""Русский мир" е ерес, а американският експеримент – блестящ успех.“ С това послание Вселенският патриарх Вартоломей се обърна на 19 септември 2025 г. към Съвета за международни отношения в Ню Йорк и постави едновременно морална, църковна и политическа рамка на войната в Европа и ролята на САЩ в модерната демокрация, предава orthodoxtimes.com.
Той обвини Московската патриаршия, че е дала „гръмкото си одобрение“ за инвазията в Украйна и убийството на събратя православни християни, и припомни решението от 2019 г. за Томос на автокефалия: „Украинците обаче вече не са подвластни на църква, която се е компрометирала — те имат свободата на съвестта, към която се стремяха.“
На този фон Вартоломей описа американския държавен проект като историческа новост, която промени света: Декларацията за независимост и Конституцията създават нова форма на самоуправление със система от взаимни възпирания (checks and balances), родена от юдео-християнското съзнание за падналата човешка природа и нуждата властта да бъде ограничавана.
„Американският експеримент се оказа блестящ успех“, подчерта той, защото гарантира свободата на словото, религията, печата и събранията – устои, които не бива да бъдат ерозирани от националистически доктрини и църковен конформизъм към политическата власт. Отказът от филетизма – осъден още през 1872 г. – и защитата на свободата на съвестта според Вселенския патриарх са не просто църковни принципи, а условие за обществен мир и политическа устойчивост. Речта му прозвуча като категоричен избор между идеологемата на имперското минало и правото на народите да изповядват вярата си без принуда – и като признание, че демократичните механизми на Америка остават ориентир в епоха на нови авторитарни изкушения.
Публикуваме цялата реч на патрирах Вартоломей:
Президент Фроман,
Уважаеми офицери, директори и членове на Съвета за международни отношения,
Ваше Високопреосвещенство архиепископ Елпидофор на Америка,
Високопреосвещенни митрополити и преосвещени епископи,
Драги приятели,
Съветът за международни отношения, този ценен и значим център на мисъл и диалог в днешния свят, е прекрасно място да споделим нашите възгледи по глобални въпроси, и сме благодарни за тази възможност.
Съветът за международни отношения и Вселенската патриаршия на Православната църква са по своята същност различни организации. Вие сте изцяло светска институция, а ние – изцяло не такава. Но имаме няколко общи черти – например:
И двете сме доказали своята дълговечност: вашата институция съществува повече от 100 години в Новия свят, а нашата – вече 1700 години в Стария свят;
И двете имаме седалища в световни градове, които са културни кръстопътища: Ню Йорк говори на 800 езика и обединява 5 района – Истанбул говори на 80 езика и свързва два континента; и накрая, и най-важното –
И двете сме недържавни субекти с глобална – бихте могли да кажете „икуменическа“ – перспектива.
Организацията на обединените нации отбелязва тази година своята 80-а годишнина. В тези септемврийски дни, когато ООН събира политическите лидери на нашата планета, ние чувстваме особена отговорност да внесем религиозна перспектива в глобалния разговор.
Днес ще предложим тази перспектива по три теми:
- Американския експеримент, неговите юдео-християнски влияния и значението му за целия свят;
- Силите, които ни разделят на всички нива – от личното до международното;
- И нашите мисли за пътя към изцеляване на тези разделения.
На следващия 4 юли американците ще честват 250-годишнината от Декларацията за независимост. А само преди два дни отбелязахме 238 години от Конституцията на САЩ.
Справедливо е да се каже, че тези два документа и Хартата за правата промениха не само 13-те британски колонии на този континент – те промениха света. Те създадоха нова форма на самоуправление с вградени предпазни механизми срещу недостатъците, довели до провала на предишни експерименти в Западната цивилизация – от гръцката демокрация и римската република в древността до италианските градове-държави, Нидерландската република и швейцарските кантони в Средновековието и ранното ново време.
Какви бяха тези нови предпазни механизми? Това бе многопластова система от взаимни възпирания:
За правителството: разделение на властта между три клона, всеки с уникални и значителни правомощия и способността да възпира останалите два;
А за управляваните: свобода на словото, религията, печата, събранията и правото на петиции, наред с други.
Защо основателите създадоха тази сложна система, толкова наситена с взаимни възпирания? Защото те – всеки един от тях, особено водещите фигури като Адамс, Мадисън, Джеферсън и Вашингтон – бяха ученици и участници в юдео-християнската традиция и нейното учение. А едно от първите учения на тази традиция е, че човешките същества са едновременно паднали и подвластни на грешки – това е разказът за Адам и Ева.
Независимо как възприемаме повествованието от Битие, можем да признаем два ключови урока:
Първо, че хората са надарени от своя Творец със свободна воля.
И второ, че тази свободна воля ни позволява да избираме между добро и зло.
Иначе как Адам и Ева биха могли да се противопоставят на Божията воля?
Иначе как Каин би могъл да убие Авел?
Тези дела бяха извършени от човешка воля – свободната воля, с която сме надарени от нашия Създател. Със свободната воля можем да извършваме най-великите дела на себеотрицание, доброта, любов и дори обòжение. Но можем също да вършим и най-лошите дела на себелюбие и омраза, както и най-ужасните злини, които могат да се представят – като лагерите на смъртта при тъй нареченото „Окончателно решение“. От падението на Адам и Ева насетне ние оставаме несъвършени създания.
И тук се връщаме към бащите-основатели, които – както отбелязахме – бяха дълбоко потопени в юдео-християнската традиция и болезнено наясно с нашата паднала и грешна природа. Това разбиране ги доведе до създаването на система от взаимни възпирания – като предпазна мярка, макар и не гаранция, срещу несъвършенствата на нашата природа.
Основателите знаеха, че независимо колко блестящ, смел или вдъхновяващ може да бъде един политически, религиозен или обществен лидер, или която и да е група – всички те са паднали, както и останалите от нас.
Американският експеримент се оказа блестящ успех. Той показа на света, че общество, което признава факта на нашата паднала природа и изгражда силна система от взаимни възпирания около него, има най-голям шанс за успех.
За съжаление, през последните десетилетия сме свидетели на глобална тенденция на отдалечаване от мъдростта на американските основатели и на движение към харизматично, авторитарно лидерство, съпроводено с премахването, избягването или изопачаването на взаимните възпирания – не само в управлението, но и в бизнеса, академичните среди и други сфери на обществото.
Нека бъдем ясни: не говорим тук за която и да е конкретна личност или правителство, а за система на управление, която има почти непрекъсната история на катастрофи. И по очевидна причина: понеже сме по природа несъвършени, е грешка да бъде дадена абсолютна власт на който и да е човек.
Без взаимни възпирания, рано или късно начинанието ще завърши с бедствие. В познатите думи на лорд Актън: „Властта има склонност да развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно.“
И така, стигаме до втората тема: силите, които ни разделят на всички нива – от личното до международното.
По време на Просвещението образованите западноевропейци смятали, че са се избавили от един вид племенност, като отхвърлили религиозността на Средновековието и ранната модерна епоха, белязана от опустошителни религиозни войни. Но те заменили религията с национализма, който се превърнал в основен градивен елемент на модерното общество.
Но национализмът има две форми. Благотворната форма е просто идея, съвкупност от ценности, които могат да обединят различни групи хора в даден географски район под общо знаме.
Злокобната форма на национализъм обаче поставя едно племе над всички останали и ни разделя. Тя е може би най-разрушителната сила в човешката история, отнела живота на повече от 75 милиона души само между 1914 и 1945 г. – и продължава да коства милиони животи и днес.
Любопитен елемент на повечето национализми е начинът, по който те съчетават далечни спомени с нови идеи. Процесът включва избирателна памет; и за съжаление в случая с православните страни национализмът понякога е отдавал предпочитание на етническата слава от миналото пред съвкупното величие на православната цивилизация. Ние съжаляваме за този дисбаланс.
През 1872 г. Всеправославният събор в Константинопол осъди всякакви опити за организиране на Църквата на етнически или расов принцип, а не на териториален, заявявайки: „Отхвърляме, порицаваме и осъждаме филетизма, тоест расовата дискриминация, етническите вражди, омразата и разделенията в Църквата Христова…“
Но това еретическо поведение продължава да живее. Акцентът върху националното или етническото наследство е довел до разпокъсване на нашето икуменическо семейство, както се вижда най-ярко и жестоко днес в Русия и Украйна. Тази незаконна война вече се оценява на повече от един милион жертви – огромна и напълно ненужна трагедия.
Трагедията има и духовно измерение: Православната църква на Русия даде своето гръмко одобрение за нахлуването в Украйна и за убийството на събратя православни християни от режима на Путин. Тя направи това в служба на остарялата и нелепа имперска доктрина Русский мир, която набира сили след разпадането на Съветския съюз. Всъщност, ако се наложат контурите на днешната Московска патриаршия върху силуета на бившата съветска империя, бързо ще се види почти пълното съвпадение между двете.
Ето защо нашата Вселенска патриаршия изпълни надеждата на украинския народ да имат своя самоуправляваща се, автокефална църква през 2019 г. Украинците копнееха за свобода на съвестта през повече от седем десетилетия на потисничество под съветската руска система, която през 1917 г. възстанови Московската патриаршия, за да я използва за свои цели. След като Сталин почти унищожи всяка следа от православно християнство в СССР, той бе принуден да я възроди през 1943 г., за да се противопостави на нацистките нашественици. За съжаление, макар комунизмът да падна, Руската църква и до днес продължава да бъде инструмент на държавата.
Украинците обаче вече не са подвластни на църква, която се е компрометирала – те имат свободата на съвестта, към която се стремяха.
Ние също следим събитията в кървавия конфликт между Израел и терористите от „Хамас“ и „Хизбула“.
Ирония на историята е, че ивицата Газа и Западният бряг са били управлявани от Източната Римска империя в продължение на столетия, като през този период християните са били мнозинство, докато мюсюлманското завоевание от VII век не променило това. Днес християните са малцинство – около 20 000 на Западния бряг и по-малко от 1000 в Газа.
Ние бяхме ужасени от жестоките събития на 7 октомври 2023 г. в Израел и продължаваме да сме ужасени от продължаващите човешки жертви в Газа. На Западния бряг ние оплакваме нападението на 7 юли тази година от страна на израелски заселници срещу палестинското християнско село Тайбе – мястото, където Иисус се оттегли преди Своята Страст (Йоан 11:54) и последното селище на Западния бряг, населено изцяло с християни.
Ние гледаме към Съединените щати, Израел, арабските държави, Европейския съюз и Организацията на обединените нации да намерят път към мир и благоденствие за тези две територии – за доброто на християните, юдеите и палестинците – и ще подкрепим всяко усилие в тази посока.
Но не само народите са един срещу друг. Твърде много от нас днес откриваме себе си, нашите семейства, нашите работни места и нашите общности дълбоко разделени –
поради политиката…
поради акцента върху различията в идентичността – било по раса, религия, пол, етнос или способности…
поради крещящите неравенства в богатството и възможностите…
и поради алгоритмите на социалните мрежи, които ни поднасят непрестанно съдържание от съмишленици и задълбочават пропастта ни с онези, които мислят различно.
Това е и нашата трета тема – какво можем да направим като личности, за да изцелим тези разделения.
Ние сме тук, за да дадем религиозна перспектива върху глобалните въпроси, така че няма да ви изненада, че се обръщаме към вярата за отговори. Това, което може би ще ви изненада, е степента, в която американските лидери са разглеждали вярата като основа на демокрацията и са се обръщали към нея за решения.
Нека започнем с въпрос:
Кои наднационални институции съществуват, които могат да обединят огромен брой хора независимо от политическа принадлежност, раса, пол, етнос, социална класа, възраст или образование? Само религиозните институции са способни на тази задача.
И тук, скъпи приятели, се крие част от предизвикателството: в Америка религиозните общности намаляват през последните десетилетия. Почти 70 процента от американците след войната са били членове на църква или синагога, но броят им рязко спадна след 2000 г. – според едно проучване на „Галъп“ от 2020 г. членството е било едва 47 процента.
В своето Прощално слово, публикувано във Филаделфия преди 229 години, Джордж Вашингтон не пести думи относно вярата като основа на доброто управление:
„От всички нагласи и навици, които водят към политическо благополучие, религията и моралът са незаменими опори… [те са] най-твърдите подпори на дълга на хората и гражданите.“
И това далеч не е изолирана мисъл на един президент. Това убеждение остава постоянно още от основаването на държавата. Да вземем например думите на президента Айзенхауър към завършващите Морската академия през 1958 г.:
„Основополагащи за нашата демократична цивилизация са принципите и убежденията, които ни свързват като нация. Сред тях са личната свобода, човешките права и достойнството на човека. Всички те имат своите корени в дълбоко изповядана религиозна вяра – във вяра в Бога.“
Тези лидери разбираха, че без вяра – без убеждение в ценности, които са трансцендентни… които ни вдъхновяват с надежда… които ни учат да се обичаме един друг… които разбират нашата паднала природа и прощават нашите прегрешения и предлагат път към изпълнение – без вяра нямаме котва. Ние сме откъснати. Ставаме подвластни на нихилизъм, който не е толкова вяра в нищото, колкото хаотично освобождаване, при което ставаме способни на всичко.
А днес, с интернет и особено със социалните мрежи, разполагаме с бездънна яма от „всякакви неща“, в които да вярваме: разпространение на конспиративни теории и имитации… модни течения в самоусъвършенстването, които се сменят почти всяка седмица… порнография… екстремистки секти и култове… схеми за бързо забогатяване… култ към богатството… култ към знаменитостите… злоупотреба с наркотици и алкохол… радикална политика като заместител на религията… и още.
Особено социалните мрежи се оказаха шокиращо ефективен инструмент за разделение –
чрез алгоритми, които подсилват нашите предразсъдъци, вместо да насърчават критичното мислене, което би могло да ги постави под въпрос;
чрез изграждане на изключително доходоносни приложения, позволяващи ни да съдим и нападаме един друг от разстояние, в среда, откъсната от състрадание и честен разговор;
чрез улесняване създаването на виртуални тълпи, които нападат и унищожават отделни личности, дръзнали да мислят, говорят или действат различно – евфемистично наричано „култура на отмяна“, но може би по-точно описуемо като „цифрово публично екзекутиране“.
Ясно е, че сме забравили някои от най-съществените си културни и духовни опори. Когато жена, уловена в прелюбодейство, бе осъдена на смърт чрез убиване с камъни, Иисус каза на нейните обвинители: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.“ (Йоан 8:7) Колко далеч сме паднали от заповедта: „Да възлюбиш ближния си като себе си“ (Матей 22:39)? Какво стана с предупреждението: „Не съдете, за да не бъдете съдени…“ (Матей 7:1)?
Повтаряме: ние сме по природа несъвършени. Не само правителствата и другите институции, но и ние самите като личности се нуждаем от взаимни възпирания – под формата на божествени повели, притчи, заповеди и поучения, както и от човешките закони и системи за правосъдие, които допълват божествените.
Тези два фактора – повсеместните социални медии, способни да манипулират нашите емоции, в съчетание с широката загуба на вяра в трансцендентния Бог, Който е свързвал човешките общества в продължение на хиляди години – до голяма степен задълбочиха нашите разделения през последните 25 години.
За щастие има и основание за надежда. През последните години малки лъчи светлина започнаха да пробиват мрака и, с Божията благодат, може би с времето ще осветят пътя към възстановяване на равновесието и единството в човешкото общество. Например:
Католическата църква в САЩ е спечелила почти 3 милиона нови последователи след 2010 г., главно в резултат на имиграцията, докато скорошно изследване на Харвард установи ръст в процента на младите хора, които се идентифицират като католици;
Проучване сред православните църкви в САЩ отчете 78 процента увеличение на броя на новопокръстените за периода 2019–2022 г.;
Нашите юдейски братя в Съединените щати също са преживели подем в своята вяра и общностна активност, особено след терористичната атака през 2023 г.;
Започна и бунт срещу пагубните последици на социалните медии и неподходящото съдържание – в САЩ и Европа родители настояват за по-строг контрол върху съдържанието, достъпно за техните деца, а училища забраняват използването на смартфони в класните стаи.
Днес се говори много за празнотата и отчуждението, които изпитват младите поколения. Търсенето на смисъл е основен човешки инстинкт, и липсата на смисъл в живота е трагедия – трагедия, която може да бъде избегната. Ние се молим младите хора да се присъединят към това зараждащо се „завръщане към вярата“ в още по-голям брой – за тяхно добро, за доброто на нашите управления и на нашето глобално взаимосвързано общество.
Нека Бог да ни благослови всички с неизменна вяра и с непрестанно удивление пред чудото на живота, който ни обкръжава.
Благодаря ви.
Източник: СПЖ
