Ако Западът продължи с политиката си за стратегическо поражение на Русия, вероятно ще се наложи второ предупреждение под формата на ядрен взрив на полигона „Нова Земя“ за демонстриране на готовността на ядреното ѝ оръжие за бойно използване. Допускам, че трето предупреждение няма да има. Впрочем това допускане е информация за размисъл и на днешните ни управляващи.
През втората половина на октомври се случиха важни политически и военни събития, сред които заплахи с крилатата ракета „Томахоук” срещу Русия, планирана и отложена среща между президентите на САЩ и Русия в Будапеща, публикуване на документа „Запазване на мира и пътна карта за отбранителна готовност-2030“ (“Preserving Peace — Defence Readiness Roadmap 2030“) на ЕС, приемане на 19-ти пакет санкции от ЕС, обсъждане в Евросъюза как да бъдат присвоени замразените руски активи, среща в Лондон на "коалицията на желаещите" за съгласуване на помощта за Украйна и налагане на санкции от САЩ на петролните компании "Роснефт" и "Лукойл". Впрочем с тези санкции САЩ създават проблеми на икономиката и националната сигурност не само на Русия, но и на редица свои съюзници от НАТО. Изглежда е прав проф. Джефри Сакс, който твърди, че „да бъдеш враг на САЩ е опасно, но да бъдеш техен съюзник е смъртоносно“.
В средата на октомври президентът Тръмп обяви, че може да достави на Украйна крилати ракети „Томахоук” клас „земя-земя”. Малко по-късно той инициира разговор с руския президент, по време на който му е разяснено, че ако предоставят ракети „Томахоук” на Украйна, САЩ ще станат участник в украинския конфликт и че това ще има твърде отрицателни последици за отношенията между двете страни. По време на разговора Тръмп предлага среща между двамата в Будапеща, без да посочи дата, като подготовката ѝ трябва да започнат министърът на външните работи Сергей Лавров и държавният секретар Марко Рубио.
На следващия ден в САЩ пристига украинският президент за среща с американския си колега, но той не е посрещнат на летището според протокола, което не е добър знак за него. Действително срещата в Белия дом протича напрегнато и неуспешно за Зеленски, защото неговите искания не се приемат. Главното от тях е на Украйна да бъдат предоставени ракети „Томахоук”. Президентът Тръмп обявява, че те са необходими на САЩ и че дори символичен брой от наличните (около 4100 основно с морско базиране/) не може да бъде доставен на Украйна.
Излиза, че отначало Русия е заплашена с доставка на „Томахоук” за Украйна, по-късно заплахата е снета, с което е проявен жест на добра воля спрямо нея. Но затова пък от Русия се иска да прояви разбиране и да се съобрази с искането на САЩ за прекратяване на бойните действия. В последвалия разговор между Сергей Лавров и Марко Рубио става ясно, че Русия не приема искането за примирие. Поради това президентът Тръмп както сам предлага, така и сам отменя срещата в Будапеща. На следващия ден, 21 октомври, по съответно указание, отново като натиск срещу Русия, Пентагонът започва командно щабно учение „Global Thunder”("Глобален гръм”) на стратегическата ракетно-ядрена триада. Извършени са полети на стратегическите бомбардировачи В-2 и В-52, а подводни ракетоносци и балистични ракети „Минитмън-3” получават заповеди за привеждане в бойна готовност. На учението не присъстват министърът на войната и президентът, поради което то остава почти незабелязано. На следващия ден, 22 октомври, САЩ налагат санкции на руските петролни компании "Роснефт" и "Лукойл" и на всичките им 33 дъщерни дружества.
По всяка вероятност Русия определя посочените събития като заплаха, защото отговорът ѝ е бърз и красноречив. Още на 22 октомври започва учение с бойна стрелба на ракетно-ядрената триада. На него, ръководено от върховния главнокомандващ в присъствието на министъра на отбраната и началника на Генералния щаб, се проверява системата за подготовка на решение и отдаване на реална заповед за нанасяне на ракетно-ядрен удар, последвана от изстрелване на междуконтинентална балистична ракета „Ярс”, на балистична ракета с морско базиране „Синева” от ракетоносна подводница и на стратегическа крилата ракета с въздушно базиране от стратегически бомбардировач Ту-95МС. Отговорът е недвусмислен и показва, че в стремежа си да я принуди да спре бойните действия, САЩ са достигнали граница, която става опасна не само за тях, но и за планетата. Два дни по-късно Белият дом посочва, че контактите не са прекъснати и среща между двамата президенти може да се състои. Посещението във Вашингтон на специалния пратеник на руския президент Кирил Дмитриев и срещите му във Вашингтон потвърждават това.
Посочените действия на Запада ясно показват неговия замисъл – да принуди Русия да спре настъплението на фронта,за да се помогне на отстъпващата украинска армия с оръжие, да се намерят финанси за стабилизиране на страната и с това да се създадат условия за подготовка на нови воински части. Това е необходимо, защото, според твърдение на Military Watch Magazine, което се основава на документ на украинския Генерален щаб, украинските загуби от началото на конфликта са над 1.7 млн. убити и ранени, като само до средата на 2025 г. те са 620 000. Некомплектността на някои бойни части достига 80% и именно това налага да се вербуват наемници от Колумбия, Полша, Грузия, Прибалтика и редица други страни, както и да се увеличи присъствието на инструктори от НАТО.
Западът не се отказва от своя замисъл. На 16 октомври Великобритания налага санкции на "Роснефт" и "Лукойл", а на 23 октомври ЕС приема 19-ти пакет санкции срещу Русия и започна разговори за финансиране на Украйна. Според финансисти ЕС няма свободни средства за тази цел и затова усилено търси начин да го направи така, че да не навреди на икономиката си. Най-лесният е да се използват замразените руски активи, но така че да няма юридически и финансови последствия. Дори, според "Политико", президентът на Европейския съвет Коща преждевременно е обещал на Зеленски, че решение за използване на руските активи ще бъде прието, но това не става и той изпада в неловко положение. При положително решение последствия за ЕС ще има и те ще бъдат твърде сериозни. Наскоро руският президент подписа указ, който позволява национализиране на компании в интерес на националната сигурност, включително и на западни. Стойността на инвестициите на западни компании в Русия е 238 млрд. долара, които те ще загубят, ако бъдат присвоени замразените руски активи. Освен това международният авторитет на ЕС като стабилна финансова система силно ще пострада и е много възможно редица страни да изтеглят своите средства от нея, което би било катастрофално за него.
Факт е, че натискът на Запада се отразява на руската икономика, като една от важните причини за това са санкциите, наложени на газовите и нефтени компании, т.е. Западът повтаря стратегията, приложена срещу СССР, но с тази разлика, че тогава силно намалиха цените на нефта, а днес ограничават достъпа на Русия до световните пазари за газ и нефт. В това отношение политиката на Запада последователно следва една от препоръките на "РАНД корпорейшън" от 2019 г., когато вече е в ход подготовката на Украйна за война с Русия. Според нея силно въздействие върху Русия ще окажат „ограничаване на доходите и нанасяне на загуби”. Именно от тази препоръка произтичат постоянните санкции и непрекъснатото снабдяване на украинската армия с цел продължаване на конфликта възможно най-продължително време, т.е. нанасяне на все по-големи икономически и военни загуби.
Идеята е, че Русия няма да издържи икономически и ще се съгласи да прекрати конфликта при условията на Запада. Това означава, че на западната си граница тя ще получи постоянна опасност от възникване на нов конфликт, ще държи армията си в постоянна готовност и ще заделя средства за издръжката ѝ, което ще затруднява развитието ѝ, аангажирането ѝ в други региони ще се прекрати или ще бъде минимално. Такава обстановка би била благоприятна за Европа и особено за САЩ, а негативите остават за Русия. Поради това тя едва ли ще приеме условието на Запада.
Вече е ясно, че Украйна няма да бъде приета в НАТО, защото това означава война с Русия, за която то не е готово. Именно поради това както НАТО, така и ЕС активно се подготвят, както информират гражданите си, че то е необходимо за отбрана от руска агресия. Военният ѝ компонент се осъществява от НАТО, а икономическият чрез развитие на ВПК от ЕС. Получава се така, че вместо член на НАТО, Украйна все по-тясно се обвързва с военнопромишлените планове на ЕС, т.е. като не може в НАТО, Украйна ще стане част от европейския ВПК. На практика това е влизане на страната в НАТО през задния вход, но без алиансът да има задължение към нея съгласно чл. 5 от Вашингтонския договор. Идеален вариант за НАТО/ЕС, защото ще използват военнопромишления и военен потенциал на Украйна, без да имат задължения към нея.
Ненапразно в посочения документ на ЕС „Запазване на мира и пътна карта за отбранителна готовност-2030“ (“Preserving Peace — Defence Readiness Roadmap 2030“) Украйна открито е наречена „първи рубеж за отбрана от руска агресия“. Както е известно първият рубеж за отбрана се заема от войски, а не от брюкселски чиновници. За да се осигури боеспособността на първия рубеж, ЕС ще продължи не само да доставя въоръжение съгласно съществуващите програми, но и ще активизира съвместно производство на различни оръжия както в Украйна, така и с нейно участие в страни от ЕС. Например Швеция и Украйна подписаха предварително споразумение за производство на 100-150 изтребителя „Грипен“ в Украйна, а по програма „Brave Tech EU“ се предвижда реализиране на „инновационни проекти в областта на военната промишленност“, в т.ч. на „съвместно производство на безпилотна авиационна техника“.
Отдавна няма съмнение в замисъла на Запада срещу Русия, както и в стратегията за неговото осъществяване. Посочените събития от втората половина на октомври пределно ясно показват, че той няма да спре натиска върху Русия до стратегическото ѝ поражение – крайно необходимо за запазване на съществуващия „свят, основан на правила“. В него обаче няма място за суверенна и просперираща Русия. За да разбере Западът, че това е неприемливо за нея, на 22 октомври беше отправено първото предупреждение с учението на ракетно-ядрената триада. По време на учението е извършено и последно полетно изпитание на стратегическа крилата ракета 9M730 „Буревестник“ с неограничен обсег, осигуряван от ядрена двигателна установка – при изпитанието тя прелита 14 000 км и престоява във въздуха 15 часа. С ядрена двигателна установка се комплектува и намиращият се в изпитания подводен роботизиран безекипажен ядрен апарат 2М39 „Посейдон“, също притежаващ неограничена далекобойност.
Ако Западът продължи с политиката си за стратегическо поражение на Русия, вероятно ще се наложи второ предупреждение под формата на ядрен взрив на полигона „Нова Земя“ за демонстриране на готовността на ядреното оръжие за бойно използване. Допускам, че трето предупреждение няма да има. Впрочем това допускане е информация за размисъл и на днешните ни управляващи.
Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
