристигането си сега в България намекна, че имаш по-голяма мечта от златните топки за играч № 1 на страната ни, означава ли това, че мечтаеш за „Златната топка“ на Европа? И според теб тези призове най-важното във футбола ли са? - То сигурно всеки футболист мечтае да спечели „Златната топка“. Ако питаш някой друг – ще ти го каже същото. Сигурно и аз не правя изключение. Най-важното за мен обаче е, като играя футбол, да се забавлявам – да се усмихвам на терена, извън него. И като виждам хората, че изпитват удоволствие от това, което правя, съм доволен. - Ако можеш това лято да избираш между „Манчестър Юнайтед“, Италия и Испания – какво ще ти каже сърцето и какво разумът? - Нека дойде този момент. Аз пожелавам на всеки футболист да има такива дилема – избор между такива големи отбори. - А ще съжаляваш ли, ако този избор остане само една нереализирана възможност? - Не трябва да съжаляваш за нищо. - Ще се класира ли България за финалите на следващото световно първенство по футбол? - Аз и всички мои колеги в националния отбор го искаме, но това няма да е лесна задача. Не трябва да се самозаблуждаваме за качествата на другите съперници. С потенциала, с който разполагаме, трябва да гледаме по-трезво на нещата. Не сме Англия, Германия, Бразилия или някоя от другите велики сили. Може да се класираме, може да не се класираме, но ще се опитаме да дадем най-доброто от себе си. Всички искаме да отидем на това световно, защото за някои от нас това ще бъде последен опит.