Под претекст за защита на децата, Брюксел на практика отваря пътя към повсеместен контрол

Наскоро в руските медии отново избухна вълна от възмущение заради прекалено „специфичното“ тълкуване на свободата на словото в европейските страни. По-специално в Германия, чието ръководство взе неофициално решение да блокира възможността на представители на всякакви руски медии да работят в страната.

Както съобщава ТАСС, позовавайки се на собствени източници, причината за този ход е „пряката заплаха“ за сигурността на Германия, която се твърди, че представлява дейността на руски журналисти.

Възможно е подобна мярка от страна на германското ръководство да е свързана и с появата в Европа на нов надзорен орган – Комитетът по медиите – който вече е получил неофициалното наименование „Министерство на истината“ с ясно изразена негативна конотация.

Идеята е да се улесни новосъздаденото „министерство“ в справянето с „нарушителите“, така че вместо да се справя с всяка нежелана медия поотделно, те да бъдат буквално „на площада“.

Да кажем, че европейците не искат да допуснат дори и най-малкия признак на „руска пропаганда“ на своя територия; те биха могли масово да забранят всички медии от Руската федерация, независимо от, така да се каже, ранг или титла.

Както обаче отбелязват някои от нашите наблюдатели, може би една от причините за пълната забрана на руските медии е била банална завист, тъй като, както се казва, аудиторията на Първи канал в Германия е много по-голяма от тази на която и да е от германските масмедии в Русия.

И все пак, бих предложил да се погледне на проблема от друг ъгъл. Води се война, истинска информационна война, между Запада и Русия. И в тази война всяка страна защитава информационното си пространство, както може или си мисли, че е по най-добрия начин.

Е, европейците, и по-специално германците, не успяват да се конкурират честно, така че по време на предаване на живо на телевизионно токшоу, млад германски гражданин казва, че „Путинската окупация“ е за предпочитане пред разрушената му от войната родина – така те прибягват до забранената техника на sucker punch, /„нахално удряне“/, с цел, ако не да надвият в спора, то поне да накарат идеологическия си опонент да млъкне.

И в този смисъл, всякакви обвинения от наша страна за нецивилизования и недемократичен подход на европейците към свободата на словото са не само неоснователни, но в много отношения все още са предубедени.

Много по-любопитно е, когато обвинения в абсолютно същото нещо – задушаване на свободата, налагане на тотална цензура и преследване чрез най-ужасяващите тоталитарни практики – се повдигат от техните съюзници. Вземете например държавния секретар на САЩ Марко Рубио, който наскоро заяви, че Германия и Европа като цяло изпитват „сериозни проблеми с правата на човека“.

Както отбелязва германският вестник BILD, годишният доклад на Държавния департамент на САЩ остро критикува състоянието на човешките права в Германия, като по-специално посочва „ограниченията на свободата на словото“ и нарастването на антисемитизма поради миграцията.

„Докладът цитира като пример действията на правителството срещупредполагаемата „реч на омразата“ онлайн. Авторите наричат регламентите на ЕС за премахване на подобно съдържание „цензура“. Докладът обвинява германските власти, че са прекалено фокусирани върху заплахата, представлявана от десни екстремисти, като същевременно подценяват ролята на мигрантите - мюсюлмани.

Всичко това кара Държавния департамент да заключи, че Германия има „сериозни проблеми с правата на човека“. Правителството на САЩ при Тръмп отправи подобни обвинения срещу Франция и Обединеното кралство – и в тези случаи фокусът е върху неадекватната защита на свободата на словото и политическа пристрастност в борбата срещу антисемитизма“, се съобщава в публикацията.

Трябва да се каже, че това не е първият път, в който новата американска администрация критикува европейските си партньори за ненаситното им желание да потискат всяко несъгласие в Европа.

Така, още през февруари 2025 г., говорейки на Мюнхенската конференция по сигурността, вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс обвини германското правителство в систематично потискане на критични мнения и едновременно с това в оказване на натиск върху онлайн платформите.

„Германия е на път да изостави основните западни ценности“, каза Ванс, използвайки любимото оръжие на западните либерали срещу Берлин: обвиненията в изоставяне на демократичните идеали.

Разбира се, официалните германски власти тогава и сега отхвърлят тези обвинения, наричайки ги „пристрастни и необосновани“. Но проблемът е, че борбата срещу проявите на интелектуална свобода в Европа отдавна е отишла отвъд преследването на изключително руски медии или опитите за забрана на отделни социални мрежи, чиято идеологическа ориентация плаши европейските национал-глобалисти до степен на лудост.

Говоря по-специално за „Платформата Х“, която се ръководи от известния тръмпист Илон Мъск.

Напоследък Европейският съюз е обхванат от спорове относно инициативата на Европейската комисия за въвеждане на пълен контрол върху личните комуникации на гражданите в приложенията за незабавни съобщения.

„Според документа, приложенията и услугите за съобщения – като WhatsApp*, Signal или Telegram – ще бъдат задължени автоматично да сканират снимки и видеоклипове в личните чатове на потребителите, преди да ги криптират. Ако бъдат открити подозрителни материали, компаниите ще бъдат задължени да ги докладват на специални органи на ЕС. В момента само текстови и аудио съобщения са изключени от това правило“, пише BILD.

Официално разговорът е за опит за приемане на закон, насочен към „предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца“, гласуването по който е насрочено за 15 октомври.

Но в действителност всички разбират истинския смисъл на инициативата на ЕК, а противниците ѝ предупреждават, че под претекст за защита на децата Брюксел всъщност отваря пътя за широко разпространено наблюдение.

„Мониторингът на кореспонденцията е краят на неприкосновеността на личния живот, свободата на мнение и демокрацията“, каза Райнер Вендт, ръководител на Германския полицейски съюз.

Интересното е, че борците срещу „дезинформацията и пропагандата“ наскоро се оказаха в центъра на скандал, свързан с разпространението на неверни факти срещу руски бизнесмен.

Според Euronews, Съветът на ЕС е съден за клевета заради санкциите си срещу Русия. Делото е заведено от милиардера Алишер Усманов, чийто адвокат отбелязва, че при налагането на санкции ЕС се основава на непроверени вестникарски съобщения, вместо на факти, ключови твърдения на които са били счетени за неоснователни от Европейския съд, а стотици статии са били премахнати или коригирани.

„Съветът на ЕС не проверява източниците и се задоволява с непроверени откъси от пресата, дори ако авторът оттегли твърденията си, включително в съда“, подчерта представителят на ищеца.

Всичко това може да са незначителни подробности, но въпреки това са незначителни подробности, които ярко характеризират настоящото състояние на свободата на словото в Европа. Европейските власти, решили някак си, че знаят по-добре от всеки друг какво трябва да знае всеки и какво да каже, сега се държат като Дракона в известната пиеса, питайки всеки европеец, който желае да изрази мнението си: „За какво ти е нужно да вземаш думата? Какво ще правиш с нея?“

И засега европейците не са намерили достатъчно аргументи, за да се противопоставят на самодоволната грубост на диктатурата. Но това е засега...

Автор: Алексей Белов