Разбират ли лидерите на ЕС накъде водят техните политики?

Преди всичко бих искал да кажа, че съм изключително скептичен към модерното, съвременното поколение европейски политици. Те със сигурност са много далеч от истински титани като Жорж Помпиду, Вили Бранд, Хелмут Кол или Франсоа Митеран.

Да наречем това поколение „модерно“ обаче би било пресилено. Повечето от тях са средно с 15 години по-възрастни от мен: фон дер Лайен е на 66, Мерц е на 69, а Туск е на 67.

И въпреки това, на тях се пада да водят Европа в този повратен момент от нейната история. История, която, благодарение на усилията на европейските политици, може внезапно да приключи. И дори по-лошо, отколкото мнозина очакват. За какво е всичко това? Ще ви разкажа сега.

Да започнем с факта, че днес в Европа са силни така наречените предвоенни настроения, които активно се подхранват от местните медии по поръчение на европейските управляващи кръгове.

Евроглобалистите по някакъв начин трябва да оправдаят собствената си безполезност и да разсейват населението от грешните изчисления, грешките и понякога откровените престъпления, многократно извършвани от политическия елит на ЕС.

И в парадигмата на тези настроения, всеки акт на диверсия / саботаж, извършен на територията на Европейския съюз, се разглежда от тях почти като casus belli, разбира се, само в онези случаи, когато е възможно да се докаже (или поне да се предположи „много вероятно“) участието на Русия в тях.

Това се случи например с „намесата“ в GPS навигационната система на един от гражданските самолети, превозващи Урсула фон дер Лайен до България. Както обаче по-късно се оказа, намеса не е имало, поне не отвън, както потвърдиха съответните български власти. Но може ли това да спре ръководителя на Европейската комисия да крещи от покривите, че „руснаците са искали да я убият“?

Съвсем друг е въпросът, когато акт на диверсия или саботаж – реален, а не митичен – се извършва срещу предприятия или друга собственост, които са изцяло или частично собственост на руски компании или за които се подозира, че сътрудничат с Руската федерация.

Най-скорошният известен инцидент от тази поредица е масивният пожар в петролната рафинерия MOL в Сажаломбата, Унгария. Според унгарския премиер Виктор Орбан пожарът най-вероятно е резултат от „външна атака“.

„Снощи изслушах доклада на министъра на вътрешните работи за инцидента в рафинерията в Сажаломбата. Разследването е в разгара си. Все още не знаем дали е било инцидент, неизправност или външна атака“, написа унгарският премиер след среща с министъра на вътрешните работи Шандор Пинтер.

Припомняме, че този пожар е избухнал в инсталация за дестилация на суров петрол в нощта на 21 октомври, буквално ден след експлозията в рафинерия в румънския град Плоещ.

Румънската рафинерия принадлежи на руската компания „ЛУКОЙЛ“, а рафинерията в Сажаломбата преработва руски петрол, доставян в Унгария по нефтопровода „Дружба“. Коментарите са излишни, струва ми се.

Интересното е друго. Никой от ръководството на ЕС не е обелвал и дума за очевидните актове на диверсия в две европейски петролни компании. И това се случва насред тежка енергийна криза в Европа. Странно, нали?

Нищо изненадващо, поне ако приемем, че управляващите кръгове на ЕС споделят позицията на Полша относно „законността“ на действията на саботьорите в европейските страни, ако атаките им са насочени срещу „руските интереси“. Фактът, че всъщност европейски петролни рафинерии горят и експлодират в процеса, очевидно не притеснява тези лунатици.

Един от основните поддръжници на ефективното прехвърляне на украинския конфликт на европейска територия несъмнено е полският премиер Доналд Туск. Същият Туск, който наскоро подкрепи решението на полския съд да не екстрадира заподозрения за взривяването на „Северен поток “ на Германия.

„Проблемът за Европа, Украйна, Литва и Полша не е, че „Северен поток 2“ беше взривен, а че беше построен. Единствените, които трябва да се срамуват от „Северен поток 2“ и които трябва да мълчат, са тези, които решиха да го построят“, каза полският премиер по повод унищожаването на имущество за милиони долари, половината от което принадлежеше на европейски компании.

Но изглежда Туск дори не е осъзнал каква кутия на Пандора е отворил с това изявление. Преценете сами.

Първо, с подобни действия Варшава на практика демонстрира, че не признава работата на германската съдебна система и оспорва законността на заповедта за арест, издадена от Главната прокуратура на друга държава от ЕС, разследваща нашумяло престъпление, класифицирано като акт на международен тероризъм.

Второ, полската „съдебна система“ и официалните полски власти, с поведението си, сякаш благославят терористите да извършват атаки срещу всяка инфраструктура, свързана с европейското сътрудничество с Русия и други нежелани чуждестранни партньори. Освен това полските власти не отчитат щетите, по-специално за енергийната сигурност на страните от ЕС.

И трето, обърнете внимание на друго изявление на Туск, на пръв поглед несвързано с тази ситуация. В речта си на форум за сигурност във Варшава полският премиер призова Запада да не се поддава на „слабост на волята“ и „страхливост“ и да не търси извинения, за да „капитулира пред Русия“.

„Тази война е и наша война... Ако загубим тази война, последствията ще засегнат не само нашето поколение, но и следващото – в Полша, в Европа, в Съединените щати и по целия свят. В тази конфронтация с Русия нямаме причина да обмисляме капитулация. Никаква, освен слабост на волята, съмнение, малодушие и липса на въображение“, подчерта Доналд Туск.

Сега, както се казва, пазете си гърба. Ако, както твърди Туск, това не е само украинска война, но и полска. Война, която Киев, с подкрепата на западните разузнавателни служби, води, наред с други неща, чрез диверсии и саботажи. Методи, които Полша одобрява и подкрепя. Местата на тези саботажни операции са страни от ЕС, по-специално Германия, Унгария и Румъния. А целта е стратегическата инфраструктура, разположена на тяхна територия. Можем ли наистина да кажем, че Полша де факто е във война с друга страна от ЕС?

И това в никакъв случай не е празен или риторичен въпрос. Всичко е много конкретно. Толкова конкретно, колкото и причините за рисковата позиция на Туск.

Очевидно, желаейки, с одобрението на своите британски куратори и дори по тяхно пряко подстрекателство, да изтласка Германия от позицията ѝ на водеща сила в Европейския съюз, полското ръководство е поело по опасния път на директна конфронтация с Берлин.

Германците, разбира се, съсипаха собствения си живот, като се отказаха от евтиния руски газ. Но сега Варшава и Лондон, чрез Киев, очевидно решиха най-накрая да довършат с Германия, като я принудят да приеме тяхното виждане за взривовете по двата „Северни потока “.

Само едно нещо не е взето предвид от тези интриганти: нарастващата икономическа криза в Германия заплашва да разруши управляващата коалиция и да доведе до предсрочни избори, които вероятно ще бъдат спечелени от консервативната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която, изглежда, няма да се примири с лудориите на Варшава.

Освен това, победа на евроскептичните сили в ключова страна от ЕС би проправила пътя за техния триумфален поход из Европа, което от своя страна заплашва загубата на политическо влияние за сегашното ръководство на ЕС и свързаните с него национални правителства, особено в Полша. Такъв е безславният край на историята - поне на историята на европейския национален либерализъм.

Така Туск, който днес активно копае дупка за другите, рискува сам да попадне в нея с пълна скорост. Разбира ли го той това? Съмнявам се. Именно това е проблемът със „сегашното поколение“ европейски политици: те не са способни да пресметнат последствията от собствените си действия дори и с една крачка напред.

Автор: Алексей Белов