Реакцията на Техеран срещу разполагането на американски самолети-цистерни у нас може да звучи заплашително, но България далеч не е първата страна, попаднала под прицела на иранския натиск.

Острият тон спрямо София е част от добре разработен модел за дипломатическо въздействие върху европейските съюзници на Вашингтон - модел, чийто директен ефект вече се усеща у нас. 

В рамките на по-малко от една седмица Иран отправи две предупреждения към България във връзка с използването от американската армия на Двадесет и втора щурмова авиобаза край село Безмер.

Първото официално предупреждение дойде на 21 юли, ден преди парламента да одобри окончателно разполагане на до осем въздушни танкера KC-135, до 250 военнослужещи от САЩ с лично оръжие и боеприпаси, както и необходимото летищно оборудване. Разрешението важи за периода между 24 юли и 1 октомври 2026 г.

Тогава говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багеи предупреди България да не разрешава на САЩ да използват българска територия и военна инфраструктура за операции срещу Иран. Изявлението на Багеи бе придружено от протестна нота на посолството на Ислямската република в София. В нея Техеран по официален път изложи позициите си пред нашето правителство.

Второто предупреждение бе от 27 юли отново чрез Есмаил Багаи.

"Лицата, които вземат решения в България трябва да носят отговорност за опасното решение да приемат американски самолети-цистерни. Това не съответства на фундаменталните принципи на хартата на ООН и на основите на международното право. Според Резолюция 3314 на Общото събрание на ООН, това решение може да се тълкува като акт на агресия", заяви говорителят на ведомството, цитиран от агенция ИРНА.

Формулировките на двете изявления са внимателно премерен дипломатически език, чрез който се отправя юридическо обвинение към страната ни за съучастие в акт на агресия (избягва се думата война) и неясна формулировка, оставяща открита възможността за някаква форма на ответни действия.

Подобни формулировки не се използват за първи път. През последните месеци иранските власти нееднократно отправиха сходни предупреждения към други държави, обвинявайки ги в съучастие в агресия срещу Иран заради предоставяне на военни бази, въздушно пространство или логистична подкрепа на САЩ и Израел.

Великобритания

На 28 февруари, в самото начало на ударите срещу Иран, Лондон официално заяви, че няма да се включи в американско-израелската операция. Въпреки това Великобритания изпрати подкрепления от самолети и личен състав към авиобазата си в отвъдморската територия Акротири и Декелия в Кипър.

Едва денонощие по-късно Акротири бе ударена от дрон, а на 4 март сили на НАТО в Средиземноморието и Турция неутрализираха няколко ракети насочени към същия обект. Никой не пое отговорност за атаките, но впоследствие стана ясно, че дронът е ирански модел "Шахед", изстрелян от Хизбула в Ливан. Траекторията на ракетите пък показва, че те вероятно са изстреляни от Ирак, където действат други регионални съюзници на Техеран.

Впоследствие иранският посланик в Кипър отрече както самата Кипърска република, така и британските военни бази на нейна територия да представляват цели.

Предупрежденията идват по-късно. На 23 март иранският посланик в Лондон Али Мусави критикува Великобритания за разрешение на САЩ да използват британската база на остров Диего Гарсия в Индийския океан.

Месец по-късно външното министерство на Иран официално осъди решението на Лондон да предостави бази и инфраструктура за подготовка и улесняване на американски удари. Посочва се, че това превръща Лондон в съучастник на САЩ и Израел и всяка държава, участваща по какъвто и да е начин във военните действия, ще трябва да поеме пълната отговорност за решенията си.

Румъния

На 16 март Багеи предупреди Букурещ, че предоставяне на военни бази за американски операции срещу Иран ще се счита за участие във военна агресия.

Той подчерта, че подобно решение ще доведе до "незабавен политически и правен отговор", както и до търсене на международноправна отговорност за Румъния.

Това стана, след като правителството в Букурещ позволи на американските военновъздушни сили да разположат въздушни танкери KC-135 в авиобазите край Отопени и Констанца.

Франция

В началото на май иранският заместник-външен министър Казем Гарибабади реагира на съвместно британско-френско предложение за многонационална военна мисия за гарантиране на безопасното корабоплаване в Ормузкия проток.

По думите му регионът не трябва да се превръща в сцена за военни демонстрации на чужди сили и предупреждава срещу всякаква намеса.

В случая това не е заплаха за нападение срещу френска територия, а директно предупреждение към Париж и Лондон да не изпращат военни сили в Ормузкия проток.

Европа

Иранските власти многократно предупреждават, че европейските държави, които мълчат или политически подкрепят американските и израелските действия, допринасят за нормализирането на агресията.

Президентът Масуд Пезешкиан на 2 април обвини европейските държави в пасивност или пристрастност и заяви, че последиците от войната няма да останат ограничени до Иран и Близкия изток.

В началото на юли посланикът в Германия Маджид Нили предупреди, че нормализирането на американските атаки не гарантира сигурността на Европа.

След американски удар срещу железопътен мост по международен транспортен коридор той заявява, че ако подобни действия останат без осъждане, в бъдеще могат да бъдат атакувани и други транспортни маршрути, от които европейците също зависят.

В друго изявление Нили предупреди, че политиката на умиротворяване на Вашингтон и мълчанието пред нападенията срещу гражданска инфраструктура в крайна сметка ще се обърнат срещу самите европейци.

Какво прави впечатление

България не е единствената страна в Европа, която дава логистична подкрепа на САЩ, но е сред малкото, към които Техеран отправи отделни и преки предупреждения заедно с Великобритания, Франция и Румъния.

Основният паралел е между нашата страна и Румъния, тъй като предупрежденията са във връзка с разполагане на самолети за въздушно зареждане и поддръжка. Гърция към момента отказва да оказва подобна подкрепа, макар името на страната да е споменавано в други колективни предупреждения на общ принцип срещу европейските държави.

Интересното е, че Италия и Германия имат далеч по-сериозно участие, отколкото изглежда на пръв поглед, но досега са избегнали преки дипломатически конфронтации с Техеран.

Данни от отворени източници на информация показват, че базите в Авиано и Шпангдалем, наред с тази в Лейкънхийт във Великобритания, са използвани от американски изтребители за действия срещу Иран. Някои от самолетите са обслужвани от въздушни танкери в Рамщайн, Германия и Истр-Льо Тюбе в Южна Франция

Далеч по-острите реакции спрямо нас и Румъния показват, че Иран възприема държавите ни не само като важна част от военната инфраструктура на НАТО, подпомагаща американските операции в Близкия изток, но и като по-лесни мишени за натиск.

Това се вписва в по-широка кампания за дипломатически и психологически натиск върху по-малките съюзници на САЩ, чиято цел е да ограничи достъпа на американските сили до местна инфраструктура в условията на ескалиращ конфликт.

Ако достатъчно партньори се заколебаят, коалицията, която Вашингтон се опитва да изгради, никога няма да се оформи напълно. Това от своя страна засилва стратегическите позиции на Иран, без да се налага пряка военна конфронтация.