Украинските далекобойни дронове вече са съоръжени с украински терминали, разработени от компанията Stetman по лиценз на шведската Requtech.
Те използват връзка с мрежите OneWeb и Intelsat, съобщават руски военни кореспонденти, базирайки се на анализи от отломките на дронове.
Украинската компания Stetman подписа договор с шведската Requtech през пролетта и целта беше да бъде намалена зависимостта на украинската армия от Starlink на Илон Мъск. Европейските терминали RESA M Ku са с големина 50 см на 50 см и тегло от 12 кг и са разработени за нуждите на военните. Сложени в далекобойните дронове, те избягват заглушаването на мобилния интернет, с което руските власти опитват да противодействат на украинските атаки.
Този метод е давал резултати в началото на далекобойните операции на Украйна - в края на 2023 г. до 2024 г., отбелязват руските военни анализатори. Сега някои дронове все още използват руски сим карти за навигация, но те не са основната ударна сила на украинските дронове. Според публикациите във военните канали в Telegram в момента изключването на мобилния интернет само пречи на комуникацията на руските военни, които на този етап нямат алтернатива.
Украйна отново удари енергийната мрежа в окупираните части на Донецка област
След удари с дронове има пожари в ТЕЦ "Зуевска" в окупираното населено място Зухрес (Донецка област) и в ТЕЦ "Старобешевская" в Новий свит, окупирано през 2014 г., съобщават местните власти в социалните мрежи. Според ръководителя на самопровъзгласилата се Донецка народна република Денис Пушилин в нощта срещу 18 ноември е била извършена "безпрецедентна атака по енергийната система".
Това е поредният удар по енергийни съоръжения в областта. Преди ден беше атакувана 330-киловолтовата подстанция "Чайкине". Ударът също беше потвърден от Пушилин, който съобщи, че Украйна е опитала да нанесе удар по енергийната инфраструктура в областта.
"В резултат около 500 хил. домакинства в Донецк, Макийвка, Хорливка и Ясинувата са без ток", посочи той преди ден.
В някои части захранването беше възстановено, но новите атаки са оставили още населени места без ток.
Руското издание "Новая газета" цитира украински военни, които отбелязват, че ударите са насочени към енергийни съоръжения, свързани с обекти на военната индустрия. Изданието посочва още, че украинските дронове се добавят към хроничното недофинансиране на поддръжката на енергийната мрежа и предизвикват един на всеки десет проблема с електрозахранването.
В нощта срещу 18 ноември Русия нанесе масиран удар с дронове по Днипропетровска област. Щетите от атаките се уточняват
Украйна се превръща в ценен актив за НАТО в източния фланг
Една от най-успешните визити за годината - така определи посещението си във Франция украинският президент Володимир Зеленски. Той подписа споразумение за покупката на 100 самолета Rafale, осем системи за ПВО SAMP/T с по шест установки, модернизирани за отразяване на атаки с балистични ракети, авиобомби и други боеприпаси.
Това споразумение обещава значителна мощ във въздуха за Украйна - в края на октомври Зеленски подписа подобно споразумение и с Швеция, предвиждащо покупката на 100-150 самолета Gripen. В момента Украйна има неуточнен брой френски изтребители Mirage, както и около 80 F-16, които получи от Белгия, Дания и Нидерландия, които обновиха парка си с новите модели F-35.
Руски военни анализатори отбелязват, че тези обявления са геополитически сигнал - те обръщат внимание на подготовка на украински пилоти на самолети, които са на въоръжение в НАТО, изграждането на авиобази и ремонтни бази, инфраструктура, висококвалифициран персонал и инженери, чиято работа е напълно съвместима с Алианса.
Дори и плановете да не бъдат осъществени в пълен обем, тази инфраструктура ще бъде изключително ценен актив за НАТО на източния фланг.
За първи път от години Украйна успя да защити град с големината на Купянск
За първи път в последните години Украйна успя да спре руското настъпление към град с големината на Купянск, съобщава украинският Център за отбранителни стратегии. В началото на пълномащабната война населението на града, разположен на около 40 км от руската граница в Харковска област, е малко под 27 хил. души, а в агломерацията живееха 55 хил. души.
Купянск беше окупиран от руските войски на 27 февруари 2022 година и освободен няколко месеца по-късно - на 10 септември. През август главнокомандващ ген. Валерий Герасимов съобщи, че по-голямата част от града е под руски контрол, а през октомври - че украинските войници са в обкръжение.
Герасимов обяви и че в подобна ситуация са украинските военни в Поковск. Данните обаче показват, че руснаците не успяват да пробият в северните части на града, а работата на 7-ма щурмова бригада около жп линиите в града също ограничава действията на руснаците. Руските военни увеличават присъствието си в южните и централни части на града, основно под прикритието на лошото време, но засега настъплението им е блокирано.
Украински и руски военни анализатори отбелязват тежката ситуация в района на Покровск и Мирнохрад, но няма съществено изменение на фронтовата линия. Има събщения за руски удари с авиационни бомби в покрайнините на Покровск по позиции на украинската армия.
Данните на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) сочат 34 атаки в района към 22 часа на 17 ноември, което е съществено намаление спрямо средното за последните дни. В съседното Олександривско направление ВСУ съобщава за 13 атаки.
Интензивни остават боевете в Костянтинивка, където са регистрирани 19 атаки. ВСУ разпространи кадни от града, показващи мащабни разрушения в резултат на бойните действия.
В Запорожката област се активизираха бойните действия около Хуляйполе. Украински военни съобщават за изтегляне от населени места, за да избегнат обкръжение.
Като цяло към 22 часа на 17 ноември ВСУ съобщава за 137 атаки по цялата фронтова линия. Русия е извършила и 47 въздушни удара със 101 управляеми авиационни бомби и 3300 артилерийски обстрела. Използвани са и 3400 fpv-дрона.
Доналд Тръмп даде зелена светлина за още санкции срещу Русия
Сенатът на САЩ вече работи за прокарване на закон, с който ще бъдат налагани мита в размер на до 500% за държави, които продължават да купуват петрол и природен газ от Русия, съобщи един от авторите на проекта сенаторът Линдзи Греъм, цитиран от Bloomberg.
Малко по-рано американският президент Доналд Тръмп съобщи пред журналисти, че няма против текстовете, които се разработват от Републиканската партия. Законопроектът обаче има двупартийна поддръжка - текстовете се подготвят от Греъм и сенатора демократ Ричард Блументал.
За тези мерки се говори от месеци, но досега Тръмп се въздържаше да ги подкрепи. Авторите на проекта казват, че това ще бъде "инструмент", който да даде силата на Тръмп да постави руския президент Владимир Путин на масата на преговорите и "да спре кървавата баня в Украйна".
