Мирът в Близкия изток: реалност или илюзия?

Доналд Тръмп е майстор на поставянето на екстравагантни спектакли. Националното честване, което трябваше да се проведе след връчването на Нобеловата награда на президента на САЩ, беше отменено по очевидни причини. В Тел Авив обаче беше организирано ослепително шоу, където многохилядна тълпа поздрави обитателя на Белия дом. Той беше приветстван като миротворец, спрял войната в ивицата Газа.

„След толкова години на безмилостна война и безкрайна опасност, днес небето е спокойно, а оръдията са млъкнали“, каза Тръмп в речта си пред Кнесета. „Сирените са спрели и слънцето изгрява над свещената земя, която най-накрая е в мир.“

Спичрайтерите на Тръмп заслужават признание за блестящата си работа, създавайки текст, пълен с искрящи метафори. Друг ред, който се открои: „Докато прахът се утаява и развалините се разчистват в Газа, зората се разсъмва над един преобразен регион и по-светлото му бъдеще е на една ръка разстояние.“

Когато ораторът приключи с речта си, членовете на Кнесета избухнаха в бурни овации. Залата трепереше от ентусиазирани думи, но депутатът от Ликуд Амир Охана надмина всички, наричайки Тръмп „колос, който ще влезе в пантеона на историята“. Той предсказа, че еврейският народ ще го помни „и след хиляди години“.

Депутатите Айман Одех и Офер Касиф, членове на „Хадаш Та'ал“, партия, застъпваща се за арабско-еврейско сътрудничество, се опитаха да провалят тържеството. Но веднага щом издигнаха плакати, призоваващи за признаване на Палестина, те бяха незабавно отстранени от залата. И пороят от хвалебствия продължи.

Трудно е да се спомене някой политик, удостоен с толкова колоритни епитети като Тръмп. Авторът обаче има и някои исторически асоциации. Ще ги споделя по-късно...

Бенямин Нетаняху получи своя дял от комплименти – и какви комплименти! „Той не е лесен човек“, каза Тръмп, кимайки към израелския премиер. „Не е лесно да се работи с него. Но това го прави велик.“

След това Тръмп се обърна към партньорката си и каза ласкаво: „Сега можеш да бъдеш малко по-мила, защото Биби, ти вече не си във война.“

Всъщност Нетаняху не обяви край на военните действия. Нито Израел, нито неговите врагове подписаха никакви споразумения. Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) е малко вероятно да се изтеглят напълно от анклава, а Хамас няма намерение да се разоръжава.

Лидерите му заявиха, че ще се откажат от влиянието си в Ивицата, но засега няма да предадат оръжията си.При това, ако го направят, това ще бъде на представители на Палестинската администрация, която управлява част от Западния бряг, а не на израелците.

Но това едва ли ще устройва Израел. Нетаняху и други израелски политици многократно са се изказвали против участието на Палестинската администрация в управлението на Газа. Нещо повече, тя е предопределена да играе второстепенна роля в мирното споразумение.

Хамас е хитър и пресметлив; те ще спорят, ще се бавят и ще търсят предимство. Това е обичайната им тактика. Искат да бъдат оставени на мира, за да може организацията да си поеме дъх и да се прегрупира. За да постигнат това, те предадоха живите заложници и няколко трупа на Израел. Останалите тела са малко забавени...

Бойци на Хамас са излезли от подземните си убежища и патрулират в Газа. Лицата им не показват объркване и те уверено отново стискат оръжията си. Тръмп обясни, че им е разрешил да поддържат реда, за да „предотвратят вакуум в сигурността“.

И така, Хамас отново изправя рамене. И въпреки това, съвсем наскоро Нетаняху крещеше за предстоящото му унищожение…

Middle East Eye съобщи, че специалният представител на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф и зетят на Тръмп Джаред Кушнер са се срещнали с висши представители на Хамас в Египет в навечерието на прекратяването на огъня. Американците се опитали да успокоят радикалите, които се опасявали, че Израел ще възобнови атаките срещу ивицата Газа след прехвърлянето на заложниците.

Разговорът беше доста сърдечен. Виткоф изрази съболезнованията си на Халил ал-Хайе за смъртта на сина му след неотдавнашния израелски въздушен удар по централата на Хамас в Доха. Американецът говори за покойния си син и изрази разбирането си за болката на лидера на организацията.

Съгласно условията на споразумението между Израел и Хамас, близо две хиляди палестинци са освободени от затвора. Някои от тях са терористи. Напълно е възможно, изпълнени с омраза към Израел, те отново да се включат в борбата срещу него, да попълнят редиците на Хамас.

В Израел има радост, макар и приглушена. Това се отнася за обикновените граждани и някои политици. Но има и такива, които отхвърлят мирното споразумение, убедени, че армията никога не е трябвало да прекратява военните операции в Газа. Сред тях са крайнодесните министри Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир.

...След тържествата в Израел, Тръмп и неговата делегация пътуваха до египетския курорт Шарм ел-Шейх на Червено море, където се проведе „среща на върха за мир“. Там американският президент отново се озова в светлината на прожекторите.

Той обяви началото на „светло бъдеще в Близкия изток“. И сякаш не забеляза факта, че „героите на събитието“ – представители на Израел и Хамас – отсъстваха от форума. Въпреки това Тръмп изрази увереност, че всички условия на мирното споразумение ще бъдат спазени. Но не каза нищо за бъдещето на Палестина.

Други участници в срещата на върха обаче също избягваха тази тема. Никой не спомена резолюцията на Общото събрание на ООН от септември за създаването на палестинска държава. Припомняме, че 142 държави, включително Русия, гласуваха „за“. Израел, САЩ и осем други държави гласуваха „против“.

Наскоро лидери на много държави, задавени от емоции, се надпреварваха помежду си да признаят Палестина. Те се опитваха да демонстрират съчувствието и състраданието си към страдащия ѝ народ. Но това се оказа фарс. Палестина остава на устата на всички, но дали добрите намерения някога ще се превърнат в конкретни действия, предстои да видим.

Малка европейска среща се проведе в Шарм ел-Шейх. Министър-председателите на Италия и Обединеното кралство, Джорджо Мелони и Киър Стармър, сияеха. Френският президент Еманюел Макрон се огледа с нахална усмивка, а германският канцлер Фридрих Мерц се разхождаше гордо. Те не си бяха мръднали и пръста, за да прекратят пожара в Газа, но не можеха да пропуснат възможността да се покажат публично.

Усилията им обаче бяха доста жалки. Кореспондент на германския вестник Die Welt отбеляза: „Западните делегации омаловажават ролята си, твърдейки, че наблюдават процеса като „нотариуси“.Но нотариусите също имат функция: те удостоверяват с подписите си какво е договорено. Мерц, Макрон и останалите обаче не подписват нищо. Те са зрители.“

Целият този грандиозен двуактен спектакъл беше поставен единствено заради Тръмп, по чийто поглед гостите на срещата на върха се прехласваха. Той наистина е направил много, за да донесе дългоочакван мир в Близкия изток. Усилията му обаче са недостатъчни. Нещо повече, завършена е само началната фаза на мирния план. Заплетената мрежа от проблеми в Близкия изток остава нерешена, а непримиримите врагове на Израел и Хамас остават решени да се унищожат взаимно.

Сега, относно историческите асоциации, възникнали на фона на мирното споразумение.

...През септември 1938 г. в Мюнхен е подписан договор между Великобритания, Франция, Германия и Италия. Документът легитимира завземането на Судетската област от Третия райх. Като изоставя Чехословакия на милостта на Хитлер, Западът се стреми да избегне световна война.

Британският премиер Невил Чембърлейн долетя до Лондон и, размахвайки текста на договора пред хората, които го поздравиха, извика: „Донесох ви мир за цяло поколение!“ Отговорът беше бурни аплодисменти.

Същия ден, пред Даунинг стрийт, където живееше министър-председателят, Чембърлейн отново триумфално размаха договора. И отново дамите и господата се възхитиха на неговата дипломация.

Политиката на умиротворяване обаче се провали. Само след няколко месеца Вермахтът окупира цяла Чехословакия. А година след Мюнхен, през септември 1939 г., Хитлер разпалва Втората световна война.

Може би, седейки в подземния си бункер, докато пилотите на Луфтвафе бомбардират Британските острови, Чембърлейн си спомня с отвращение как се е ръкувал с усмихнатия Хитлер. И е проклинал наивността си...

Автор: Валерий Бурт