- Колонии на Западния бряг на река Йордан, геноцид в Газа: установяването на връзка между хитлеризма и нетанях(у)изма е неизбежно... Но именно Тръмп, отвъд палячовщините си, е главният виновник за геноцида в Газа чрез дългогодишното си насърчаване на насилието на Израел: този толкова прост факт поставя тръмпизма на страната на хитлеризма. 

 

- Според мен произраелската радикална поза на тръмпизма прикрива един подсъзнателен и порочен антисемитизъм: отъждествяването на всички евреи с нетаняхуизма, действително чудовищен исторически феномен, язва в еврейската история, ще доведе само до подновяване на нацистката концепция за чудовищен еврейски народ. Тук говоря за антисемитизъм 2.0.

 

Осъзнавам, че малко читатели ще ме последват по този въпрос. Но тук аз просто говоря като обикновен пророк от Стария завет. “Не сме били избрани да бъдем на страната на силните. Историята никога не спира да ни поставя този капан”. Колко пъти евреите са вярвали, че са спасени от силните, от могъщите, от властта, от империя, че са обозначени дори с привилегия - финансовият, интелектуален успех, значението в болшевишката партия - само за да бъдат накрая хвърлени като храна на разярени народи… Сърцето ми кърви, когато виждам толкова много френски евреи, които днес вярват, че са от правилната страна на барикадата, да оправдават политиката на Нетаняху. Но челюстите на капана наистина се отварят. Благодарение на Тръмп цялата планета става антисемитска. Американските евреи, мнозинството от които отхвърлят линията на Нетаняху, са по-мъдри и по-справедливи. Но евреите, враждебни на Нетаняху, независимо дали са университетски преподаватели или не, вече са подозирани от властта, че са антисемити. Цари перверзността. Цари тръмпизмът.

 

- Изграждането на постнационална Европа е халюциногенен проект, знаейки многообразието на континента. Той доведе до експанзията на Европейския съюз, скалъпен и нестабилен, в бившето европейско пространство. ЕС вече е русофобски, войнолюбив, с агресивност, обновена от икономическото му поражение срещу Русия. ЕС се опитва да въвлече британския, френския, германския и толкова много други народи в истинска война. Но каква странна война би била, в която западните елити са прегърнали мечтата на Хитлер да унищожи Русия!

 

 

Емил Нолде, Натюрморт с маски, 1911 г.

 

Хитлеризъм, тръмпизъм, нетаняхуизъм, льопенизъм, макронизъм. Сравнителен и експресионистичен подход.

 

Позоваванията на 30-те години на миналия век се умножават. Израждането на американската демокрация сякаш ни връща към онова на германската Ваймарска република. Чрез насладата си от насилието и лъжата, чрез практикуването на злото, Тръмп неудържимо ни връща към Хитлер. В Европа настъплението на движения, категоризирани като крайнодесни, ни задължава да се върнем към историята си.

 

Западните общества обаче вече изобщо не приличат на онова, което са били през 30-те години на миналия век. Те са застарели, консуматорски, ориентирани към сектора на услугите, жените в тях са еманципирани, а личностното развитие е заменило партийната принадлежност. Каква връзка има това с обществата от 30-те години: млади, пестеливи, индустриални, работнически, мъжки, членуващи  в партии? Именно тази социално-историческа разлика ме накара да смятам до днес за априори невалиден паралелът между “крайните десници” в настоящето и тези от миналото. Но политическите доктрини съществуват, днес, както и вчера, и не можем просто да постулираме невъзможността, например, за нацизъм на старото, за франкизъм на консуматорите, за фашизъм на освободните жени или за ЛГБТизъм на “Огнения кръст”.

 

Дойде моментът да сравним доктрините на нашето съвремие с тези от 30-те години. Ето очертанието на това, което би могло да бъде сравнително изследване на пет исторически феномена: хитлеризъм, тръмпизъм, нетанях(у)изъм, льопенизъм. Накрая ще добавя накратко макронизма.

 

Центристкият и европеистичен екстремизъм, който води Франция към хаоса, ни задължава да направим този преглед. Наистина ли този екстремизъм е толкова центристки?

 

Това ще бъде импресионистичен подход, без претенции за изчерпателност или дори свързаност, чиято цел е да отваря пътища, а не да затваря. Пресилвам чертите и цветовете, за да поставя понятията във връзка едни с други. Умишлено преувеличавам, за да догоня или дори да изпреваря една история, която се ускорява. Експресионистичен подход може би бил по-подходяща метафора.

 

Да започнем с общото измерение на расизма или на ксенофобията.

 

Отхвърлянето на “другия”, определен като външен на националната общност, с много различни нива на интензивност, е общо за хитлеризма, тръмпизма и льопенизма. При хитлеризма и тръмпизма е общо понятието расизъм, напълно явно или подразбиращо се. Евреите са били смятани от нацизма за раса в биологичен смисъл. Чернокожите, тези едва прикрити мишени на тръмпизираната Републиканска партия, също са определени биологично. С льопенизма обаче можем да свържем само концепта ксенофобия. Арабите и мюсюлманите са определени чрез тяхната култура. Една от характеристиките на френската обзетост от имиграцията остава нейната фиксация върху исляма и неспособността ѝ да се насочи към чернокожите, чието масово пристигане обаче е новият елемент в миграционния процес. Нивото на смесените бракове на чернокожи жени е много високо във Франция, то остава незначително в САЩ.

 

Обща черта на западните “популизми”, разбира се, е тяхното отхвърляне на имиграцията: “Реформирай Великобритания”, “Шведските демократи”, “Алтернатива за Германия”, Виктор Орбан в Унгария, “Право и справедливост” в Полша, Джорджа Мелони в Италия, всички те, подобно на Тръмп или Льо Пен, преминават теста за този общ знаменател. Достатъчно ли е, за да ги определим като крайнодесни, в смисъл, че нацизмът и фашизмът са били крайнодесни? Не мисля. Една съществена разлика противопоставя днешния популизъм и крайната десница от хитлеристки или мусолински тип: нацизмът и фашизмът бяха експанзионистични, с цел да проектират навън силата на германския (арийски) или италиански (римски) народ. Те бяха агресивни, националистически, завоевателни. Опираха се на масови партии. Трудно е да си представим сегашните популисти да организират паради в стил Нюрнберг. Аперитивите с колбас и вино на Националния сбор със сигурност са антимюсюлмански, но все пак са по-малко впечатляващи от войнствените хитлеристки церемонии.

От Нюрнберг до Енен-Бомон? Наистина ли?

 

Единственият западен популизъм, който днес би издържал на 100% теста за експанзионизъм, е този на Нетаняху. Колонии на Западния бряг на река Йордан, геноцид в Газа: установяването на връзка между хитлеризма и нетанях(у)изма е неизбежно.

 

Френската, британската, шведската, финландската, полската, унгарската, италианската ксенофобия е защитна, за разлика от нацизма и фашизма. Не става дума за народи, които искат да завладяват, а за народи, които искат да останат господари у дома си. Ето защо културното измерение надделява днес в Европа над расовото понятие и затова тук можем да говорим само за ксенофобия. Тази ксенофобия е консервативна, докато хитлеровият расизъм е бил революционен, защото разрушаваше социалната организация. Следователно понятието национализъм не е приложимо към сегашните европейски популизми, нито пък понятието крайна десница, или ще трябва да въведем оксиморони като “умерен национализъм” и “умерена крайна десница”.

 

Предпочитам да говоря за народен консерватизъм.

 

Лично аз, благосклонен към контролираната имиграция, трябва да призная легитимността на тази ксенофобия, защото приемам аксиомата, че една човешка група, носител на култура, осъзнаваща съществуването си като общност, накратко народ, има право да иска да продължи да съществува. Конкретно: един народ може да контролира границите си. Нацизмът, с неговите войници, разположени от Атлантика до Волга, за да покоряват или изтребват други народи, беше нещо съвсем различно.

 

Тръмпизмът представлява смесена форма, защото съчетава един централен защитен елемент, анти-имиграцията, със силен потенциал за агресия към външния свят. Това не е експанзионизъм в точния смисъл. Именно предишната експанзия на американския военен апарат и ролята на долара в имперското хищничество направиха възможни насилствените тръмпистки актове, насочени срещу други народи и нации: Венецуела, Иран, нас, подчинените европейски народи на Запад, и, разбира се, арабите, с палестинците като основна мишена.

 

Поради постепенната интеграция на Израел в Империята от 1967 г. вече почти не може да се разграничи тръмпизма от нетаняхуизма. Но именно Тръмп, отвъд палячовщините си, които могат да получат Нобелова награда, е главният виновник за геноцида в Газа чрез дългогодишното си насърчаване на насилието на Израел: този толкова прост факт поставя тръмпизма на страната на хитлеризма. Тръмп все още е на волана: американското натискане на газта и спирачките регулира геноцидната агресивност на Нетаняху. Имам късмет: в момента, в който пиша, Тръмп, уплашен от реакцията на арабските страни на израелското нападение срещу Катар, и по-конкретно от стратегическия съюз между Саудитска Арабия и Пакистан, отстъпва. Нарежда на Нетянаху да се извини за бомбардировката над Катар и той го изпълнява. Тръмп налага на Израел споразумение с “Хамас” и Нетаняху подписва. Какво следва? Тръмп е перверзник, невъзможно е да се каже.

Понятието тръмпо-нетаняхуизъм, доста грозно, признавам, позволява да очертаем еврейския въпрос като общо място на американската криза от 2000-2035 г. и германската криза от 1920-1945 г.

 

Според мен произраелската радикална поза на тръмпизма прикрива един подсъзнателен и порочен антисемитизъм: отъждествяването на всички евреи с нетаняхуизма, действително чудовищен исторически феномен, язва в еврейската история, ще доведе само до подновяване на нацистката концепция за чудовищен еврейски народ. Тук говоря за антисемитизъм 2.0.

 

Осъзнавам, че малко читатели ще ме последват по този въпрос. Но тук аз просто говоря като обикновен пророк от Стария завет. “Не сме били избрани да бъдем на страната на силните. Историята никога не спира да ни поставя този капан”. Колко пъти евреите са вярвали, че са спасени от силните, от могъщите, от властта, от империя, че са обозначени дори с привилегия - финансовият, интелектуален успех, значението в болшевишката партия - само за да бъдат накрая хвърлени като храна на разярени народи…

 

Сърцето ми кърви, когато виждам толкова много френски евреи, които днес вярват, че са от правилната страна на барикадата, да оправдават политиката на Нетаняху. Но челюстите на капана наистина се отварят. Благодарение на Тръмп цялата планета става антисемитска. Американските евреи, мнозинството от които отхвърлят линията на Нетаняху, са по-мъдри и по-справедливи. Но евреите, враждебни на Нетаняху, независимо дали са университетски преподаватели или не, вече са подозирани от властта, че са антисемити. Цари перверзността. Цари тръмпизмът.

 

Кога ще се затвори капанът? Един ден неизбежно християнските нации ще сключат мир с 1,6 милиарда мюсюлмани. Тогава евреите ще бъдат изоставени от своите фенове и, вече сами, ще бъдат хвърлени за храна на други разярени народи.

 

Обетованите земи следват една след друга, бедствията вървят след тях. “Падането на нощта”, ранна новела на великия американски научнофантастичен автор Айзък Азимов ми се струва метафора на дългата поредица от драми, които съставляват еврейската история: в могъща цивилизация останка от пророчество предвещава мистериозна катастрофа… тя настъпва, изненадващо… цивилизацията рухва… после бавно се възражда,  процъфтява… останка от пророчество предвещава мистериозна катастрофа… тя настъпва, изненадващо…

В действителност самото завръщане на еврейската обсесия в сърцето на Запада потвърждава хипотезата за заплашителна приемственост между миналото и настоящето.

 

Зомби протестантство и нацизъм, нулево протестантство и тръмпизъм.

Икономическата криза от 1929 г. беше добре известен и решаващ фактор за хитлеризацията на Германия. 6 милиона безработни избавиха германското общество от всякакъв идеологически повик. Премахването на безработицата от Хитлер за няколко месеца подпечата съдбата на либерализма.

 

Религиозният контекст на възхода на нацизма, също толкова важен, е по-малко познат: между 1870 и 1930 г. протестантската вяра изчезна в Германия, първо в работническия свят, след това в средните и висшите класи. Католическите области устояха. През 1932 и 1933 г. картата на нацисткия вот възпроизведе с възхитителна точност тази на лутеранството. Протестантството не вярваше в равенството между хората. Имаше избрани, посочени като такива от Вечния преди самото им раждане, и прокълнати. След като метафизичната протестантска вяра изчезна, остана истерията, породена от страха от празнотата на нейното неравностойно съдържание, като евреите, сляваните и много други бяха прокълнати. В САЩ протестантството от калвинистки произход се насочи към чернокожите. Калвинисткият народ, вторачил се в Библията, се отъждествяваше с евреите, което ограничи американския антисемитизъм през 30-те години на миналия век и предпази евреите. По точно… предпази до новата поява на евангелистката фиксация върху държавата Израел.

 

В католическа Франция (особено в Парижкия басейн и средиземноморското крайбрежие), упадъкът на вярата и практиката доведе след 1730 г. до превръщане на равенството на шансовете за достъп до рая (получено чрез кръщението, което отмива първородния грях) в равенство на гражданите и еманципация на евреите. Републиканската идея за универсален човек замени тази за универсалния католически християнин (katholikos означава универсален на гръцки). Съвсем различна програма от нацизма, но която представляваше много преди него първата масивна замяна на една религия с идеология. В революционна Франция, както и в нацистка Германия обаче, социалният и морален организационен потенциал на религията надживя вярата: индивидът оставаше член на своята нация, класа, носител на трудова етика и чувство за дълг спрямо членовете на групата. Способността за колективно действие беше силна, може би десетократно. Това наричам зомби стадий на религията. Нацизмът съответстваше на този зомби стадий, откъдето, за съжаление, произтичаше неговата икономическа и военна ефективност.

 

Откриваме протестантството в тръмпизма. Тогава откриваме неравенството, свързано с негрофобията. Вече не сме в зомби стадия на религията обаче, а в нейния нулев стадий. Общият морал е изчезнал. Социалната ефективност е изчезнала. Индивидът се лута, особено в тази Америка на абсолютната нуклеарна семейна структура, индивидуалистка и без точно определено правило за наследяване. Следователно трябва да очакваме нещо друго от тръмпистката идеология: всякога неравенство, но по-малко стабилност в делириума, брутални колебания, които, по същество, не произтичат от мозъка на един вулгарен и порочен президент, а от самото общество. Способността за колективно, икономическо и военно действие, за наше щастие, е силно намаляла.

 

Нека отбележим в случая с тръмпизма появата на псевдорелигиозни нихилистични форми, които включват неприлично ново тълкувание на Библията, като прослава на богатите. Определено по-слаб от нацизма в измерението на расизма, тръмпизмът отива по-далеч в икономическата безнравственост.

 

Нацизмът беше просто и ясно антихристиянски. Тръмпизмът твърди, че е религиозен, но по начина на сатанински култ, чрез обръщане на ценностите. Злото е добро, несправедливостта е справедливост. Хитлер беше само Фюрер, водач на германския народ към неговото мъченичество; Тръмп не е Сатана, но подозирам, че за сатанистките му фенове неговата червена шапка е тази на Антихриста.

 

В случая с льопенизма няма неравностойно протестантско наследство. Именно тук е истинската загадка на Националния сбор: ксенофобски, той е роден на католическа земя. Още по-лошо, първите райони на неговата сила, по средиземноморското крайбрежие и в Парижкия басейн, бяха тези на Революцията: равноправни на семейно ниво и дехристиянизирани от ХVIII век. Тогава? Неравноправен ли е Националният сбор? Равноправен? Загадка за нас, вероятно Националният сбор е загадка и за самия себе си. Неговото отхвърляне на другия е резултат от перверзен егалитаризъм, който изисква бърза асимилация на имигрантите, вместо да ги усеща като различни по същност. Преди всичко Националният сбор, силно определен от отхвърлянето на имигрантите и дори на техните деца, въпреки това постоянно припомня френската егалитарна традиция, защото неговите избиратели ненавиждат свръхбогатите, могъщите, накратко, нашите малоумни елити, а не само имигрантите. Ето защо съюзът на десниците се мъчи да успее във Франция. Под една или друга форма, съюзът на олигарсите и народа (белият) срещу чужденеца не представлява проблем нито в САЩ, нито във Великобритания, нито в Скандинавия, където консервативните народни сили и силите на класическата десница лесно се разбират. Във Франция коалицията на богатите и бедните срещу чужденеца пропада.

 

Нека не подценяваме обаче потенциалното насилие на  ксенофобията с универсалистка същност. Тя напълно може да се превърне в расизъм. Ако човек априори смята, че хората са едни и същи навсякъде и ако той се сблъска с хора, които са носители на различни обичаи, той може да заключи, че те не са хора.

Националният сбор е продукт на нулев католицизъм, така както Революцията беше продукт на зомби католицизъм. Ето защо той няма да роди никакъв колективен проект. Ще оставя подробното разглеждане на Националния сбор и неговата връзка с бъдещето за следващ текст, нито импресионистичен, нито експресионистичен, който ще посветя изцяло на вътрешната логика и динамиката на френския хаос.

 

Психиатрия на горните средни класи.

 

Сега стигам до една съществена разлика, която би трябвало да е очевидна за всички и да се припомня от политическите коментатори, които непрекъснато ни препращат към 30-те години на миналия век със своя речник. Разбирането на религиозното или пост-религиозното измерение на хитлеризма, тръмпизма или льопенизма, предполагаше исторически знания, които не можем да изискваме от политолозите от телевизионните предавания. В замяна на това, можем да изискваме от тях да умеят да ситуират социално идеологиите от миналото и настоящето, които неуморно свързват с термина крайна десница. Разликата между минало и настояще тук е много ясна.

 

Нацизмът и крайнодесните предвоенни движения намериха своя социален епицентър в средните класи и особено горните средни класи, застрашени от работническото, социалдемократическо или комунистическо движение. Тези средни класи бяха трескави, заети да затварят жените си и да преследват хомосексуалистите. Днес, за разлика от тях, т.нар. крайнодесни движения намират своя епицентър в народните среди, особено в един обеднял работнически свят, разтърсен или унищожен от икономическата глобализация, заплашен от имиграцията. Днешните средни класи, до голяма степен определени от висшето образование, са по-малко и дори слабо засегнати от “крайната десница”. Горните средните класи, които съчетават висше образование и високи доходи, са особено имунизирани.

 

Поради тази причина предпочитам да говоря за народен консерватизъм, вместо за крайна десница. Неговите корени в групата на доминираните обяснява защитния характер на народния консерватизъм. Неговият избирател не се мисли за завоевател на Европа или света, ако мисли собствения си живот като оцеляване.

Истинска интелектуална грешка би била да спрем дотук. Нека продължим напред, дори да обърнем проблема за връзката между идеология и класа. Сравнихме идеологиите от настоящето с тези от миналото, нека сравним сега класите от настоящето с тези от миналото.

 

Някои европейски средни класи от периода между двете световни войни изпаднаха в лудост. Работническият свят беше по-разумен. Но разумни ли са днешните средни класи, особено горните средни класи? Мирни ли са? Какви са мечтите им?

 

Те са луди. Изграждането на постнационална Европа е халюциногенен проект, знаейки многообразието на континента. Той доведе до експанзията на Европейския съюз, скалъпен и нестабилен, в бившето европейско пространство. ЕС вече е русофобски, войнолюбив, с агресивност, обновена от икономическото му поражение срещу Русия. ЕС се опитва да въвлече британския, френския, германския и толкова много други народи в истинска война. Но каква странна война би била, в която западните елити са прегърнали мечтата на Хитлер да унищожи Русия!

 

Следователно сравняването на социалните класи ни позволява голям интелектуален пробив. Европеизмът, и следователно макронизмът, попадат, чрез външната си агресивност, на страната на национализма, на страната на предвоенната крайна десница. Ако добавим незачитането на свободата на информация и на изразяване на народния вот, което става все по-масивно и систематично в пространството на ЕС, се доближаваме още повече до понятието за крайна десница. Основана като съюз на либерални демокрации, Европа мутира в крайнодясно пространство. Да, сравнението с 30-те години е полезно, дори необходимо.

 

В грандиозния европеистки проект откриваме психопатологично измерение, което вече се наблюдаваше в хитлеризма: параноята. Европейската параноя се фокусира върху Русия. Параноята на нацистите превърна еврейската заплаха в приоритет, без обаче да пренебрегва руския болшевизъм (наричан юдеоболшевизъм).

Следователно днес, както и вчера, можем да анализираме психопатологията на европейските управляващи класи. Странната поредица, започнала с избирането на Тръмп, с желанието на нестабилния президент да дискутира с Путин, ни позволи да проследим на живо излизането от реалността на нашите лидери. Нека обобщим нашия безумен процес. Той започна към 2014 г., преди, по време и след Майдана, държавния преврат, който разруши целостта на Украйна, преврат, управляван от разстояние от американските и германски стратези. Сега и продължението:

 

- 2014-2022 г.: Да провокираме Русия, която беше предупредила, че няма да толерира анексирането на Украйна от Европейския съюз и НАТО.

 

Готово. Путин нахлу в Украйна.

 

- 2022-2025 г.: Да заубим икономическата война, която ни донесе това.

 

Готово. Нашите общества са в колапс.

 

- 2022-2025 г.: Да загубим войната в тесен смисъл за наша сметка от режима в Киев.

 

Това е в процес.

 

Преминаването на европейските правителство в паралелна реалност започна през 2025 г.

- Да извлечем от нашето поражение идеята, че най-сетне можем да наложим волята си и да разположим наши войски в Украйна, за да анексираме това, което ще остане от нея, към ЕС. Но как да не си представяме Хитлер, затворен в бункера си през 1945 г., да дава заповеди на армии, които вече не съществуват.

 

В Европа днес си имаме работа с луди, или по-скоро с колективна лудост, което масово е обзела хората от господстващите социални среди. Само във Франция хиляди журналисти, политици, университетски преподаватели, шефове на компании, висши държавни служители участват в колективната халюцинация за Русия, която искала да завладее Европа (параноя). Никой индивид не може да бъде държан лично отговорен. Имаме работа с колективна психическа динамика.

 

Убеден съм, че упадъкът на индивида, роден от нулевото състояние на религията, обяснява раждането на тези пасажи от русофобски риби.

 

Както обясних в Les Luttes de classes en France au XXIème siècle (Класовите борби във Франция през ХХI век), изчезването на колективните вярвания - религиозни вярвания, а след това идеологически вярвания от зомби състоянието на религията - доведе до упадък на човешкия свръхаз. За разлика от активистите за освобождаване на аза, не определям свръхаза като само или дори предимно репресивен. Свръхазът, като идеал на аза, утвърждва в личността положителни морални и социални ценности. Понятията за чест, смелост, справедливост, честност намират своя произход и сила в свръхаза. Ако той отслабне, те отслабват. Ако той изчезне, те изчезват. Следователно човекът не е окончателно освободен от края на религията и идеологиите, а напротив - отслабен. Това са много образовани мъже и жени, морално и интелектуално ограничени от нулевото състояние на религията, които масово са носители на русофобска патология.

 

Нацистките антисемити са имали съвсем различна психическа структура. Смъртта на Бог, по думите на Ницше, със сигурност ги е тласнала към търсене на Фюрер, но те едва ли са имали дефицит на свръхаз и са останали способни на колективно действие. Трагичните постижения на германската армия по време на Втората световна война свидетелстват за това. Кой би посмял да си представи днес нашата горна средна класа, бягаща към смъртта, начело на своите народи, към Киев и Харков? Нашата война в Украйна е шега, продукт на еманципацията на аза, дъщеря на личностното развитие. Само украинци и руснаци ще умрат.

Освен ако…

 

Размяната на термоядрени удари могат да се осъществят без герои.

 

 

 

Автор: Еманюел Тод, emmanueltodd.substack.com ; Превод от френски: Галя Дачкова