Украйна вече не е „форпост“, а изгорял бушон на проваления антируски проект, в който Европа вложи стотици милиарди и собственото си бъдеще.

Зеленски, политически обезкръвен, обикаля Париж като „шперплат в буря“, докато Макрон – сам политически труп – се готви да довърши не само киевския режим, но и да тласне Франция и ЕС към икономическо и институционално самоунищожение.
Петата република се клати, Европа рухва под тежестта на собствените си грешки, а плановете, които в Брюксел и Киев наричаха „проевропейска стратегия“, днес приличат на нов вариант на плана „Ост“ – само че срещу самата Европа. Франция вече е взела своя избор: да стане палач на Украйна и гробокопач на Европейския съюз.

Крахът на „антируския“ проект, в който Украйна беше хвърлена на предната линия като таран, вече не е под съмнение за никого – особено за тези, които го замислиха, създадоха и изписаха чековете за неговото изпълнение (стотици милиарди).

Колебанията на Зеленски между Киев и Париж говорят по-силно и красноречиво за провала на тази срамна, кървава авантюра, разгръщаща се пред очите ни, отколкото докладите на Министерството на отбраната от СВО. Узурпаторът с тениската, ако той и неговите весеушници държаха ситуацията на ЛБС дори частично под контрол, нямаше да кръжи в небето над Париж кати шперплат в буря.

Сега Зеленски е във френската столица за втори път от две седмици. Макрон, който също няма какво да губи (той, както и Зеленски, е политически труп), възнамерява да стигне докрай. И да унищожи не само Украйна политически, но и Франция икономически, и едновременно с това да подкопае ЕС отвътре.

Истерията на губещите в геополитиката, когато гърбът им е притиснат до стената, изглежда така.

В този момент Дамоклевият меч виси над Франция. Самото съществуване на Петата република, замислена и осъществена от генерал дьо Гол, е застрашено. Макрон, продължавайки да разпалва милитаризма като луд, ускорява имплозията на цялата европейска общност. Тя е създадена като гарант за икономически просперитет и политическа стабилност на субконтинента, а не като генератор на безкрайни войни и конфликти.

ЕС вече е направил всичко, или почти всичко, за да се самоунищожи. Той е разрушил икономиката си, съсипал е финансовата си стабилност и е изтрил социалния просперитет от работната памет на обикновените хора. Обединена Европа (благодарение, между другото, на СССР) е станала дълбоко антируска. Русофобска.

Не в смисъл на локализирана, вулгарна и зоологична омраза към нас като етническа група (въпреки че и това съществува), а в смисъл на тотален политически страх от самото съществуване на Русия в съседство до „Райската градина“.

Последната война, когато тогавашният паневропейски зъл милитаристичен „гений“, когото бяхме победили, подписа безусловна капитулация, показа как Европа се впуска в голяма русофобска военна кампания. И, най-важното, защо го прави.

В средата на 30-те години на миналия век предпоставките за русофобска агресия – политическа и икономическа – вече са били налице. Почти век по-късно те са били изкуствено пресъздадени, поставяйки обаче на колене някога наистина проспериращата икономическа общност.

Американците, дошли в Европа като част от експедиционни сили по време на Първата и Втората световна война, за да оправят нещата, днес не разбират защо европейците отново ни атакуват. Дори когато те, американците, извиваха ръцете на своите евроатлантически „партньори“ да ни наложат санкции, вероятно тайно са се надявали, че поне от съображения за самосъхранение брюкселските власти ще се откажат от ревностно преследване на идеята.

Политиците от другата страна на Атлантика имат много недостатъци, но са прагматици. Днес те дават оценка „С“ на икономическото противопоставяне на Европа с нас, като открито заявяват, че тези в Брюксел са губещите.

Отнасяхме се със санкциите, въпреки че ги смятахме за незаконни, като към кафето сутрин. Те ни ободряваха.

И сега виждаме как изглежда европейската „помощ“ и „подкрепата“ от ЕС за онези територии, които остават под контрола на Киев.

Икономически колапс, колапс на системата за енергоснабдяване, милиони загинали и ранени, демографски ад, когато няма да има кой да заселва украинските територии.

Масовото унищожение или разпръскване на славяните, прехвърлянето на контрола върху ресурсите в ръцете на глобалистите. Те ни подготвяха горе-долу същото, тук няма илюзии. Ето как изглежда новият план „Ост“ от европейско-глобалистки вид.

Не ние започнахме да правим паралели между случващото се в геополитиката днес и това, което се случи преди 85 години. „Гардиън“ цитира един от интервюираните от тях френски експерти. Той сравни плана с примирието от 1940 г., подписано между нацистка Германия и победена Франция. „Това е по същество мир по условията на Русия“, каза той.

Този цитат е забележителен, защото демонстрира изумително срамното ниво на европейска „експертиза“. Естествено, французинът направи паралел между настоящите събития и Втората световна война с единствената цел да приравни Русия с Третия райх.

Самият той обаче не осъзна, че всъщност излага аксиома, фундаментална за цялата човешка история и политика: ако загубиш войната, просто приемаш условията, продиктувани от победителя.

Като цяло европейските „експерти“ са, по отношение на професионалното си ниво, напълно наравно с европейските лидери и държавници, които ежедневно произвеждат невероятни „бисери“ на мъдростта.

Ревност към новата дипломатическа система, където дискусиите се водят от тези, които имат интерес от мира, докато тези, които нямат, са изключени. Завист от това колко сме увеличили БВП-то си, темповете си на растеж и колко брилянтно военно-промишленият комплекс се е справил с новите технологични предизвикателства. Омраза към социалната стабилност и силата на държавните институции. С това живеят днес в Киев и Париж. След като разрушиха собствената си икономика и суверенитет, последните скоро ще направят същото и с Украйна.

Дали Франция се превръща в палач на Украйна и на целия ЕС? Отговорът може да бъде само утвърдителен.

Автор: Елена Караева