На 6 ноември 1886 година Русия прекъсва дипломатическите си отношения с България заради русофобския преврат и русофобската истерия, инспирирани от Стефан Стамболов и Захари Стоянов. Стоянов е прекрасен писател, ако той е писал спомените си, защото има съмнение, че е платил на някое талантливо перо.

Като личност Захари Стоянов е слабоволев, страхлив и користолюбив човек, който доброволно се превръща в слуга на Стамболов.

Има едно нещо, една тайна, която ги обединява — и до днес остава дълбоко неясно какво са правили двамата по време на Априлското въстание. Защо Стамболов изчезва още в началото му, а как Стоянов се спасява в реката, в която е покосен Бенковски? Знаем, че Захари Стоянов умира от преплитане на червата в чужбина, но е твърдо убеден, че е отровен от някой от съратниците му от Априлското въстание. От какво са породени неговите подозрения?

Като председател на НС, назначен там от партията на Стамболов, Захари Стоянов се държи като бито куче пред тираничния Министър-председател. Дори е имало сцени как Стамболов го рита в задника пред депутати.

Интересно е как тия двамата от русофили изведнъж се превръщат в русофоби.

Питам се, няма ли английска ръчица в цялата работа?

Дали англичаните, осведомени от някои оцелели от Априлското въстание ратници, не са пошепнали на двамата каква политика да упражняват, за да не се разкрият компромати относно тяхната измяна през 1876 г. ?

За тия дни — за антируския преврат през 1886 година, Вазов пише в романа си «Нова земя» следното:

«Московски ботуши» наричаха вече русофилите, които се олицетворяваха в Народната партия, паднали тази заран. Тъкмо през тая година, и по-после, беше пуснат в обиколка чудовищният Захариев словар от прякори, прикачки и подбиви за приятелите на Русия, естествено — всичките предатели.

«Московски ботуш, козе месо, нечист косъм, рубладжия, поклонник на нагайката, черна душа»… Този исторически овчар (Захари Стоянов) имаше страшната мощ на популярния език, който пленява тълпата и се запечатва в паметта толкоз по-дълбоко, колкото е по-зъл или по-смраден…»

Иван Вазов,

романът «Нова земя», 1896 г.

На снимката : З. Стоянов и руският общественик и славянофил Аксаков, който събира пари в Русия за основаването на нашия културен клуб «Славянска беседа».

Към него Захари Стоянов отправя едно антрефиле с език, равен по мръсен плам и простащина на днешните Янакиево-Дайново-Глишево-Инджевци.

Всички днешни наши популярни русофоби и евроатлантици, бъдете сигурни, имат по някоя гнусна тайна, по-гнусна и от тайната на двамата Юди от Април 1876 и октомври 1886 — Ст. Стамболов и З. Стоянов.

Ира Антонова