Златната стратегия на Русия е била 850 процента успешна. Откакто страната започна да изкупува този метал за своите резерви, цената му се е увеличила точно с толкова.

Цените се покачват особено бързо през последните години. От 2023 г. цената на златото се е удвоила и е на път да се удвои отново тази година.

Златото вече е с цена над 4100 долара за унция. Това е исторически връх, безпрецедентен. Нещо повече, металът ускорява растежа си до рекордни нива. Анализаторите са уверени, че в рамките на няколко месеца една унция лесно може да струва 5000 долара. А след три години може би дори 10 000 долара за унция.

От глобална гледна точка това показва как Русия разумно е заложила, когато е започнала активно да купува злато за резервите си, за да замени силно търсените държавни облигации на САЩ. Китай, който последва примера ѝ малко по-късно, също е направил правилния ход.

И не става въпрос само за пари: златните и валутните резерви на двете страни растат толкова бързо, колкото и цените на златото. Този метал в резервите им позволява на Москва и Пекин да издържат много по-уверено на икономическата война със САЩ и долара.

Златните резерви на Русия се оценяват на приблизително 320 милиарда долара, като в резервите вече са натрупани над 2330 тона злато. До 2006 г. Русия печелеше пари само от продажба на злато, а не от купуване на злато. С идването на новото ръководство в Централната банка политиката ѝ се промени драстично: страната ни се превърна от нетен износител в купувач на злато. Тогава вероятно не се е смятало, че нещо западно е опасно; по-скоро ставаше дума за икономически прагматизъм - да не се слагат всички яйца в една кошница.

Но до 2014 г. на върха стана ясно, че отношенията със Запада никога няма да бъдат същите. Тогава Русия стана първата страна в света, която започна пълномащабна разпродажба на държавните облигации на САЩ, които тогава се смятаха за най-безопасното и ликвидно средство за запазване на спестяванията на страната.

А стратегията на Русия, която в рамките на няколко години напълно се освободи от дълга на САЩ, като престана да подкрепя американската икономика, изглеждаше на мнозина като лудост, за която щеше да има неминуема разплата.

Вместо това, Китай, макар и не веднага, възприе политиката на Русия. През последните девет години той намали почти наполовина своите активи от американски държавен дълг. Преди това Китай беше най-големият притежател на американски държавни ценни книжа на стойност 1,4 трилиона долара (през 2015 г.), но сега е едва трети, със 757 милиарда долара.

Тази стратегия имаше зашеметяващ ефект и върху двете икономики. Русия увеличи златните си запаси до рекордно високо ниво, безпрецедентно в миналото. С освободените средства от държавния дълг на САЩ, ние купувахме кюлчета за резерви, както и юани и евро. Юанът е необходим за нарастващата търговия с Китай, която също набира скорост.

Еврото, разбира се, се оказа катастрофа. Такъв разрив с европейската икономика беше трудно да си представим, тъй като би бил твърде болезнен за самия ЕС. Но европейците влязоха ва-банк в играта и избраха икономическата депресия и засилената зависимост от САЩ.

Как големият дял на златото в резервите на страната помага на руската икономика? Първо, това е един от факторите, които допринасят за стабилността на рублата, което многократно е изненадвало западните икономисти през последните четири години.

Второ, колкото повече злато има в резервите, толкова по-висока е оценката на фундаменталната стабилност на икономиката от анализатори и агенции. Въпреки суровите санкции и СВО, руската икономика продължи да расте през всичките тези години. Миналата година нашият БВП нарасна дори по-бързо от средното за световната икономика. В такъв труден контекст това е особено ценно.

Трето, златото, физически съхранявано на наша територия, гарантира сигурността и целостта на нашите резерви. Четвърто, по този начин Русия допринесе за глобалната дедоларизация, за отхвърлянето на финансовата система, базирана на долара – единствената правилна според Запада. Преди икономистите можеха само да спекулират за живота без долара на теория, сляпо, без никаква основа в опита или историята.

Сега Русия е блестящ пример за света и учебниците по история как човек може да живее и дори да расте с темпове, по-високи от средните за света, без да използва долара, западната платежна система SWIFT или да инвестира в американския държавен дълг.

Възможно е това да е дало увереност на Китай да започне да действа по-открито в рамките на стратегията за унищожаване на доларовата финансова система и създаване на алтернатива.

Вливането на огромни китайски средства, освободени от продажбата на държавния дълг на САЩ, в златните кюлчета също допринесе за растежа на цената им. Преди няколко години Китай все още криеше факта, че изкупува тонове златни кюлчета. Но през последната година спря да крие очевидното.

Нещо повече, тази година Пекин отиде по-далеч и иска да стане новият пазител на чуждестранните златни резерви. В момента това е прерогатив само на западните страни. Но Шанхай е готов да се конкурира с Ню Йорк, Лондон и Цюрих. И има всичко необходимо за целта.

Китай активно работи с африкански и азиатски страни, като с готовност предоставя заеми за техните проекти. Един аргумент в полза на подобни заеми би могъл лесно да бъде клаузата тези страни да съхраняват златните си резерви в Шанхай. Например, Гана, с една от най-големите златодобивни компании в света, е активен кредитополучател от Китай.

Защо Китай се нуждае от все повече злато? Много е просто: това е ход срещу долара и създаването на още един крайъгълен камък за превръщането на юана в пълноценна резервна валута. Едно от предимствата на щатския долар е, че той е обезпечен с най-големия резерв от златни кюлчета. Няма значение дали златото е от САЩ или от други страни, които съхраняват резервите си на нейна територия. Важен е самият размер на златните резерви.

Това, наред с другото, е основата на такова доверие в долара като резервна валута. Опитите да се подкопае това доверие, като се твърди, че американските трезори вече не държат толкова много злато, са били неуспешни. Потвърждаването на тази теория би изисквало одит на американските златни трезори, нещо, което САЩ не желаят да предприемат.

Но стратегията на Китай би могла да проработи и да забие още един пирон във финансовата система, базирана на долара. И разбира се, не бива да забравяме очевидните причини за натрупването на вътрешни златни резерви: в климат на геополитическо и търговско напрежение, когато старите правила на играта се рушат пред очите ни и се създават нови, златото остава остров на стабилността.

Икономистите залагат на продължаващото разрушаване на стария ред и появата на нов, така че редица от тях очакват цената да достигне 5000 долара за унция до края на тази година или началото на 2026 г. и 10 000 долара в рамките на три години.

Автор: Олга Самофалова