До точката на необратимост остава малко време: коя страна от ЕС е заплашена от пряка инвазия на Русия и как могат да се развият събитията

Коментар на украинския военно-политически коментатор и блогър, известен като „Злий одесит“

На границата на Естония с Русия, в района на така наречения Саатски ботуш, са забелязани въоръжени хора без отличителни знаци. Поради това Департаментът на полицията и граничната охрана временно забрани преминаването през този район.
Появата на въоръжен отряд ясно показва, че Русия се насочва от въздушни хибридни провокации към сухопътни – и това е много тревожен сигнал.
Когато в Полша влетя група дронове-примамки „Гербер“, отбелязах, че това не е грешка в планирането на маршрута на полета или ефект от потискането на дроновете от украинската РЕБ. Това е целенасочена провокация, която е елемент от активната фаза на хибридната война на Русия срещу страните от ЕС.
Тази активна фаза ще обхваща не само провокации във въздушното пространство, но и сухопътни и морски. И от деня на нахлуването във въздушното пространство на Полша на група руски дронове, ние вече наблюдавахме многобройни инциденти в различни страни от ЕС – от всички горепосочени типове.
Въпросът е друг: какво следва след тези видове провокации? Какво следва след активната фаза на хибридната война? А след нея често следва фаза на пряко нахлуване. Въпросът е само коя от европейските страни може да се окаже под прицел.

Уязвимостта на Европа

Появата на „зелени човечета” на границата с Естония може да показва, че Русия не просто тества предела на допустимото по отношение на една от страните от ЕС и член на НАТО, но и че хибридните провокации и заплахи могат само да се засилят в близко бъдеще. Особено внимание привлича фактът, че военните без отличителни знаци не се криеха особено, а излязоха на видимо място и буквално позираха за видеозапис.
Фактически това беше демонстративна акция. Но какво може да последва след нея? Неведнъж ми задаваха въпроси относно това, че ако в Украйна руските войски не могат (както неведнъж съм твърдял) да провеждат мащабни общи военни настъпателни операции поради изчерпване на потенциала си, то как ще ги проведат срещу страните от НАТО?
И тук отговорът на този въпрос също ще бъде въпрос: коя от страните от Алианса днес е готова да отблъсне заплахите от страна на Русия на ниво пряко нахлуване?
Въпросът е, че в Украйна по време на пълномащабната инвазия се формира уникална позиционна форма на война, в рамките на която възникна понятието „kill-zone” – зона, в която се унищожава всичко, което се движи в посока към позициите на противника. Kill-zone може да бъде с дълбочина 5, 10, 15 и дори 20 км, и за да ги преодолее, противникът е принуден да загуби огромно количество личен състав.
Именно kill-zone принудиха руските войски в Украйна да преминат към бойни действия с използване изключително на пехотни компоненти, както и на леки транспортни средства (ЛТС) от типа Жигули, Нива, УАЗ, мотоциклети и електроскутери. Това позволи на руските окупационни войски да пестят дефицитната техника от типа на основните бойни танкове и бойни бронирани машини. И не просто да пестят, но и да натрупват, благодарение на намаляването на загубите в зоната на военните действия в Украйна.

А сега най-важното. В Украйна натрупаният потенциал на бронираната техника на руснаците несъмнено няма да бъде използван в толкова масов мащаб, както през 2022, 2023 и дори 2024 година.
Руското командване изработи за периода 2024-2025 г. своята стратегия в Украйна във формат на месни атаки, или с други думи, замествайки с човешки ресурси дефицитната техника. Но…
Но в Европа може да проработи и ще проработи класическата тактика на танковия юмрук, механизираната колона, артилерийския огнен вал, ударите с КАБ и ракетните удари, нападенията с камикадзе дронове и терорът чрез FPV дронове. Европа не е готова за това изобщо.
В нито една европейска страна няма такива линии на отбрана, каквито има в Украйна.
В нито една европейска страна няма такива защитни линии, каквито има в Украйна. В нито една европейска страна няма такива укрепления, каквито има в Украйна.
В нито една европейска страна няма такава „kill-zone”, каквато има в Украйна. Нито една европейска страна няма такъв боен опит, какъвто има Украйна.
А сега да си представим нахлуването на Русия в най-уязвимата от всички страни в Европа – в Естония.

Бойно поле – Естония?

За съжаление, Естония е най-уязвимата страна в ЕС, която с много по-голяма вероятност може да се окаже под удара на Русия, отколкото която и да е друга. Всичко това се дължи на площта на страната, нейното географско положение, както и на логистиката. Немаловажен фактор е и пропагандният подтекст, който Руската федерация ще използва, за да оправдае тази инвазия. И именно с това ще започнем.
Нарва – уязвимо място в Естония, на границата с Русия. Град, в който има доста висока концентрация на рускоговорящо население, което може да се превърне в „оправдание” за инвазия – хибридна или явна.
При хибриден сценарий – местната самоотбрана ще реши да се защити от „русофобската политика” на Талин и ще обяви някаква „Народна република Нарва”. Ролята на силовия елемент, както и в Украйна през 2014 г., ще бъде изпълнена от подразделения на „зелени човечета“ без отличителни знаци.
В случай на явна инвазия нарративът ще бъде същият – борба с русофобията, защита на рускоговорящото население, но ще бъдат използвани редовни войски на РФ.
Важно е да споменем неотдавнашното интервю на бившия канцлер на Германия Ангела Меркел, която фактически повтори реториката на Путин, че страните от НАТО са го принудили да нападне Украйна, обвинявайки Полша и балтийските страни в нежелание за компромис.
По същество това беше не само опит за легитимизиране на руските нарративи чрез марионетната фрау, но и оправдание за възможни бъдещи актове на агресия от страна на Русия. Вечно разтревожената и загрижена фрау Меркел продължава да подкрепя режима на Путин дори и след пенсионирането си.
В случай на сценарии за нахлуване в Естония на Русия ще бъде достатъчно да задейства ударна група до 100 хиляди личен състав и класически удари с танкови юмруци, механизирани колони и всички гореспоменати методи за провеждане на класическа общовойска настъпателна операция.

Най-важното и коварно в подобен план

Първите страни, които ще откликнат да помогнат на Естония, са Литва, Латвия и Полша. Именно техните сили и средства, много преди вземането на решения от НАТО, съгласно член 5, ще бъдат изпратени на помощ на съседа и ще срещнат съпротива по границата от източната граница до западното крайбрежие, където за по-малко от седмица може да се формира буферна зона на руските сили.
Но най-важното не е това, а фактът, че при концентрирането на значителни сили и средства от тези три страни на границата с Естония, Русия ще може да започне операция по пробиване на Сувалския коридор към Калининградска област, фактически изолирайки коалиционната група на територията на Литва и Латвия.
И ако някой каже, че такъв сценарий е малко вероятен, ще отбележа, че това не е така и Русия вече се подготвя за подобна операция. В момента тя не само натрупва техника, но и въведе целогодишна задължителна мобилизация, която през 2026 г. ще позволи да бъдат мобилизирани минимум 500 000 срочнослужещи.
През 2026 г. ще бъдат мобилизирани минимум 350 000 контрактни войници. Общо попълването на руската армия през следващата година може да достигне минимум 850 000 души.
На тази основа, разполагайки с „излишни” 100 или 200 000 човека, хиляди бронирани бойни машини и бронирани транспортни средства, артилерия и други компоненти… Какво ще прави руското командване с тях, щом не може да ги използва пълноценно в Украйна? Отговорът идва от само себе си.

Заключения

Появата на „зелени човечета” на границата с Естония наистина ме кара да бъда нащрек. Това е един от етапите, който бележи по-нататъшните действия на Русия не толкова срещу Украйна, колкото срещу Европа, която се опитваше да се абстрахира от войната в нашата страна, сякаш тя не я засяга. Не трябва да подценяваме Кремъл и неговата хищническа жажда за завладяване и доминиране. Реваншизмът и войната са всичко, което подхранва настоящия режим в Москва и следващите.
За съжаление, сценарият за военно нахлуване на руски войски в една от страните от ЕС сега е много по-реалистичен, отколкото в който и да е друг съвременен исторически период, а проблемът е, че нито една европейска страна не е готова да отблъсне руската агресия такава, каквато може да бъде.
Липсата на тези възможности у страните от НАТО и осъзнаването на своето превъзходство (макар и в някои моменти ситуативно) мотивира Кремъл да ускори деструктивния процес. Затова не изключвам, че точката на необратимост за война в една от страните от ЕС може да бъде именно 2026 година. А Естония, като най-уязвимата страна, е в зоната с най-големи рискове.

С малки съкращения