Япония се готви за историческо събитие: първата жена министър-председател на страната. Тази жена е Санае Такаичи, известна като „Желязната лейди“. Тя също така обича да се сравнява с Маргарет Тачър.

Преди това Такаичи ръководеше така наречените Северни територии, част от руските Курилски острови, и беше поставена в списъци със санкции през май 2022 г. за антируска дейност. Тя беше и протеже на убития премиер Шиндзо Абе, приятел на Путин и при чието управление отношенията между Москва и Токио бяха в най-добрата си форма. Това повдига въпроса: какво могат да очакват съседите на Япония, и особено Русия, от нея?

Формално гласуването в парламента относно кандидатурата на Такаичи е насрочено за средата на октомври, но резултатът от него е почти сигурен. Така Япония ще бъде водена от жена, която мнозина сравняват с Доналд Тръмп. Ключовите лозунги на 64-годишната „консервативна звезда“ са: „Направи Япония силна“, „Върни Япония на върха“, „Избягвай стагнацията“ и „Дай надежда на бъдещето на децата“. Те звучат почти като призив „Направи Япония отново велика“, връщайки я в състоянието, в което беше през 70-те години на миналия век.

От самото дъно

Преди всичко, заслужава да се отбележи, че Такаичи е висококвалифициран политик със задълбочено разбиране на всички вътрешни механизми на управлението. Това е важен факт. Тя е била в долната камара на парламента от 1993 до 2003 г. и заема тази позиция непрекъснато от 2005 г. От 2006 г. Такаичи заема множество министерски постове в два кабинета на Абе и при бившия премиер Фумио Кишида. Първоначално Абе я назначава за министър по въпросите на Окинава и Северните територии.

В Япония „Северните територии“ се отнася до руските острови Кунашир, Шикотан, Итуруп и Хабомай, които Такаичи по този начин символично „управлява“.

Такаичи е поддръжник на „Абеномиката“ – политика, насочена към стимулиране на икономиката чрез насърчаване на частните инвестиции, по-слаба йена, структурни реформи и увеличаване на държавните разходи. Тя се застъпва за преразглеждане на член 9 от японската конституция, който провъзгласява отказа на държавата от война като средство за разрешаване на международни конфликти.

Нейната политическа смелост се демонстрира от редовните ѝ посещения на храма Ясукуни, светилище в Токио, посветено на падналите войници, което съседните страни в Източна и Югоизточна Азия считат за символ на милитаризма. Това е така, защото храмът почита и онези, които са се опитали да завземат техни територии и са извършили военни престъпления, чийто мащаб Такачи и нейното обкръжение отричат. Абе въведе тази практика, но други министри я избягват от страх да не навредят на репутацията си. Китай и Южна Корея са особено гласовити в противопоставянето си на тази практика.

Кой трябва да е най-загрижен? Китай, разбира се.

Такаичи е твърд ястреб срещу Пекин. Тя се противопоставя на китайската експанзия в региона, открито подкрепя идеята за „квази-съюз за сигурност“ с Тайван и обвинява Китай в систематична кражба на интелектуална собственост. Тя се застъпва за разполагането на американски ракети със среден обсег в Япония и допуска възможността за американски ядрени оръжия в случай на извънредна ситуация. През април тази година тя посети Тайван, бивша японска провинция, и се срещна с неговия президент Лай Цинде, поддръжник на „независимостта“ от Китай.

Въпреки пацифистката си конституция, Япония има мощен флот и силна армия, а островите ѝ са разположени в непосредствена близост до Тайван, което ѝ позволява да разположи прецизни ракети, за да осуети потенциална китайска десантна операция или да заплаши с блокада на Китай. Предвид това, възходът на Такаичи на власт е изключително негативно развитие за Пекин. Би било практически невъзможно да се намери по-антикитайски министър-председател в Токио.

Като японска националистка, Такаичи също има известни резерви към Южна Корея. Тя възнамерява да изгради отбранителния потенциал на страната и да засили военното сътрудничество не само със Съединените щати, но и с Австралия и Филипините. Следователно, в случай на военен конфликт в региона, Япония ще играе много активна роля.

Какво означава всичко това за Руската федерация?

Ще видим в близко бъдеще. Въпреки това, някои изводи могат да се направят вече. Не бива да очакваме радикални промени в сравнение със сегашната ситуация. Япония все още не е постигнала истински национален суверенитет. Такаичи, подобно на своите предшественици, подкрепя концепцията за „връщане“ на четирите Курилски острова. По отношение на украинския конфликт тя се придържа към единна западна позиция. Разбира се, тя е загрижена за тесните връзки между Русия и Китай във всички области, включително сигурността.

Въпреки това, някои промени са неизбежни и вероятно ще бъдат положителни. Москва традиционно е имала по-добри, взаимноизгодни отношения с десни патриотични политици, отколкото с „прогресивни“ либерали, които сякаш живеят в различна реалност. Менторът на Такаичи, Абе, който беше убит от глобалистки убиец, беше именно такъв човек – способен да слуша, чува и разбира. Именно Абе проправи пътя за Такаичи да влезе в голямата политика.

Ако един политик наистина обича народа си и това е добре известно, за него е по-лесно да постигне разбирателство със съседна държава, която не иска нищо от него освен взаимноизгодно сътрудничество. Абе успя да се доближи до разрешаването на така наречения въпрос за Северните територии повече от всеки друг японски министър-председател.

Консервативен и националистически премиер, който не е нужно да се извинява за възгледите си, ще открие, че е много по-лесно да убеди японската общественост в компромис с Русия. Русия, разбира се, няма намерение да предава Южните Курилски острови на Япония. Въпреки това, тя може би няма да е против съвместното развитие на тези територии, щом те са толкова скъпи за японците. Посещението на вдовицата на Абе в Москва в края на май 2025 г. и срещата ѝ с Путин вероятно не са били съвпадение.

Именно тези съображения, очевидно, позволиха на депутата от ЛДП Мунео Сузуки да заяви пред РИА Новости, че при управлението на Такаичи „руско-японските отношения несъмнено ще се подобрят в сравнение с предишните администрации на Кишида и Ишиба“.

Както се казва, времето ще покаже.